„Дайте на Бог шанс да ви помогне. Изчакайте три дни.“
Беше прекрасен пролетен ден, мислите на младата жена бяха изпълнени с чувство за мир, докато съзерцаваше живота и проблемите в него.
Тя спря за момент на върха на стълбите, които водеха към главната улица, сега претъпкана с хора, бързащи за работа.
На старото място, в началото на пътеката, седеше стара продавачка на цветя. Около краката й бяха разпръснати букети от свежи цветя върху вестникарска хартия. Продавачката на цветя се усмихна и старото й, набръчкано лице сияеше от някаква вътрешна радост.
Без много да мисли, младата жена се обърна, избра букет и попита: „Изглеждаш щастлива днес?“
„Защо не“, отговорила старицата. Всичко е наред.Нали така?“
Тя беше зле облечена и много стара, отговорът й изненада жената.
„Е, ти седиш тук от години. И винаги си усмихната. Изглежда, че се справяте добре с проблемите си?“
„Е, не можеш да преживееш годините без проблеми. Годините и неприятностите винаги вървят заедно “, отговори тя. „Но за теб явно всичко е като Исус и Разпети петък.“ и тогава тя спря.
„Като?“ — попита младата жената.
„Като Исус и Разпети петък. Когато Исус умря на кръста в петък, това беше най-лошият ден за него. И когато дойде някоя беда, винаги си спомням това. Аз си припомням какво се случи с Исус три дни по-късно. Тогава Исус беше възкресен!
Когато нещата се объркат, аз се научих да не мрънкам, а да чакам три дни, защото тогава всичко ще бъде по-добро .”
Младата жена се усмихна за поздрав и продължи. Тя отнесе със себе си малък урок по търпение… и винаги, когато дойдат неприятности или лоши моменти, тя винаги си спомня думите:
„Дайте на Бог шанс да ви помогне. Изчакайте три дни.“
