На тази дата в историята – Американският Пони Експрес официално започва

снимка: Share Alike, Уикипедия

Американският Пони Експрес официално започва работа, предоставяйки значително по-бърз начин за доставяне на писма с помощта на ездачи-пощальони вместо традиционните дилижанси.

Обслужва Сейнт Джоузеф, Мисури и Сакраменто, Калифорния.

Пони Експресът намалява времето за пътуване на пощата от атлантическото крайбрежие до тихоокеанското с около 10 дни. На 1март 1861 г.

– само след една година работа – вследствие на сериозни финансови загуби и липса на клиенти, услугата престава да съществува.

Какво още се е случило на днешната дата?

Родени

•    1245 г. — Филип III, Крал на Франция († 1285 г.)
•    1367 г. — Хенри IV, Крал на Англия († 1413 г.)
•    1783 г. — Уошингтън Ървинг, американски писател († 1859 г.)
•    1797 г. — Бартелеми Дюмортие, белгийски ботаник и политик († 1878 г.)
•    1841 г. — Херман Фогел,немски астроном († 1907 г.)
•    1859 г. — Александру Авереску, румънски политик († 1938 г.)
•    1873 г. — Ян Янски, чешки невролог († 1921 г.)
•    1880 г. — Ото Вайнингер, австрийски философ († 1903 г.)
•    1884 г. — Иван Йончев, български поет († 1961 г.)
•    1885 г. — Борис Вилкицки, руски хидрограф († 1918 г.)
•    1896 г. — Юзеф Чапски, полски художник († 1993 г.)
•    1898 г. — Мишел дьо Гелдерод, белгийски драматург († 1962 г.)
•    1900 г. — Михаил Люцканов, български певец († 1989 г.)
•    1903 г. — Пиеро Пасторе, италиански футболист и киноартист († 1968 г.)
•    1903 г. — Петер Хухел, немски поет († 1981 г.)
•    1909 г. — Роберт Щилмарк, руски писател († 1985 г.)
•    1911 г. — Майкъл Уудръф, английски хирург († 2001 г.)
•    1911 г. — Николай Бошнаков, български военен летец († 1948 г.)
•    1921 г. — Георги Мицков, български поет († 2002 г.)
•    1924 г. — Марлон Брандо, американски актьор († 2004 г.)
•    1930 г. — Хелмут Кол, Канцлер на Германия
•    1934 г. — Джейн Гудол, английска зооложка
•    1934 г. — Христофор Тзавелла, български поет, писател и фолклорист
•    1936 г. — Виктор Вълков, български политик
•    1942 г. — Мария Желева, първа дама на България (1990-1997)
•    1942 г. — Уейн Нютън, американски актьор
•    1945 г. — Атанас Щерев, български лекар и политик
•    1948 г. — Ханс-Георг Шварценбек, немски футболист
•    1948 г. — Яп де Хоп Схефер, холандски политик
•    1949 г. — Александър Томов, български борец
•    1956 г. — Йордан Митков, български щангист
•    1958 г. — Алек Болдуин, американски актьор
•    1961 г. — Еди Мърфи, американски актьор
•    1968 г. — Вени Марковски, интернет пионер
•    1968 г. — Себастиан Бах, канадски музикант (Скид Роу)
•    1969 г. — Клотилд Куро, френска актриса
•    1972 г. — Добромир Митов, български футболен треньор
•    1973 г. — Джейми Бамбър, британски актьор
•    1978 г. — Томи Хаас, немски тенисист
•    1980 г. — Иван Спахиев, български футболист
•    1985 г. — Леона Люис, британска певица
•    1986 г. — Аманда Байнс, американска актриса

