Историята на Айлин Гарет: шарлатанка или жената-чудо?
Историята на Айлин Гарет: шарлатанка или жената-чудо …?
Историята на Айлин Гаретзапочва с ясновидство и телепатия, продължава със сеанси и накрая с изучаване на ефекта на ЛСД (LSD) върху човешката психика (HiddenTruth.site).
Много учени са я изучавали, но не са могли да стигнат до конкретно заключение относно естеството на нейните способности.
През цялата история на човечеството има хора, за които се твърди, че притежават огромни умствени сили, които превъзхождат тези на обикновените смъртни.
Една от тях е жена, израснала в трудни условия, а по-късно станала една от най-известните и най-великите западни екстрасенси на ХХ век. Изследвана от учени, противоречива, но оставила незаличима следа.
АйлинДжанет Гарет е родена в Ирландия през 1893 г., в бедно семейство. Майка й се самоубива няколко дни след раждането на Айлин, а баща й се застрелва 6 седмици по-късно, оставяйки дъщеря си сирак.
Бебето е изпратено в отдалечената селска къща на леля си, която била много строга и властна жена, склонна към пристъпи на гняв. Малката Айлин е свикнала да живее сама, страхувайки се да погледне леля си и от контакт с други хора.
По това време, тя усеща много тясна връзка с природата и прекарва по-голяма част от свободното си време в околните гори и блата. От около 4-годишна възраст тя започва да чувства нещо свръхестествено в себе си. Казва, че може да вижда духове и да общува с тях.
По-специално да общува с духовете на две момичета и едно момче на нейната възраст.
Постепенно, тя започва да проявява способности на ясновидство, телепатия и виждане на енергийната обвивка (аурата) на други хора.
Вече възрастна Гарет пише в дневниците си:
“Видях всички тела, заобиколени от ореол на светлина. Не само като физически тела, а сякаш всяко от тях е затворено в мъглив яйцевиден воал. Тази “среда”, както я нарекох, поради липса на по-добро име, се състоеше от прозрачни променящи се цветове.
Понякога ставаха плътни и тежки. Тези покрития се променяха в съответствие с промените в настроенията на хората.”
Тя твърди, че може да види как жизнената сила напуска тялото на живо същество след смъртта.
Например, един ден, когато се ядосала на леля си, тя убила няколко патици във фермата като отмъщение и докато те умирали, видяла, че „от всяка малка форма се издигало сиво, опушено вещество“.
Тези нейни сили ще растат и ще я следват, докато тя расте. Но, заедно с тях, в личния й живот нарастват нещастия и трагедии. Тя се омъжва три пъти и губи трима сина в ранна детска възраст. И всеки път, тя е очевидец как душите им напускат телата.
Браковете й са помрачени от тези трагедии, както и от честите халюцинации и признаци на дисоциативно разстройство на личността.
Един от съпрузите й я описва „на ръба на лудостта“. Вторият й съпруг е убит при експлозия по време на Първата световна война, събитие, което тя ясно „вижда“ по време на вечеря.
Айлин разказва:
“Бях поразена от съкрушително сътресение на мозъка в ужасна експлозия. Видях как нежният ми златокос съпруг е издухан на парчета. Плувах по море от изумителни звуци. Когато дойдох на себе си, вече знаех, че съпругът ми е бил убит.”
Това е поредната ужасяваща трагедия за Гарет, но нейните психически способности се увеличават след това видение.
Тя е убедена, че е надарена с „космическо съзнание“, и че е наблюдавана от един вид Ангел-пазител във формата на човек „в сиви одежди“. Веднъж този „мъж в сиво“ й помогнал да спаси живота на болната си дъщеря Бабет, когато се разболяла от пневмония.
През 20-те години, Айлин Гарет започва да участва в сеанси, наричайки се „транс-медиум“. Това означава, че по време на сеансите тя изпада в дълбок транс, по време на който в тялото й влизат различни духове.
Изявите на Гаретса толкова убедителни, че много бързо тя става изключително популярна в британското спиритическо общество, а след това получава покана да отиде в САЩ.
През следващите години, тя прави изявление, че има двама „духовни водачи“, които й помагат в сесиите. Единият от тях се казва Увани – духът на млад персийски войник, а другият – Абдул Латиф, който през 13 век от н. е. бил популярен мюсюлмански лекар.
Твърди, че тези две души са й помогнали да усъвършенства уменията си, а също така са й разказали много за отвъдното.
