Пловдив се бие в гърдите и се жали едновременно: Вкарваме в НС дузина софиянци

Минаха 137 години от онази 1885-а, когато Пловдив направи своята голяма саможертва и даде на София целия потенциал от визионери  и управленци, които да изградят новата българска държава след Съединението. Днес родените под тепетата политици са втора ръка, далеч са от върховете на властовата стълбица и се надяват на късмета при разпределението на мандатите, за да седнат на депутатската банка, пише Марица бг.

За изборите на 2 октомври нито една сериозна партия или коалиция не заложи на тукашен човек да води листата й в Пловдив. Първите места са окупирани от високопоставени парашутисти, на които ще се разчита да изтеглят и някой пловдивски анонимник  към голямата парламентарна сцена.

Социологията и рулетката с мандатите 

Ако прогнозните резултати на социолозите се реализират на местна почва в неделя с някои от традиционните за града отклонения (по-слабо представяне в Пловдив на ДПС и „Възраждане“ в сравнение с националния вот и по-силно за „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“), се очаква следното разпределение на 11-те депутатски места, които дава 16-и МИР Пловдив-град: ГЕРБ ​- 4 или 3 мандата, „Продължаваме промяната“ ​- 3 или 2, ДБ 1 или 2, БСП, ИТН, „Възраждане“ и „Български възход“ – по 1.

Спас Шуманов

Разбира се, това е, при положение че партиите на Слави Трифонов и Стефан Янев преминат 4-процентовата бариера. Другата условност идва от факта, че липсата на избирателен район „Чужбина” и преразпределението на гласовете от урните в Турция, Европа и САЩ могат доведат до известно разместване. Така се случи на миналите избори, когато с под 2000 бюлетини под тепетата ДПС получи мандат в Пловдив.

Какъв отбор ще изпрати Пловдив в 48-ото Народно събрание

Дори прогнозата да не е съвсем точна, съставът на листите на основните партии в 16-и МИР показва, че Пловдив ще изпрати в следващия парламент поне половин дузина софиянци или столичани в повече с корени от Пловдив и областта. Очаква се с известни условности 11-те депутати от 16-и МИР да бъдат измежду следните 13 имена:

Стефан Шилев, Вежди Рашидов, Радомир Чолаков и Спас Шуманов от ГЕРБ (лидерът Бойко Борисов по традиция отказва да се закълне като депутат); Никола Минчев, Христо Даскалов и Росен Костурков („Продължаваме промяната“), Христо Иванов (ДБ), Кристиян Вигенин (БСП), Гроздан Караджов (ИТН), Ангел Георгиев („Възраждане“), Танер Али (ДПС).

Естествено, някои от тях са водачи или са на избираеми места в листите и в други райони, което отваря възможности в парламента да влязат първите и дори вторите резерви.

Според прогнозните резултати най-големи шансове за депутатските банки от подгласниците имат Йосиф Танев (ако Радомир Чолаков влезе в парламента от София-област или стане част от бъдещата изпълнителна власт, каквито слухове вече витаят в средите на ГЕРБ), Венцислава Любенова (ПП), Йордан Иванов (който обаче води листата на ДБ в Пловдив-област) и Борислав Матеев (ДБ), Иван Петков (БСП, ако Вигенин избере да стане депутат от Ямбол или Столетницата вкара двама души от Пловдив, което би отворило шанс и за доц. Георги Йорданов) и Лилия Недева (ако ген. Стефан Янев влезе като депутат от София).   

Дори в разширения списък от потенциални депутати обаче едва седем са родени в Пловдив, а освен това живеят и работят тук.

Парашутистите в листите са с корени от цяла България         

Най-показателни за липсата на потенциал в местните кадри са листите на първите две партии в прогнозните резултати за вота.

Тази на ГЕРБ по традиция се води от лидера Бойко Борисов (роден и живеещ в Банкя). След оттеглянето на местния партиен началник Иван Тотев след Борисов на избираеми места се наредиха Стефан Шилев (роден в Съединение, живеещ в Белащица), Вежди Рашидов (роден в Димитровград, живеещ в София, гражданин на света), Радомир Чолаков (роден в Пловдив, живеещ в София) и едва на пето място – Спас Шуманов, роден и живеещ в Пловдив. 

По подобен начин е съставена и листата на „Продължаваме промяната“. Тук водач е Никола Минчев (софиянец, който е зет в Стамболийски), Христо Даскалов (роден в Първомай, живеещ в София), Росен Костурков (роден в Панагюрище, живеещ в Пловдив) и Венцислава Любенова (живяла близо 20 години в Ирландия). 

Не са много кореняците пловдивчани на избираеми места и в другите листи. Водачът на ИТН Гроздан Караджов е роден в Стара Загора, от години живее в София. Христо Иванов (ДБ) и Кристиян Вигенин (БСП) са типични столичани, ген. Стефан Янев е роден в Поповица, а Танер Али (ДПС) – в Търговище. Така най-свързан с Пловдив от водачите се оказва Ангел Георгиев от „Възраждане“.

Ангел Георгиев

Каквото и да се случи на вота в неделя, този път се надяваме нашите представители в парламента да започнат най-накрая да ни представляват. И да не се сетят, че са изпратени в Народното събрание от пловдивчани, чак когато дойде време за следващите избори.

А както се очертава – те няма да са съвсем далече във времето.  

700 000 гласа гарантират победата в неделя

6 милиона българи гласуват на първите демократични избори в България на 6 юни 1990 г. Над 2 пъти по-малко – 2,77 млн., стигат до урните 31 г. по-късно. 

Днес даваме подкрепата си средно за 6 партии, докато в началото на 90-те два пъти повече гласове отиват само за 3 партии. 

Интересът към изборите в страната намалява, активността след 11 юли 2021 г. спада под 3 милиона, което е прецедент в най-новата ни история. За сметка на това парламентите ни стават все по-фрагментирани и неспособни да произведат мнозинства, които да излъчат стабилно управление. 

Тези са основните изводи от прегледа на резултатите от всички парламентарни избори от 1989 г. до момента. 

Най-малко парламентарно представени формации има през 1991 г. – тогава само три прескачат 4-процентната бариера. Но на парламентарните избори през 2014 г. в НС влизат двойно повече – 8 партии. Нито един от двата не дават гаранции за стабилност – задържат се между две и три години.

Още един аргумент е, че от 1990 г. до ноември 2021 г. се сменят 20 правителства с 16 премиери. 9 от тях са редовно избрани, 7 са служебни, а един – експертен – този на Димитър Попов. Но само 4 изкарват пълен 4-годишен мандат – “Костов”, “Сакскобургготски”, на Тройната коалиция и “Борисов“ 3.

На вота през юли 2021 година ГЕРБ спечели 642 165 гласа и отстъпи лидерството на ИТН само на 0,5% дистанция. Пет месеца по-късно, през ноември, е втора с 596 456 гласа, след новото формирование “Продължаваме промяната”. То спечели властта с 673 170 гласа. Така днес е сигурно, че 700 000 гласа ще гарантират победата на получилата ги партия. Прогнозите обаче са, че нито един участник няма да се радва на такава подкрепа в неделя.