Починали

•    1682 г. — Бартоломео Естебан Мурильо, испански художник (* 1618 г.)
•    1849 г. — Юлиуш Словацки, полски поет (* 1809 г.)
•    1862 г. — Джеймс Кларк Рос, британски полярен изследовател (* 1800 г.)
•    1868 г. — Франц Адолф Бервалд, шведски цигулар и композитор (* 1796 г.)
•    1897 г. — Йоханес Брамс, германски композитор (* 1833 г.)
•    1927 г. — Васил Попов, български анархист (* 1879 г.)
•    1941 г. — Пал Телеки, министър-председател на Унгария (* 1879 г.)
•    1950 г. — Курт Вайл, американски композитор от немски произход (* 1900 г.)
•    1966 г. — Батиста Пининфарина, италиански автомобилен дизайнер (* 1893 г.)
•    1991 г. — Греъм Грийн, английски писател (* 1904 г.)
•    1998 г. — Зина Юрданова, българска художничка (* 1904 г.)
•    2000 г. — Милко Бобоцов, български шахматист (* 1931 г.)
•    2010 г. — Иван Балсамаджиев, български актьор (* 1953 г.)
•    2010 г. — Йожен Тер’Бланш, защитник на белите в РЮА (* 1941 г.)

•    1265 г. — Битка при Ившам: Симон дьо Монфор е разгромен и убит, а папа Климент IV предоставя на Шарал д’Анжу права за организиране на кръстоносен поход.
•    1860 г. — На Великден в цариградската църква Свети Стефан при църковната служба епископ Иларион Макариополски не споменава името на Вселенския гръцки патриарх; Българската православна църква се отделя от Гръцката патриаршия.
•    1879 г. — Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България.
•    1910 г. — Осъществено е първото изкачване на най-високия връх в Северна Америка — Маккинли.
•    1917 г. — Владимир Ленин пристига в Петроград след заточението, което поставя началото на Болшевишкото управление в руската революция.
•    1922 г. — Йосиф Сталин е избран за Генерален секретар на ЦК на КПСС.
•    1932 г. — В СССР е извършена първата трансплантация на бъбрек.
•    1933 г. — Четирима англичани с два двуплощника извършват първия полет над Еверест (Джомулунгма).
•    1939 г. — Втората световна война: Хитлер се разпорежда за разработването на Операция Вайс за нападение над Полша.
•    1942 г. — Втората световна война: Японската армия започва масирани атаки срещу американските войски.
•    1948 г. — Американският президент Хари Труман подписва Плана Маршал, съгласно който на 16 страни от Европа e отпусната помощ в размер на 6 милиарда долара за възстановяване след Втората световна война.
•    1966 г. — Съветският космически апарат Луна 10 влиза в орбита около Луната, като става първият изкуствен спътник на друго небесно тяло.
•    1973 г. — В Ню Йорк е показан първият мобилен телефон.
•    1975 г. — Боби Фишер отказва шахматна среща срещу Анатоли Карпов, в резултат на което Карпов получава титлата Световен шампион по шахмат.
•    1976 г. — Във Франция се провежда първата церемония по връчване на наградите „Цезар“ за постижения в областта на киното.
•    1984 г. — Ракеш Шарма става първият индийски космонавт.
•    1986 г. — IBM показват PC Convertible, техният първи преносим компютър.
•    1990 г. — IX Народно събрание гласува законите за изборите, за политическите партии, за разтурване на Държавния съвет на Народна република България и избира Петър Младенов за председател (президент) на Република България.
•    1990 г. — БКП се преименува на Българска социалистическа партия.
•    1992 г. — 36 Народно събрание приема нов Закон за поземлената собственост и частното стопанисване на земята в България, който изисква връщането на земята „в реални граници“.
•    2000 г. — БНТ излъчва ужасяващи кадри от войната в Чечения във вечерните новини от „По света и у нас“. В следствие на това НСРТ глобява БНТ, а екипът, работил същата вечер и водещата Милена Милотинова, e временно понижен. Милотинова репортерства в новините, запазва рейтинг и е реабилитирана като водеща на новините на 8 декември същата година, но вече работи с екипа на редакторката Нина Спасова.
•    2011 г. — Българската православна църква канонизира за светци новомъчениците от Ново село и Батак, дали живота си за християнската вяра по време на Априлското въстание.