Ето кои са най-бруталните руски тайни военни части

Светът едва наскоро разбра за секретното руско звено 29155, неразделна част от службата на ГРУ, въпреки че съществува повече от 10 години. Работи в цяла Европа и света, пише „Труд“. 

„Вагнер“ се споменава за първи път през 2014 г. и започва с бойни действия в източната част на Украйна, по-точно в Луганск.

Тези мъже са невидими във военните дневници и извън всяка формална командна верига. Те използват само кодови имена и получават заповеди за операции изключително устно и без каквато и да е формална процедура. Ето защо в Русия ги наричат ​​призрачни воини. „Вагнер“ не е част от руските военни и полицейски сили и дори не е в регистъра на службите, предоставящи услуги за сигурност.

„Вагнер“ обаче не е официално регистриран в Русия, тъй като руското законодателство забранява частни военни компании. „Вагнер“ е регистриран в Аржентина, но има тренировъчен лагер в руското село Молкино – същото село, в което се намира тренировъчният център на 10-та специална бригада на Главното разузнавателно управление на Русия (ГРУ), главната военна разузнавателна агенция на страната.

Руските власти никога не са признавали, че имат нещо общо с „Вагнер“, въпреки че президентът Владимир Путин обяви, че е наградил няколко от неговите бойци за дейността им в Украйна и Сирия.

Основателят на тази група е Дмитрий Велериевич Уткин, украински гражданин. До 2013 г. той е един от полковниците на ГРУ, а след това става част от „Словенския корпус“, частна организация, която срещу пари охранява газопроводи в Сирия.

Смята се, че „Вагнер“ има около 1500 членове, които са предимно пенсионирани руски военни и специални сили на възраст между 35-55 години. Заплатата на наемник е около 1000 долара на месец. Служителите не трябва да разкриват местоположението си на никого, дори на своите съпруги, семейство и приятели. Те нямат право да имат профили в социалните мрежи, нито да публикуват снимки в интернет, поради което мнозина ги наричат ​​“сенки“.

Спецназ

Точно както наскоро разкритата група 29155, Спецназ е част от ГРУ – дирекция на военното разузнаване на Русия – и като такава се счита за благодатна почва за създаване на оперативни агенти. Самото име на групата всъщност е съкратено наименование на руския термин „Специальные назначения“, или „със СПЕЦиално (пред)НАЗначение“) със същия смисъл като термина „сили за специални операции“ в други държави. Името се използва и в други бивши съветски републики.

Смята се, че всички новобранци трябва да преминат извънредни тестове за издръжливост и способност да избягват числено превъзхождащ враг е тяхната ключова роля. Бившият съветски офицер Виктор Суворов пише в книга, че първата вечер всички новобранци биват бити. „Хвърлят ги в калта боси и ги карат да спят в тоалетните. Бият ги с колани, с обувки, дори с лъжици – всичко, годно за причиняване на болка“ – казва той.

Някои експерти от Запада обаче твърдят, че това са само митове и че членовете на тази група всъщност са просто „главорези“.

Британската разследваща агенция „Белингкет“ съобщава, че един от заподозрените по случая с отравянето на бивш руски шпионин е висш офицер от Спецназ. Според Марко Галеоти, автор на книгата „Спецназ: Руските специални сили“, терминът се отнася до войници на Спецнас, изпратени да се бият с врага далеч зад фронтовите линии. Заподозрените за нападението срещу Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия също са свързани с тази тайна единица.

Алфа група

Група „А“ на КГБ, по-известна като Алфа, е основана през 1974 г. в тогавашния СССР със заповед на шефа на КГБ Юрий Андропов. „Алфа“ е елитно подразделение за борба с тероризма в рамките на ОСНАЗ, специално подразделение на руската служба за сигурност на ФСБ.

Сравнително малко се знае за дейността й, въпреки че е известно, че членовете й са участвали във войната в Афганистан и войните в Чечня, а по-късно и в множество кризи със заложници, включително прекратяването на кризата със заложници в Москва през 2002 г.

Най-известните от техните действия се провеждат в Литва. А именно, след като съдът на тази страна на 11 март 1990 г. обявява намерението си да се отдели от Съветския съюз и да възстанови независимата република, съветското ръководство изпраща група Алфа на 9 януари 1991 г., за да спре движението за независимост и да поддържа статута на Литва като съветска република. Този опит за възстановяване на съветското господство кулминира в насилственото превземане на кулата „Вилнюс ТВ“, по време на което 13 въоръжени литовски протестиращи и един оперативен са убити.

Вимпел

„Вимпел“ е сестринско звено на Група „А“, основана през 1981 г. като част от тогавашното КГБ. Все още е класифицирана и секретна единица.

„Вимпел“ се смята за елитна единица, но след разпадането на СССР е унищожена от безкрайна реорганизация. По време на управлението на Борис Елцин това звено е прехвърлено от ГРУ в юрисдикцията на полицията, когато голяма част от оперативните работници се бунтуват, чувствайки се унизени от преминаването им под полицейски контрол, а над 200 от тях напускат службата. По-късно са върнати под ГРУ.

Всички оперативни служители на „Вимпел“ са обучени в тактически операции, скачане с парашут, шофиране на различни превозни средства, гмуркане, техники за подводен бой, катерене и алпийски въжета и са обучени в събиране на разузнавателна информация. Операторите на „Вимпел“ преминават специално обучение, свързано с импровизирани или специални взривни устройства, което им позволява да използват „терористични“ тактики за извършване на своите операции.

Регионални групи „Вимпел“ са дислоцирани в градове с особено важни ядрени съоръжения. Участват в чеченските войни и в атаката срещу сградата на Върховния съвет по време на руската конституционна криза през 1993 г. Малко се знае за настоящите им операции и дейности, с изключение на ареста на лидера на чеченските бойци Салман Радуев през март 2000 г. и нападението срещу училище в Беслан през септември 2004 г.

Сили за специални операции (SSO)

Най-новата и най-секретна руска командосна единица има простото име, Сили за специални операции (ССО). Има информация, че те са създадени през 2009 г., а редиците им са попълнени от опитни войници, бивши членове на други части.

Според някои руски медии, членове на ССО са участвали в боевете в сирийския град Палмира. Информационни сайтове твърдят, че руски специални сили са били ангажирани срещу терористи в различни части на света – от Северна Африка до Афганистан, както и в някои бивши съветски републики в Централна Азия.

E.N.O.T Corp

Вече несъществуващата E.N.O.T Corp е руска паравоенна единица, чиито членове се бият в различни части на света. Има сведения, че някои бивши членове на E.N.O.T. Corp се бият на страната на проруските сепаратисти в Източна Украйна. E.N.O.T. има близки отношения със Съюза на доброволците от Донбас (SDD), а лидерът на E.N.O.T., Роман Теленкович, е член на администрацията на SDD и участва в конфликтите в Донбас. В същите конфликти са участвали и членове на още по-известна организация от този тип, също руска – „Вагнер“.

Руската държавна агенция ТАСС пише за E.N.O.T., като посочва, че членовете й, освен във военните операции в Донбас, са участвали и в такива в Сирия и Нагорни Карабах. Освен това ТАСС се позова на лагерите, където, както е посочено, „тийнейджъри са обучавани да стрелят и да използват експлозиви“. Членовете на тази група провеждат детски военен лагер в Златибор (Сърбия), където са обучени на пространствена навигация и бойни изкуства.