Ето кои са най-добрите страни за пенсиониране, къде сме ние

Най-добрите пенсионни системи са в Дания, Нидерландия и Швеция. Едва на следващите две места са класирани страни извън ЕС – Нова Зеландия и САЩ. Следва Тайван, десето място заема Корея, а България се класира на 25-то място в света с 3,4 по API.

Това се казва в новия глобален пенсионен доклад (Global Pension Report) на Allianz, който анализира 75 пенсионни системи по целия свят, използвайки Allianz Pension Index (API).

Той се състои от три стълба: анализ на основните демографски и фискални изисквания (оценява скоростта на демографските промени, публичната задлъжнялост и общия жизнен стандарт; следователно той отразява структурните предпоставки, които всяка пенсионна реформа трябва да вземе предвид) и след това разглежда двете основни измерения на всяка пенсионна система: устойчивост и адекватност.

Първият оценява доколко една пенсионна система е подготвена да смекчи въздействието на демографските промени, а вторият оценява адекватността на пенсионните системи и дали осигуряват адекватен жизнен стандарт в напреднала възраст.
 
С претеглената сума на всички параметри, API дава стойност между 1 (най-добра) и 7 (най-лоша) на всяка от 75-те анализирани страни, като по този начин позволява цялостна оценка на съответната пенсионна система.

С обща оценка 3,4 българската пенсионна система се нарежда в средата на световната класация. Въпреки това, заедно с балтийските държави, тя е една от най-добрите в региона. Нейната силна страна е сравнително добрият резултат за устойчивост, отразяващ неотдавнашните увеличения на възрастта за пенсиониране и минималните периоди на вноски.

Ахилесовата пета на българската пенсионна система остава демографската перспектива, която бързо се влошава: коефициентът на съотношение между нетрудоспособна и трудоспособна възраст се очаква да нарасне до 56,2% до 2050 г., един от най-високите коефициенти в региона. Следователно може да са необходими допълнителни реформи, не на последно място с акцент върху адекватността.

Например капиталово финансираните решения и възможностите за заетост за по-възрастните работници трябва да бъдат подобрени, за да се увеличат пенсионните доходи отвъд първия публичен стълб.

Ковид пандемията доведе до намаляване на продължителността на живота в много страни и само в няколко се регистрира увеличение (слабо) на раждаемостта. Но това е краткотрайно прекъсване на неотслабващата и ускоряваща се тенденция на застаряване на обществото, което се вижда в глобалния коефициент на съотношение между нетрудоспособна и трудоспособна възраст[1]: до 2050 г. се очаква той да се повиши от 15,1% днес до 26,3%; а през 2019 г. беше прогнозирано увеличение „само“ до 25,3%.

„Най-новите данни от Китай, Корея или Италия, например, сочат ускоряване на демографските промени“, коментира Михаела Грим, съавтор на доклада. „По-конкретно, раждаемостта се развива по-лошо от предполагаемото въпреки всички усилия, които държавите прилагат за семейна политика. Но вместо да се оплакваме, по-скоро трябва да се изправим пред фактите: договорът на поколенията стана крехък.

По-младите Y и Z поколения са призовани сами да си осигуряват повече средства за старостта. Неудобната истина е, че те трябва да работят по-дълго, както и да спестяват повече по-концентриран начин.“
 
Непретегленият общ резултат за всички изследвани пенсионни системи е едва задоволителен -3,6%. В сравнение с последния ни доклад от 2020 г. това е съвсем леко подобрение. От една страна, едва ли е изненадващо, че фискалното пространство на повечето страни се стесни допълнително след Covid 19, войната и енергийната криза.

От друга страна обаче е много разочароващо, че необходимостта от пенсионни реформи не се оспорва, но реториката рядко е последвана от действия и работата по изграждане на пенсионната система не напредва
Без отсрочка

Ковид пандемията доведе до намаляване на продължителността на живота в много страни и само в няколко се регистрира увеличение (слабо) на раждаемостта. Но това е краткотрайно прекъсване на неотслабващата и ускоряваща се тенденция на застаряване на обществото, което се вижда в глобалния коефициент на съотношение между нетрудоспособна и трудоспособна възраст[1]: до 2050 г. се очаква той да се повиши от 15,1% днес до 26,3%; а през 2019 г. беше прогнозирано увеличение „само“ до 25,3%.

„Най-новите данни от Китай, Корея или Италия, например, сочат ускоряване на демографските промени“, коментира Михаела Грим, съавтор на доклада. „По-конкретно, раждаемостта се развива по-лошо от предполагаемото въпреки всички усилия, които държавите прилагат за семейна политика. Но вместо да се оплакваме, по-скоро трябва да се изправим пред фактите: договорът на поколенията стана крехък. По-младите Y и Z поколения са призовани сами да си осигуряват повече средства за старостта. Неудобната истина е, че те трябва да работят по-дълго, както и да спестяват повече по-концентриран начин.“

 
Непретегленият общ резултат за всички изследвани пенсионни системи е едва задоволителен -3,6%. В сравнение с последния ни доклад от 2020 г. това е съвсем леко подобрение. От една страна, едва ли е изненадващо, че фискалното пространство на повечето страни се стесни допълнително след Covid 19, войната и енергийната криза. От друга страна обаче е много разочароващо, че необходимостта от пенсионни реформи не се оспорва, но реториката рядко е последвана от действия и работата по изграждане на пенсионната система не напредва.

Всъщност само няколко държави като Франция и Китай са успели значително да подобрят своите показатели чрез реформи. Франция почти илюстрира политическата дилема на подобни реформи, тъй като те преобръщат обичайната политическа логика: вместо да раздават облаги днес в замяна на прилагане по-късно, те изискват налагане днес, за да избегнат съкращения по-късно.

Малкото пенсионни системи, които се справят добре към днешна дата – по-специално Дания, Холандия и Швеция, с обща оценка под 3 (виж табл.) – имат общо: те определиха курса за устойчивост много по-рано, когато демографската бомба все още тиктакаше тихо.

Следователно те могат да служат като модел за много развиващи се страни, които все още имат възможност да стабилизират своите пенсионни системи. Но в много други държави едва ли ще е възможно това да се случи без болезнени реформи.
 
 В допълнение към техническите подробности, напр. нива на осигурителни вноски и периоди, има ключова корекция за устойчиви и адекватни пенсионни системи като социалната стойност на труда. „Автоматизацията, дигитализацията и изкуственият интелект позволяват универсален достъп до образование и по този начин генерират нови концепции за работа. Разпадането на твърдата дихотомия между заетост и пенсиониране в момента съществува само за малцина привилегировани. Пенсионната система на бъдещето започва с преосмисляне на света на образованието и работа за всички“, каза Лудовик Субран, главен икономист в Allianz.