Костадинов трогна всички с разказ от детството си по време на комунизма

Костадин Костадинов разказа мил спомен от детството по комунизма, когато за да си купи едно от двете издания с комикси се е налагало да пести от рестото, купувайки по-евтиния от двата вида хляб в бакалията.

Ето и разказа му:

„Тръгнах на училище през 1985 г., когато бях на 6 години. Един ден в началото на есента, не помня кога точно, но вече беше почнало да става студено, защото майка не ми даваше да излизам да играя без яке, татко се върна от работа с неочакван подарък за мен.

Беше ми купил 18-ти брой на списание „Дъга“ – първия български комикс.

Аз още не знаех да чета и затова разглеждах повече картинките, обаче списанието страшно много ме впечатли. Както се казва, стана ми стимул да се науча по-бързо да чета, за да мога освен да зяпам илюстрациите да чета и текста в тях:)

От тогава почнах да чакам всеки брой с нетърпение, и когато наближеше времето да излиза, обикалях книжарниците в квартала ни като гладно коте пред кебапчийница:)

При една от тези обиколки обаче съвсем случайно попаднах на друг български комикс – 6-ти брой на списание „Чуден свят“. Оказа се, че имало и втори, за да си правели успешна конкуренция:) Без да се колебая, и без дори да го разглеждам, си го купих, при това сам, с мои пари.

А имах пари, защото когато ме пращаха да купувам хляб от магазина нашите винаги ми даваха 40 стотинки, колкото струваше хляба „България“, за всеки случай, ако „Добруджа“, който струваше 30 стотинки, е свършил.

Аз обаче купувах в повечето случаи по-евтиния, а рестото запазвах.

Хлябовете бяха на практика еднакви, а майка и татко въобще не обръщаха внимание какво съм им донесъл:) И така постоянно разполагах с крупната сума от около 1-2 лв, които ми бяха предостатъчни да си купувам книги сам:)

„Чуден свят“ излизаше по-рядко, беше по-малък и като формат, и като тираж, и не беше типичния комикс като цяло, защото имаше доста разкази без картинки, но за сметка на това беше и по-евтин – цената му беше 1.50 лв.

И „Дъга“, и „Чуден свят“ спряха да излизат през 1990 г. В следващите години успях да си купя всички липсващи броеве от двете списания, излизали по времето, когато все още съм бил в детската градина:)

Един брой на „Чуден свят“ обаче ми липсваше – вторият му брой (и първият, излязъл през 1983 г.). Е, този втори брой най-накрая го намерих, купих и сега, в неделя сутринта, смятам да го прочета – с 40 години закъснение:)

Както се казва – откъде тръгнах, къде стигнах:) Идеята ми е, че бих се радвал, ако можем да имаме и днес, в наше време, хубав български комикс за нашите деца.

В България има само едно издателство за комикси, „Артлайн“, които издава много качествена комиксова литература, но тя, с едно единствено изключение, е само преводна.

Определено нашите деца заслужават да имат свой, български комикс, който освен всичко друго ще развива културата на четене сред малчуганите от най-ранна детска възраст.