Бащата на 4-годишния Сами написа писмо до неизвестен доктор: Малко съм емоционален, но… СНИМКИ

Станимир Димитров от Бургас, написа емоционално писмо до неизвестен лекар, който се е погрижил за раненото му дете, съобщава Флагман.

Станимир е баща на две близначета – 4-годишни момченце и момиченце и изживява голям ужас, след като вижда детето си цялото в кръв. 

Вчера малко след 18 часа с малкия Самуил обаче се случва тежък инцидент в близост до дома им в бургаския ж. к. „Братя Миладинови“.

Той пада с велосипеда си и удря главата си много сериозно. Родителите му в началото го прегръщат и опитват да го успокоят, докато в един момент от него не потича кръв, много кръв. В паниката си те го грабват и тръгват към първата болница, в която обаче им казват, че в момента няма специалист, който може да се погрижи за него. Така Самуил и родителите му се озовават в Спешния център към УМБАЛ-Бургас. Там те разбират какъв е смисълът на думите човечност, всеотдайност, грижа и професионализъм.

Вижте разказа на семейството по повод неизвестния доктор, който е обгрижил с любов шокираното им момченце.

„Малко съм емоционален, но такава кръв течеше от детето, че много се уплашихме и тръгнахме към болницата, откъдето ни помогнаха с огромна любов. Може и да не съм точен в подредбата и изказа си, но наистина още съм под влиянието на емоциите.

На неизвестния доктор.

Здравейте, искам от цялото си сърце и от цялото ни семейство да благодаря на д-ра /млад мъж, името на когото за съжаление не разбрах/ който тази вечер 30.8.2022 в 18.42 часа ни прие в спешния кабинет на УМБАЛ Бургас, толкова внимателен и прецизен и с такава любов се отнесе към 4-годишния ми син, че се радвам, че не съм напуснал България, а съм тук и със семейството ми градим обществото ни за по-добро.

Заедно с него бе и медицинската сестра, която го проми и превърза и разбира се единственото име, което виждам от листа за преглед, е на д-р Лилия Линкова, която от своя страна също го прегледа. Огромно благодаря, благодаря и на целия екип на спешната помощ, които отработваха още няколко други лица едновременно.

Тези хора не са просто професионалисти, а сърцати и самоотвержени бойци, които за разлика от мен, който от предния ден знам какво ще работя на следващия, отиват изправени, както и всички полицаи и пожарникари, пред неизвестността и посрещат смело и с риск за своето собствено здраве всеки, който в нужда ги потърси за помощ. Струва си да живееш сред такива хора.

Струва си да си част от общество, изградено от любовта към ближния, защото тяхното е далеч повече от професия или занятие, то е призвание и цялостно отношение към живота, не само собствения, но този на неизвестния непознат и вероятно такъв, който никога няма повече да срещнат, човек, на когото са помогнали така, като че е някой от собственото им семейство. Знаех, че има надежда за моята скъпа страна и че си е струвало да остана и да посрещам моите трудности, да изградя моята България, да помогна на моите непознати.

Благодаря на Бог за такива хора. Бог да им дава сили да не се отказват, но да творят добро, докато са живи.

Благодаря, докторе!“

от татко Станимир, мама Христина, сестричката Сара и героя Сами

Дежурният специалист, който се е погрижил за малкия Самуил, се казва Йоан Иванов и е специализант по хирургия в Първо хирургично отделение на УМБАЛ-Бургас, който смята тази професия за свое призвание и я работи с хъс и огромна любов към пациентите.

Сестрите, които са били на смяна и се участвали в превързването и успокояването на момченцето, са Галина Джангозова, Златина Парушева, Стоянка Вичева. Те и до този момент помнят, че имало много кръв и са сложили Сами на носилката, били много уплашени и непрекъснато му говорели…