Не можем да разчитаме на никого, освен на Бог и на себе си

Не хората ни дават щастието, а Бог. Защото как другите хора ще ни дадат щастие, ако самите те нямат достатъчно от него; а търсят да го получат чрез нас и когато не успеят, продължават до безкрайност. По същество търсенето на любовта е изконно търсене на Бог и неговата любов, всеки човек, с когото влизаме в емоционална връзка, е реплика, копие на божествен образ, но само един е оригинал.

Бих искал да започна тази публикация с история за индийски свещеник, който, изтощен и уморен, след дълъг преход, пристигнал в село посред нощ, очаквайки да намери квартира. Но всички врати бяха затворени за него, всички го отхвърлиха. Той започна да благодари на Бога.

Някой го попита защо благодари на Господ, след като си позволи да остане толкова изтощен посред нощ без покрив над главата си, а той каза: „Господ знае най-добре от какво имам нужда, той реши, че в този момент имам нужда такава ситуация.“

Тук се крие неизчерпаемата мъдрост на нашите взаимоотношения с другите и нашите отношения с Бог.

Вкопчваме се в определени хора, въпреки че изпитваме неуспехи и разочарования чрез тях, но в определен момент е необходимо да разберем своята стойност, защото всъщност прехвърляме цялата стойност върху тях и ставаме незначителни за себе си и за другите.

Затова стоим пред затворени врати – Бог решава такива хора да напуснат живота ни, защото ни обича твърде много и иска да ни обърне по пътя на любовта към себе си.

Иска да ни каже, че не можем да разчитаме на никого, освен на Бог и себе си – така духовникът се изцеди до последна капка сили, разчитайки на други хора и накрая остана пред затворени врати. В крайна сметка той осъзна, че има само себе си и Бог, който му показа, че може да бъде защитен под крилото си, независимо от другите хора.

 

Не хората ни дават щастието, а Бог. Защото как другите хора ще ни дадат щастие, ако самите те нямат достатъчно от него, а търсят да го получат чрез нас и когато не успеят, продължават безкрайно.

Докато сме неизчерпаем източник на любов, по начина, по който Бог ни я дава, безусловно, ще бъдем магнит за другите и няма да имаме проблемни връзки.

Веднага щом започнем да обуславяме любовта си, ставаме отблъскващи и превръщаме любовта в търговия. Със затворено сърце ние сме семе, когато отворим сърцето си, сме разцъфнали цвете, което ухае и привлича.

По същество търсенето на любовта е изконно търсене на Бог и неговата любов, всеки човек, с когото влизаме в емоционална връзка, е реплика, копие на божествен образ, но само един е оригинал.

Една жена се опитва да установи постоянен източник на любов чрез мъжа, тя намира божествен канал в него, но грешката е, че тя самата няма достатъчно любов към себе си, така че когато тази „божественост“ напусне, ние оставаме без любов , отсечете и страдайте. Но Бог, като универсален източник на енергия, никога няма да отиде никъде, той е единствената гаранция, че ще имаме трайна любов.

Казват, че жената естествено миришела на цвете, но след греха й тази миризма била отнета от нея, затова тя несъзнателно има нужда да използва парфюм и да мирише.

Ако една жена имаше връзка с божественото в себе си, тя постоянно ще обновява аромата си и ще бъде постоянно привлекателна за партньора си.

Защо толкова често се удряме в стената, когато имаме нужда от любов? Защото го търсим от грешната страна. Защото така хващаме капчици, вместо да плуваме в океана. Защо да ни оставят на вратата, когато зад тази врата е малко и тясно пространство, и то в божествения безкрай.

Ние сме сами, но не и самотни. Във всяка връзка сме сами, в обществото сме сами. Всяко сливане с другите е твърде болезнено и неестествено. Когато се раждат сиамски близнаци, светът е шокиран. Те умират или са насилствено разделени. И ние толкова много се опитваме да растем, в нашето невежество, и затова избираме страданието.

Радостта е от другата страна. Защо понякога сме толкова радостни и щастливи, въпреки че не сме имали партньор или връзка от дълго време? Отблъскваме се дори от мисълта да влезем във връзка с някого, за да не развалим това щастие. Това е знак за божествена любов и доказателство, че не сме сами, въпреки че сме сами.

В такова състояние сме най-привлекателни и когато влезем във връзка, всичко е като в приказка, но в един момент превключваме на друг коловоз и започваме да търсим сигурност, ставаме собственически и взискателни.

Там любовта губи, там вярата в божественото в нас спира и кранчето се затваря, там започваме да изцеждаме себе си и партньора си, защото няма повече приток на енергия.

Затова се получава насищане, защото непрекъснато се върти една и съща енергия – редовни разговори, излизания, задължителни целувки, задължително „обичам те“ и т.н., а щом нещо от това липсва, ние сме в шок и страх, защото разпознаваме загуба на любов. И тази любов всъщност не съществува, защото затворихме пътя й в момента, в който изоставихме безусловната си вяра и доверие, че всичко е наред без намесата на ума ни.

Азра