Как и защо Тато и Горбачов “охладняха“ един към друг

Пръв и единствен президент на СССР, последен генерален секретар на ЦК на КПСС, баща на перестройката – легендарният Михаил Горбачов е възхваляван на Запад за безкръвния край на студената война, но на Изток той се сдобива с множество врагове. Обвиняват го за разпада на Съветския съюз и за икономическата разруха, която застига повечето бивши социалистически републики след промените, пише „телеграф“.

Горбачов влиза в КПСС през 1952 г., когато е на 21 г.

, но се превръща в ключова политическа фигура през 70-те години на миналия век, когато става най-младият член на Политбюро – тогава 54-годишен. Застава на върха на партията еднолично чак през 1985 г. и избирането му за генерален секретар на ЦК на КПСС е посрещнато с възторг и надежда в България. Бързо обаче става ясно, че отношенията му с Тодор Живков ще бъдат далеч от представата за дружба.

Прикрито

Горбачов е посещавал братска България в качеството си на обикновен член на Политбюро, отговарящ за селското стопанство, но избира тъкмо нашата страна за първата си задгранична визита след поемането на поста на генерален секретар. Тато също пътува няколко пъти до центъра на властта в СССР. Говори се, че на връщане от първата среща с Горбачов в Москва, докато слизал от самолета, Живков извикал: „Издържах!“. Известно е, че българският държавник мразел да лети, но свидетелите на случката решили, че с думите си Тато обявява, че е преминал изпита при първия човек на Съветския съюз. 

Скоро обаче от демонстрацията на сърдечни поздрави не остава и следа. През ноември 1985 г. Горбачов изнася доклад пред Върховния съвет на СССР за предстоящата 12-а петилетка, озаглавен „Стратегия за възход на социализма“. Много скоро става ясно, че тя ще бъде последната за СССР, а докладът на генсека – един вид стратегия за падане на социализма. И в  страните започва друга перестройка – от голямо възхищение към голямо разочарование от Михаил Сергеевич Горбачов.

Тодор Живков е сред разочарованите – при това по-рано от много други, и пристъпва към действия, оформяйки постепенно своего рода „общ фронт на малките против великия“.  Горбачов също има притеснения за поетия от София курс, включително към икономическа либерализация и близки отношения с Япония и Западна Германия. 

Документирано е, че след последния си разговор с Горбачов, който се състои през юни 1989 г. в Москва, българският държавник излиза като буреносен облак, изричайки само две думи: „Към самолета!“. Няколко месеца по-късно е свален от власт. 

Третото и последно посещение на Горбачов в страната ни се състоя през 2010 г. и в рамките му той призна, че и в България „перестройката се пречупи, перестройката я пречупиха, номенклатурата не издържа на нейните изпитания“. Тогава бившият съветски лидер увери, че Москва е имала негативно отношение към възродителния процес у нас. Колкото до Живков, той го оцени като „хитрец, който умееше да убеждава“. 

Заслуги

Независимо от негативите, с които мнозина на Изток свързват Горбачов, на Запад той ще остане завинаги в Пантеона на историята с приноса си за безкръвното обединение на Германия, края на студената война и преди всичко с премахването на заплахата от ядрено унищожение. Много скоро след избирането му в речника на всички езици по целия свят влизат две руски думи – „гласност“ и „перестройка“.

След едноличното поемане на властта Горбачов прави сериозен реверанс към обществото, като само с едно телефонно обаждане освобождава бащата на дисидентското движение в СССР д-р Андрей Сахаров. Той е само един от стотиците, които при управлението на Горбачов са реабилитирани. 

Няколко месеца след избирането му за генерален секретар Горбачов провежда среща на върха с президент на САЩ – първата по рода си от много години, която дава тласък на нов етап в разведряването. Тя се състои в Женева и не след дълго става ясно, че е дала сериозни плодове. Две години по-късно във Вашингтон Михаил Горбачов и Роналд Рейгън подписват историческия първи договор за съкращаването на ядрените арсенали, който предвижда ликвидирането на всички съветски и американски ракети със среден обсег. Рейгън става първият американски президент, който прави посещение в СССР, а приятелството му с Горбачов продължава и в следващите години, когато и двамата вече не заемат държавни постове. 

През февруари 1989 г. приключва и 9-годишното военно присъствие на съветските войски в Афганистан – един от най-тежките военни конфликти за страната. Следващия месец в СССР се провежда гласуване за Конгреса на народните депутати, в който имащите право на глас за първи път имат възможност да избират измежду няколко кандидати за едно място. 

В последващите месеци комунистическите правителства в Източна Европа падат едно по едно, а Горбачов не се намесва в събитията в сателитните държави. През декември с.г. от Малта лидерът на СССР и държавният глава на САЩ Джордж Х.У. Буш обявяват края на студената война. Окончателното разпадане на Източния блок приключва през октомври следващата година, когато след поредица от интензивни преговори между шестте велики сили Източна и Западна Германия се обединяват отново. За заслугите си за паметното събитие Горбачов е удостоен с Нобелова награда за мир. 

