Пратите ли пари в писмо или куриер може да изгърмите, ето защо

Митниците ще ни санкционират, ако пращаме пари в брой с писмо и по куриер, но не обявим това. Те дори могат да излязат с решение, че изпращаната сума е изоставена в полза на държавата.

Това гласят промени във валутния закон, пуснати от Министерството на финансите за обществено обсъждане.

Измененията вече реално действат у нас повече от година и половина, тъй като са прилагани по силата на нов европейски регламент.

Сега обаче се включват изрично и в българското законодателство, уточнява „Телеграф“.

С текстовете се регламентира при какви условия могат да се пренасят т.нар. непридружени парични средства чрез изпращане по пощата, с куриер, като непридружен багаж или товар в контейнер.

Забрана

Пренасянето през границата на страната на парични средства чрез пощенски или куриерски пратки е забранено с изключение на пратки с обявена стойност, гласят промените във валутния закон. Ако средствата са в размер на 10 000 евро или повече, митническите органи могат да изискват от изпращача или получателя да представят декларация за оповестяване в срок до 30 дни, в която да е описан произходът на средствата.

Когато тези правила са нарушени, тоест не е спазена забраната или е изискана декларация за оповестяване, но тя не е представена, парите могат да бъдат задържани от митническите органи. Те дори ще се считат за изоставени в полза на държавата, ако в шестмесечен срок от задържането не са предоставени доказателства за собственост.

Решението за това ще се издава от директора на компетентната териториална дирекция на Агенция „Митници“. То ще подлежи на обжалване по реда на Административно-процесуалния кодекс.

Злато

С промените също така се разширява обхватът на паричните средства, подлежащи на деклариране, като се включват златни монети със съдържание на злато най-малко 90% и златни кюлчета, златни късове или буци със съдържание на злато най-малко 99,5 %.

Същевременно се предлага да отпадне от валутния закон изискването за деклариране пред митническите органи на благородните метали, скъпоценните камъни и изделията със и от тях. Мотивите са два. От една страна, европейският регламент, макар и да разширява понятието „парични средства“, не включва в съдържанието му благородните метали и скъпоценните камъни.

Друг аргумент е установената разнородна практика, породена от нееднаквото третиране на благородните метали и скъпоценните камъни – като такива, включени в обхвата на валутния закон, или като стока, подлежаща на контрол, установен от европейското митническо законодателство.