Четете още: Историята на Мария Орсич и връзката й с Обществата Туле и Врил
Веднъж, по време на сеанс, Айлин била „посетена“ от духа на британския адвокат сър Едуард Маршал Хол (Sir Edward Marshall Hall), който започнал да разказва на публиката чрез Гарет за подземния свят.
Духът на Хол казал:
“Страхувам се, че ще ви разочаровам, но това не е Раят и не е Адът, въпреки, че ги има и двете. Тук съм млад, просто дете. Аз съм само над година или две. Правя това, което правят другите бебета, отварям очи, оглеждам се и задавам въпроси.
Слава Богу, имам много земни хора около себе си. Все още съм в материално състояние, но с по-красиво и по-малко обезпокоително тяло. Участвам във всичко, което се случва … Това е място, където надделява свободната воля. Всяко преживяване е растеж … От моя гледна точка, може да е ад или рай.“
Гарет постига международна слава със своите сеанси, което привлича вниманието на много изследователи, учени, парапсихолози и спиритисти.
Включително организации като Американското общество за психологически изследвания, Лабораторията по парапсихология на университета Дюк и Британския колеж по психологически науки.
През 1931 г., Гарет се мести в Съединените щати и се съгласява на поредица от експерименти, за да проверят способностите й.
В един от опитите, проведено в Националната лаборатория за психологически изследвания, тя се свързва с духа на Х. К. Ъруин, капитан на британския дирижабъл R101, който се разбива през 1930 г., убивайки 48 души.
По време на тази сесия, духът му предоставя информация и технически подробности за инцидента, които само той може да знае. Това става голяма новина и за мнозина е доказателство за уменията на Гарет.
В друг експеримент, тя твърди, че се е свързала с духа на майката на известния тогава филмов продуцент Сесил Б. ДеМил (Cecil B. DeMille), която искала да даде съвет на сина си относно филма, който снимал по това време.
Гарет е проучвана и от учените Дж. Б. Рейн (J. B. Reign) и Уилям МакДъгъл (William McDougal) от Университета Дюк (Duke), от Бостънското общество за психични изследвания, Университетския колеж в Лондон – Психологическата лаборатория, психичният изследовател Хиъруорд Карингтън (Hereward Carrington) и д-р Адолф Майер от Университета Джон Хопкинс.
Резултатите са двусмислени, като заключенията варират от това, че тя е истинска екстрасенска, до това, че тя си измисля алтернативни личности или, че думите й са само случайни предположения.
Преди Втората световна война, Гарет се завръща в Европа, където се бие във френската съпротива. През 1941 г. имигрира за постоянно в САЩ, бягайки от нацистката окупация.
Там тя основава собствена издателска компания „New Age, Creative Age Press“, която публикува много книги на Гарет за парапсихологията, смисъла на живота, спиритизма и др.
През 1951 г., Гарет, заедно с американския конгресмен Франсис Болтън, помага за създаването на Фондация за парапсихология. Освен, че е домакин на различни конференции, тя продължава своите сеанси с Фондацията.
Известен става случая, в който тя гони предполагаем дух, който измъчва заможна млада омъжена жена, живееща в луксозна градска къща в района на Ню Йорк.
През 60-те години, Айлин се присъединява към психеделично движение, по-специално към известния писател и изследовател по психеделика Олдъс Ленард Хъксли (Aldous Leonard Huxley) и неговата изследователска група.
Тя твърди, че психеделиците са й помогнали значително да разшири възможностите си:
Казва:
“Имала съм психични преживявания, които се случват в пика на ЛСД. Вярвам, че лекарствата ме направиха по-добра и по-точна, когато възприемам, чувам, мисля и чувствам.”
Тя е толкова очарована от ЛСД културата, че чрез Фондацията за парапсихология провежда свои собствени експерименти за въздействието на психеделиците върху човешкото съзнание и психичните способности.
От мнозина е смятана за един от пионерите в света на психоделичните изследвания.
В по-късните си години, Гарет се дистанцира от идеята, че й помагат духовете, казвайки, че тези „духове“ всъщност са продукт на собствения й ум, свързан с космическото съзнание. Нещо повече, тя започва да твърди, че вече не вярва в съществуването на духовния свят.
Все още настоява, че психическите й сили са реални, но не е сигурна откъде идват. Тя става много по-скептична към себе си.
Веднъж тя споделя:
“Наричаха ме с различни имена, от шарлатанка до жена-чудо. Аз не съм нито едното, нито другото.”
Гарет продължава работата и сеансите си до 15 септември 1970 г., когато трагично умира от сърдечна недостатъчност по време на деветнадесетата Международна конференция на Фондацията за парапсихология в Ница, Франция.
