Как една нощ с Тато преобърна на 180 градуса живота на Дража Вълчева

Годината е 1965 г. Тодор Живков отива на партиен форум в омразния му Пловдив. Бившият първи не харесвал будния, книжовен град, люлка на първото издателство. Не само защото през вековете под тепетата се раждат едни от най-големите умове на България.

Но и защото местните комунисти имат по-голям принос от неговия собствен в антифашистката борба, пише „Стандарт“.

Единствено роденият в първомайското село Православен Георги Атанасов успява да си пробие път до върха и да стане премиер в два кабинета, член на Политбюро на ЦК на БКП. На онзи форум обаче погледът на Тато пада върху смугла красавица – пищни форми, палави очи

По това време 35-годишната другарка е на отговорна длъжност в Карлово. Последвалата нощ променя завинаги живота на Дража Вълчева. „Тодор Живков беше отседнал в хисарската резиденция на Министерския съвет, бяхме приготвили всичко за неговото нощуване, включително и вечеря с кулинарни глезотии“, разказва години по-късно пред журналисти някогашният шеф на протокола в ОК на БКП Васко Василев.

„Вечерта Живков изпрати личния си автомобил да вземе от Карлово Дража и тя дойде, поласкана и приятно превъзбудена от възможността да бъде на маса с всесилния човек на държавата.

Вечеряха двамата, а ние дискретно бяхме в съседната зала. В по-късните часове Живков се оттегли в апартамента си. Дража се върна в Карлово чак на другия ден сутринта“, спомня си Василев.

Така започва шеметната партийна и държавна кариера на Желязната лейди на БКП. 

Тя е смятана за любимка на Живков. Скокът на бившата учителка от Карловско до вицепремиерския пост е лъвски. Секретар и първи секретар на окръжната организация в Пловдив, член на Държавния съвет, министър на народната просвета (1977-1979), вицепремиер във второто правителство на Станко Тодоров.

Докато е министър на просвещението, Дража е в остър конфликт с Людмила Живкова заради неприкритите симпатии на баща й към нея. Висши кадри на УБО твърдят, че Живков и Дража прекарвали много интимни вечери заедно в провинциалните резиденции на Министерския съвет.

По това време Живков вече се е чувствал всесилен. Неговите най-големи съперници – Вълко Червенков и Антон Югов, са изритани в ъгъла, заверата на Горуня е провалена, а Брежнев му е дал щедрата си обич и подкрепа. Живков вече знае, че е недосегаем и започва да си позволява всякакви волности.

Коя е Дража Вълчева? Красавицата е родена на 10 октомври 1930 г. в село Горна махала, Карловско. Член е на Работническия младежки съюз от 1944 г. и на БКП от 1954 г. Завършва Полувисшия институт за учители и дружинни ръководители „Макаренко“ в София през 1952 г., след което работи в околийския комитет на Комсомола в Пловдив и околийския комитет на БКП в Карлово.

От 1961 г. Вълчева е секретар, а след това и първи секретар на Градския комитет на БКП в Карлово. През 1966 г. става народен представител, член на Централния комитет (ЦК) на БКП и секретар на окръжната организация в Пловдив, на която от 1971 г. е първи секретар.

През 1968 г. получава диплома по философия от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.През цялата си кариера Дража гледа към Пловдив, опитвайки се да го превърне в образцов социалистически град. Голямата й гордост е павирането на Главната улица с бял врачански мрамор.

С желанието й да коли и беси в града са свързани куп истории, последната от които разказа топ кулинарката Силвена Роу. Тя разкри дълго пазена семейна тайна, свързана с баща й, чиито корени са от Истанбул. Имал възможност на няколко пъти да се изсели, но се чувствал българин и не го направил.

„Татко беше журналист в пловдивския вестник „Отечествен глас“. Написа статия, която не се хареса на Дража Вълчева, и тя го махна“, споделя шеф Роу. 

Животът на Дража е прекрасен до декември 1989 г., когато е изключена от ЦК на БКП, а през ноември 1990 г. – и от Българската социалистическа партия. На „Позитано“ 20 разказват, че в първите години на демокрацията ловката партийка успяла да завърти цветарски бизнес във Виена. Но и тази приказка скоро приключила.

Последните си дни партийната прима изживява на софийската улица „Велико Търново“, където апартаменти имат най-големите комунистически величия. Там нейни комшии са Александър Лилов и майката на Сергей Станишев – Дина. За Дража с пенсията й от 300 лева се грижи дъщеря й.

Всичко е помрачено обаче от жестока лична драма със сина й. Той е обвинен, че брутално е заклал свой бизнес съдружник. Делото се точи години.

„Това я съсипа. Не можа да преживее срама и нападките. Беше много притеснена от всички приказки и клюки по адрес на семейството и дори към покойния й вече съпруг”, коментират бивши номенклатурни кадри от БКП, пише „Ретро“. Според тях Дража Вълчева е починала от мъка по сина си.

Кончината й на 26 май 2016 г. е отбелязана само с няколко реда в органа на БСП в. „Дума“.От тогава до днес гробът й е обвит в мистерия. Социалистите все още не знаят къде е той и не могат да й поднесат цвете.

Професор Русин Донев, с когото приживе Вълчева работела, обяснява, че погребението е станало без никакъв шум. След като провел телефонен разговор с щерка й, тя му казала, че майка й вече е погребана.

Вълчева била положена във вечния й дом след семейно решение това да се случи само в присъствието на кръвни роднини. Съпартийци на Вълчева смятат, че семейството иска да опази паметта й и да избегне евентуални вандалски набези, каквито неведнъж са се случвали на гробовете на бивши партийни велможи.