Изповед на болен от рак магураджия: Господ ме наказа, много лоши неща съм направил! Ще вря у ада!

Темата “Парите ми” е всекидневие за всеки човек. Започнах да записвам известни личности, с тяхното изрично съгласие. Те откровено говорят за личните си финанси и за взаимоотношенията, които пораждат.

Изповед на бивш заможен чейнджаджия:

Почнах още от Магурата.

В ония години беше хаос и спокойно обменяхме левове срещу долари. Ако мине някой „строг” милиционер, още не бяха полицаи, като му дадеш десет долара, хем се маха веднага, хем щастлив.

А ние останалите си се познавахме още от соца.

Много гадости сме правили на разни хора.

Ако си сам, няма да правиш гадости така както ако си с няколко души. Ако си сам, ще се поспреш, малко съвест ще проговори. А като сте вълча група, взаимно се насъскваме и навиваме.

Като си млад и още не знаеш кой си, мислиш със стадото. Всеки гледа да не изостане от другите по ербаплък. Пушим, пием, че и трева…

–Така ли? Например?

-Ами, най-невинното ще ти кажа. История от края на соца ти разказвам. Седим пред Кореком, нали само там можеше да се купи с долари западна техника, касетофон, например.

Декември месец. Идва един човечец, а ние щом го виждаме разбираме, че иска да си купи нещо. Почваме да говорим силно какви неща сме си накупили уж. Той притеснен ни пита, дали можем да му купим един касетофон, да го подари за Нова година на сина си, гимназист.

Ние веднага сме готови.

Дава ни той парите, броим ги и точно в този момент се появява милиционер: какво правите тука, я си дайте паспортите.

Човечецът хукна да бяга, ние също бягаме, ама се превиваме от смях, защото полицаят е третият ни съдружник дето заедно правим „бизнес”. Облечен като милиционер , имахме една униформа и си правехме тия измами.

Така взимахме парите на хората, после отивахме в един апартамент да играем карти с тия пари и така до сутринта. Спиме после до обяд.

Следобед на Магурата или на Кореком.

– Какво работеше при промяната?

Нищо не работех. Обменях валута. А бе, бяхме „сътрудници”. Учех по едно време Икономическия, ама не ми се четяха „тухлите”, за изпитите.

– И после?

– Какво после, стана така че..

– Нищо не ти разбрах.

– Не ме карай да повтарям. Разбери, не мога да говоря силно. Изобщо не ходя на лечение. От рак съм болен. Чакам да умра.

– Как така не ходиш да се лекуваш?!

– Така! С лечение и без лечение, разликата е няколко месеца. Нали ти казвам най-важното, много гадости съм направил.

Господ ме наказва. Ще вря във Ада.

Наказанието, винаги идва наказанието!

След промяната бях във Франция. Там се ожених за французойка. Имам и син, а вече и внуче. Не съм го виждал. Не искат да ме виждат .

Синът ми идва наскоро, но не го интересува нито имота ми, нито парите ми. Каза ми, че не иска нищо. Не иска завещание.

Старите приятели едни измряха, други странят от мен, откакто съм болен. Вече две години, болки големи, не мога да стана от кревата. Ама ей на довлякох се дотук. Докато мога да ходя, довличам се до игрите, покер.

Що пари съм оставил на игри няма да ти разправям.

Да бях ги дал на някой студент да учи.

Ама, така е, понеже нашите богаташи са били от соц времето расли, като видят много пари все за себе си ги харчат, няма да дадат за болница, за детска градина.

И аз не съм дал. Все за мен съм ги харчил. За глупости.

Един път помня влязох в Лас Вегас да се запиша за международен турнир, знаеш ли какви пари хвърлих?! Айде, откъдето дошло, там отишло.

Ама и най-скъп часовник си купих от Франция, не ми трябваше, ама…

А пък какви купони сме правили, какви сватби, по три дни ядене и пиене. Не можеш да върнеш нищо назад. Нищо не се връща да го оправиш.

Ама като си се повлякъл от млад подир стадото. Какво като си имал пари. Сега не бих живял така. Не бих мислил за пари. Ама, няма връщане. Има смърт.

Сега все си мисля за майка ми и баща ми. Не ги бях виждал години наред. Отидоха си рано, а аз все нямах време за тях.

Само те, никога не са ми се сърдили за нищо.

До тук бях. Отивам си. Уморих се!

Запис на Савка ЧОЛАКОВА