Шах и мат: Радев наиграва Главчев с този ход, спънката е само в…

„Импровизира се с целия институт на служебния кабинет в новия му формат и в частност на служебния министър-председател и най-вече в контекста на това, че имаме действащо Народно събрание, което досега не се е случвало. Сега Народното събрание има всички правомощия, които имаше и досега“.

Това заяви пред БНР Димитър Марков, директор на правната програма на Центъра за изследване на демокрацията. Той направи коментара си във връзка с предложената първа смяна в служебния кабинет.

Премиерът Димитър Главчев предложи Даниел Митов за служебен министър на външните работи на мястото на Стефан Димитров. Предложението трябва да бъде одобрено от президента Румен Радев.

„Влизаме в сивата зона. Президентът винаги може да направи персонална промяна в Министерския съвет и с това проблемът да се реши. Въпросът е, че ако той откаже по една или друга причина, реално няма никаква разпоредба в българското законодателство, която да казва какво да се прави. 

Оттук нататък започват тълкуванията, интерпретациите коя друга разпоредба може да се приложи, за да се излезе от тази ситуация„, изказа мнението си той.

Според него най-вероятната хипотеза в настоящата ситуация е, че докато президентът не склони, човекът остава на поста. Няма норма, която да задължи президента да освободи съответния човек, обясни Марков в интервю за предаването „Преди всички“ и прогнозира:

„Оттук нататък ще видим вероятно, ако се стигне до такъв сценарий, екзотични предложения – коя друга разпоредба евентуално би могла да се приложи. Най-вероятният казус, който може да се получи, е президентът, ако е решил да откаже, просто да не издаде указ и лицето си остава на поста“.

Димитър Марков изказа мнение, че изначално никой не е мислил, че може да се стигне до какъвто и да било казус със служебното правителство, включително още в началото появилата се опасност да не може да бъде избран министър-председател. Според него тепърва предстоят проблеми с това, че има действащ парламент. И попита:

„Възможно ли е парламентът да гласува вот на недоверие на служебно правителство, при положение, че той продължава да функционира?„.

По думите му има опити на всички политически сили едновременно да докажат, че продължават да защитават своите политически приоритети и в същото време да показват някаква степен на дистанцираност от правителството.

Центърът за изследване на демокрацията представи поредния си доклад за завладяната държава. Според него 35% от гарите съобщават, че през 2023 г. им е искан подкуп, а 30% признават, че са участвали в корупционни сделки. Достигнахме до корупционни нива, сравними с тези от 1999 г., сочат изводите в доклада.

По думите на експерта от Центъра една от причините за тези нива на корупция е неработещата, завладяната държава.

„Държава, в която нещата се случват зад кадър, случват се с персонални срещи на високопоставени служители, в които очевидно се обсъждат, а понякога решават подобни въпроси. 

Това води до абсолютно бездействие на държавата по поредица вече станали общественоизвестни случаи на търговия с влияние, на корупция по ниските, средните и високите етажи. Това е един от основните фактори за сегашното положение“.

Според Марков един от инструментите за излизане от ситуацията е коалиция между международни партньори, активни антикорупционно настроение играчи в държавата и реформистки настроени политици.

Една от препоръките в доклада е, че трябва да започне да се мисли в посока укрепване на създадените механизми и край на това „творчество“ с непрекъснатото създаване на нови агенции, комисии и т.н.

„Създава се обстановка на безнаказаност, обстановка, в която да използваш корупционни практики носи предимства с много нисък риск и това е напълно нормално да мотивира все по-голям брой от гражданите да търсят начин да решават проблемите по този начин.

Виждаме, че този процент действително е тревожно висок. Това показва липсата на страх от възмездие, липсата на страх от наказания„, коментира Димитър Марков.

По думите му една от основните причини да се доведем до това състояние е политическата нестабилност, продължила прекалено дълго, както и институциите с изтекъл мандат и липсата на контрол върху тяхната работа. Според него това е „изключително опасна ситуация“.

„ лидерите на политическите партии не проявят здрав разум и не седнат и да започнат да решават проблемите, а продължава това противоборство, тази политическа нестабилност е най-благоприятната среда за повишаване нивата на корупция„.