Притча за хвърленият камък

Един преуспял млад човек пътувал с автомобила си последен модел, радвайки се на живота, когато изведнъж чул удар във вратата на любимата си играчка. Той тутакси набил спирачки, изскочил вън и видял, че някакъв камък сериозно е одраскал чисто новата му кола.

Изпаднал в ярост, без да губи време, той скочил обратно в колата и като я завъртял на 180 градуса, решил да се върне и намери мястото, откъдето бил хвърлен камъкът. Стигайки дотам, излетял навън и се нахвърлил върху едно момче, което се оказало виновникът за това произшествие. Мъжът го сграбчил за слабичките рамене и като го притиснал към предния капак, изревал:

— Какво направи, негоднико! Даваш ли си сметка за стореното? Колата е чисто нова и камъка, който хвърли, ще ти струва много скъпо! Защо го направи?

— Господине, простете ми, моля ви! Моля ви! Просто не знаех какво да сторя! Хвърлих камъка, защото никой не искаше да спре!

По бузите на момчето се стичали сълзи, докато сочело с ръката си някъде настрани.

— Там е брат ми! Той падна от инвалидната количка и аз не мога да го вдигна, защото тежи, а пък аз съм слаб. Исках само да помоля за помощ!

И хълцайки, то попитало собственика на автомобила:

— Може ли да ми помогнете да го сложим обратно в количката? Моля ви! Той се удари много лошо…

Трогнат до дъното на душата си, младият човек вдигнал юношата-инвалид от земята, настанил го в количката и като свалил копринения си шал, попил криво-ляво раните и охлузванията му. После го поизтупал от праха и като се убедил, че всичко е наред, погледнал към момченцето, ударило колата му. То се усмихвало благодарно, а в усмивката му имало нежност и любов, които стопляли сърцето.

— Благодаря ви много, господине!

Мъжът останал да гледа след малчугана, който, бутайки с труд количката пред себе си, постепенно се отдалечил по посока на едно доста неугледно жилище. Младият собственик на новата кола така и не поправил вратата й, нарочно оставяйки драскотината винаги да му напомня, че не бива така безгрижно да препуска в живота, та да се налага другите да хвърлят камъни, за да привлекат вниманието му.

Понякога е достатъчно само едно пошепване, за да откликнат сърцата и душите ни на нуждите на близките. Но друг път се налага да ни уцели някой камък. Затова не се обиждай, ако те улучи камък. Може би това означава, че просто си нужен някому…

Източник: Христианские притчи

Превод: Светла Георгиева