Критики

Аварията в ядрения реактор на АЕЦ „Чернобил“ е един от най-критичните моменти в управлението на Горбачов. Съветските власти признават за инцидента 3 дни след експлозията, докато в Европа се разпространява радиоактивен облак. Самият Горбачов прави първите си публични коментари 18 дни след трагедията – ход, който поражда сериозни съмнения в политиката на гласност. 

Бум на офертите за Горби в Ибей

Кончината на Михаил Горбачов предизвика истински бум на предлагането в сайта за онлайн търговия „Ибей“ на предмети, свързани с последния съветски лидер. 
Справка показва, че само за 1 ден новите предложения за покупка на стоки, свързани с Горбачов, са се увеличили с около 250. Общият им брой от началото на месец август е малко над 3500, или средно по около 112 на ден.
Най-скъпият артикул е книга за перестройката, издадена през 1994 г. и лично подписана от Горбачов. Тя се предлага на цена от 4,5 хил. долара. За долар или малко повече потребителите може да се сдобият с картичка или пощенска марка с лика на Горби. 

Кланът Горбачови: Ръка за ръка през живота

Въздействието, което Михаил Горбачов оказва върху света за кратък период от време, е изключително дълбоко. Но освен с държавническата си дейност той е уникален по рода си съветски лидер и по отношение на личния си живот, който е също толкова вдъхновяващ. 

Първият човек в СССР не криеше топлите отношения със съпругата си Раиса, на която посвети поредица от мемоари. В тях той описа самотата, която е изпитал след мъчителната й кончина през 1999 г. Той поддържаше близки отношения и с единствената си дъщеря – Ирина, по съпруг Вирганская, която сега остава начело на „клана Горбачови“, както шеговито самата тя описва семейството в едно от интервютата си за в. „Новая газета“.

Ирина

Ирина Вирганская-Горбачова може и да не е толкова известна като баща си, но в много отношения следва стъпките му. През годините е споделяла неведнъж пред различни медии, че животът в къщата на сем. Горбачови е бил бурен. Години наред баща й се е прибирал вечер и започвал да разказва за това, което му се е случило през деня. Това продължило до известна степен дори след като Горбачов станал лидер на СССР. Семейството, по спомени от детството на Ирина, е сплотено, макар и двамата родители да работят в съвсем различни сфери. Но вместо да се занимава с право или политика като баща си, тя следва медицина, а след  дипломирането си продължава работа в болничен кардиологичен център.

Докато гради кариера на лекар, Ирина сключва първия си брак и става майка на 2 деца. По отношение на баланса между работата и грижите за семейството тя прилича много на баща си. 

След като майка й Раиса се разболява, Вирганская-Горбачева става вицепредседател на организацията на баща си – Фондация „Горбачов“, която има за цел да оказва помощ на деца с левкемия – същата форма на рак, която убива майка й, отбелязва „Уошингтън пост“. Ирина ръководи организацията и до ден днешен от Германия, където живее няколко десетилетия. 

Раиса

Справка в справочник за имената показва, че арабското име Раиса означава „главен“ – нещо, което го доказва и тандемът на Горбачови. Не е тайна, че Раиса Максимовна Горбачова, съпругата на първия и единствен президент на СССР, ако не главна в семейството, то поне е равна със съпруга си.

Твърди се, че Михаил Сергеевич прибягвал често до съветите на съпругата си от дните на своята комсомолска дейност. Още тогава бъдещата първа дама преценявала какви хора да влизат в обкръжението на съпруга й. Оценката й често била решаваща, тъй като Горбачов ценял високо мнението на жената до себе си. 

Двойката се запознава по време на следването в Московския държавен университет в началото на 50-те години на миналия век. Раиса идва от малкото село Рубцовск близо до границата с Монголия, за да учи философия, докато Горбачов е студент по право от южния руски град Ставропол.

След брака си през 1953 г. те се преместват в Ставропол, където Горбачов започва бързо издигане в Комунистическата партия, превръщайки се в най-младия член на Политбюро. По това време съпругата му работи като преподавател по философия и социология. През 1985 г. Горбачов е избран за генерален секретар на Комунистическата партия, поемайки в свои ръце юздите на най-голямата държава в света. Скритата му суперсила е Раиса. 

Увереното излъчване и елегантният стил превръщат Раиса в същинска знаменитост, допринесла за подобряването на имиджа на Горбачов на Запад. За разлика от предшественичките си първата дама на СССР разбива стереотипите за съпругите на съветските лидери и ясно показва, че Горбачов е политик от ново поколение, подчертава АФП. 

Екстравагатният й гардероб от вталени костюми и кожени палта често е бил обект на критики в СССР, където подобни дрехи са недостъпни за повечето жени. Раиса обаче е споделяла, че е продавала тоалетите си след няколко носения, тъй като заплатата на Горбачов на генерален секретар не стигала за прекалено много капризи. 

И все пак в документален филм от 2012 г. Горбачов признава, че в „Раиса имаше нещо великолепно, беше като принцеса. Вървяхме ръка за ръка през целия си живот“.