Мощна експлозия на Слънцето отприщи гигантски нишки плазма, достигнат ли до Земята…

Няколко гигантски нишки плазма избухнаха в космоса от повърхността на Слънцето след много мощно слънчево изригване и бяха заснети от астрофотограф. Но учените все още не знаят как точно се формират тези структури, които са останки от мощна експлозия на звезда.

Само преди седмица, на 29 януари, на Слънцето се случи изригване от клас M6.8 в слънчево петно ​​AR3559.

Изригванията от клас М са вторите по сила след най-мощните експлозии от клас Х на Слънцето.

Преди да се появят слънчеви изригвания, огромни кръгове от плазма или изпъкналости често се появяват над повърхността на Слънцето, които след това изчезват, пише Space.

Тяхното изчезване се случва веднага след появата на експлозия на Слънцето и изригването на изхвърляне на коронална маса, тоест струи плазма, които летят далеч в космоса. Тези струи могат да достигнат Земята и да предизвикат геомагнитни бури, но на 1 февруари плазмата само леко докосна магнитното поле на Земята и отлетя.

Но изригването от клас M6.8 остави едва видими нишки от плазма, които останаха на същото място, където короналното изхвърляне на маса изригна в космоса. Това често се случва. Учените все още не знаят как точно се образуват, защото цялата плазма трябваше да лети в космоса.

Тези изпъкналости се наричат ​​бримки след пламване (PFLs) и могат да се видят само когато Слънцето се гледа със специален филтър, който подобрява червените дължини на вълната на светлината, освободена от водород, известен като H-alpha.

Учените вече знаят, че PFL се появяват едва след появата на слънчеви изригвания от клас M и X. Височината им може да достигне 50 хил. км, но не е известно точно какъв размер са били появилите се преди седмица примки.

Зашеметяващо изображение на тези плазмени контури беше направено от астрофотографа Едуардо Шабергер Пупо, което вече е достъпно за обществено гледане.

Тези структури съдържат по-малко плазма от другите изпъкналости и следователно излъчват по-малко светлина. Следователно не се случва често да виждате PFL изображения толкова детайлни, колкото изображението на Пупо.

Има различни предположения относно процеса на формиране на PFL. Първоначално се смяташе, че плазмата е избягала от повърхността на Слънцето и е изпълнила линиите на магнитното поле, след като са се възстановили от счупването.

Но по-нови изследвания показват, че магнитните вериги всъщност могат да изтеглят част от плазмата, изхвърлена в космоса от слънчеви изригвания.

Смята се, че пикът на слънчевата активност или слънчевият максимум вече е настъпил, въпреки че някои учени предполагат, че това ще се случи по-близо до края на годината. Във всеки случай броят на мощните експлозии на Слънцето се увеличава.