“Момиче с маковете“ на Майстора: Ето как изглежда днес Тина СНИМКИ
Тина Виячева живее в столичния квартал „Малинова долина“. Родена е през 1931 г. в кюстендилското село Шишковци. Тя е дете, когато Владимир Димитров – Майстора решава да я нарисува.
„Поради това, че майка ми му е позирала, той реши да нарисува и мен. Той рисуваше много момичета. Имаше много хубави на село едно време„, разказа тя в сутрешния блок на bTV.
Тина е дъщеря на Верка Виячева, една от най-рисуваните жени от Майстора. Не нарича себе си модел, а великият художник свързва с постоянните му срещи със селяните.
„Ходеше винаги с омазана престилка, с картина в едната ръка и триножник в другата. Помня, когато брадата му беше сива все още, после стана бяла. Дълга бяла брада, с дълги коси.
Хора се виеха на всеки празник и редовно го виждахме там. Той седи и рисува, рисува.
Ние децата се хващахме и ходехме след него. Където е той и ние сме там зад гърба му, стоим и гледаме как рисува. Ама никой от нас не се научи да рисува“, каза Тина Виячева.
В платното на спомените на Тина виждаме Владимир Димитров – Майстора като човечен мъдрец със сърце, отворено за хората край него.
„Той така се беше сраснал с хората, познаваше ги всички, по име им говореше. Редовно им плащаше борчовете в магазина. Той отиваше при магазинера и казваше: „А, сега, Пешо, дай да видим на кого-какво има да разплаща“, добави Тина Виячева.
Тина напуска Шишковци отдавна, но никога няма да забрави детството в родното си село.
„Имаше година, в която преброих колко сорта ябълки сме произвеждали в Шишковци. Изкарах ги 42, сега не знам колко са.
Дойдох тук, след като се ожених. Случайно се запознахме с моя съпруг във влака. Ходихме с майка ми до Пловдивския панаир. Започна да приказва, да ме разпитва откъде сме, що сме и така се запознахме. После започна да ми праща писма“, разказа тя.
Тина Виячева е като картина на една отдавна забравена България, която разказва за хора и нрави, които липсват днес.
„Имаше добри хора, помагаха си. Имаше много крави, коне и много други животни, имаше и коли.
Това ми припомни за Йордан Йовков, „Песента на колелетата“. Колелетата на каруците, с които селяните са си прекарвали това, което са изкарали през лятото. Сега ми липсват тези колелета и тези песни на колелетата“, каза тя.
Днес Тина се радва на двама сина и петима внуци, но споделя, че не се гордее със страната, която им завещава.
Тина Виячева
„Много е разединена, няма хора, които да се обединят, па да се помъчат да повишат малко живота на обикновените хора“, добави тя.
142 години след рождението на Майстора, моделите му като Тина Виячева не са много. Техните лица не са като картините на стената, но чертите им оставят драскотина в паметта. И разказват за красивия свят на художника, който ще живее със спомена за хората като Тина.
