ИКОНОМИКА

Росен Христов каза кое е по-важно – тецовете или парите по Плана за възстановяване

Предлагаме визия, по която да работят и следващите правителства. Чакат ни сложни преговори с ЕК, но имаме аргументи за защита на националните интереси, казва Росен Христов, министър на енергетиката в специално интервю, пише в. „СТАНДАРТ“.

– Откъде ще дойдат тези 46 млрд.

евро инвестиции в енергетиката?

– Въпросът е какво ще е участието на държавата. Ние предвиждаме поради големия интерес всички ВЕИ с малки изключения да са от частни инвеститори. Ангажимент на държавата обаче трябва да бъде да развием електропреносната мрежа, тъй като по никакъв друг начин не можем да разгърнем мащабно внедряване на енергия от ВЕИ.

Частните инвеститори са готови да инвестират в това, така че държавата ще си върне парите. Но въпросът е да дойдат първо инвеститорите и след това ние да строим мрежа, а те да чакат няколко години. Лично моето предложение е ние да вървим напред с мрежата и да осигуряваме зелен път за зелената енергия.

Друга мащабна инвестиция са атомните мощности.

Размерът й зависи от няколко неща: използваме ли съществуващо оборудване или не, защото в момента около 20% от инвестицията е направена. Имаме ли възможност да го продадем и да започнем с чисто ново оборудване, има ли кой да интегрира това оборудване в западен модел централа.

– Изключили ли сте възможността да се използва руското оборудване?

– Това вече е втори етап. Със стратегията идеята ни беше да се обединим – развиваме ли ядрена енергетика или не я развиваме. Ако всички кажат – развиваме я, тогава започваме да правим по-детайлни анализи.

От това зависи и общата инвестиция. За ВЕЦ-овете на Дунав инвестицията също зависи от това какви диги ще правим, какви параметри се търсят.

Трябва също да се реши – държавата ли ще е инвеститор, частни партньори ли ще търсим. Но тези въпроси излизат след като решим правим ли го, или не. Това не означава, че детайлните проучвания не могат да покажат, че проектът не е изгоден.

– За 7 и 8 блок казахте, че ще преговаряте с 4 световни компании. Водени ли са някакви разговори вече?

– За 7 и 8 блок парламентът реши да вървим към преговори с американците. За 7-ми няма изрична забрана да търсим алтернативи, и в комисията по енергетика препоръчах – колкото по-конкуренти преговори се водят, толкова по-добри условия получаваме.

Една такава инвестиция се експлоатира около 50 г., така че много внимателно трябва да се избират и технологии, и партньори, и формата на участие на държавата.

– Правили ли сте анализ как тези инвестиции в енергетиката ще се отразят върху цената на електроенергията в срок до 2030 и до 2050?

– Естествено, себестойността на електроенергията се покачва с такива мащабни инвестиции. Нашите анализи показват, че тя ще бъде конкурентна.

Ние сме избирали проекти, които показват икономическа стойност – себестойността на произведената енергия е по-ниска от пазарната цена към момента, в който ще са готови.

– Как върви работата по определянето на дефиницията за енергийната бедност?

– Разработва се дефиницията, както и методологията за оценка и контрол. Но въпросът е много по-сложен, отколкото хората си го представят.

Определението за енергийна бедност е само един елемент от цялата система. И ако ние дадем определение, което изисва огромни ресурси за измерване и администриране – нищо не защитаваме, освен че харчим държавен ресурс за администриране на нещо, което в края на краищата не работи.

– Отказахме ли се окончателно от двете тарифи на тока?

– Оттеглихме предложението след като нямаше поддръжка. Въпреки че това беше изключително ефективен модел, който работи в много държави. Но в България не се възприе, затова го оттеглихме.

– Вярно ли е че МЕТ Енерджи ще е основен доставчик на газ за януари?

– МЕТ Енерджи е един от доставчиците за януари, били са доставчици и в предишни месеци. Много се спекулира с думата посредник. Както многократно заявявах – не са проблем търговските компании. Проблем е как работиш с тях.

В момента ние от МЕТ получаваме отстъпки, които са до 10 пъти по-големи от тези, които са получавали предишните – те купуваха от МЕТ на цена на борсата TTF.

Другата компания, която е любима на предишното управление – „Шениър“, с която толкова се хвалеха – при нас те минават през конкурентна процедура и нашите отстъпки с „Шениър“ са в пъти по-големи от тази, която беше договорена преди.

Затова е важно да има открити, конкурентни процедури, които не се прилагаха преди и цените не бяха изгодни. Компаниите, поставени в конкурентна среда, дават конкурентни цени. При всяка друга възможност те си максимизират печалбата.

– Кои са доставчиците за 2023 г.?

– Много са доставчиците, общо взето всички големи компании в различни месеци доставят различни количества. Ние знаем за цялата година кои ще бъдат доставчиците, за разлика от преди – буквално беше месец за месец. От следващата година ще имаме дългосрочни договори с компании, които са дали най-добри условия – и като цена, и като доставки, и като обслужване.

– Ще загубим ли средства по НПВУ след като откажем да затворим въглищните централи?

– Народното събрание взе решение да не изпълняваме този ангажимент. Ние работим съгласно решението на НС. Което вероятно ще означава загуба на някакви средства по НПВУ.

Но решението на НС е базирано на анализ, който показва, че икономическият ефект от експлоатацията на въглищните централи е по-голям от загуби по НПВУ. Лично аз вярвам в отговорния подход на ЕК, че те ще оценят нашите виждания и ангажимент да изпълним общоевропейските цели за декарбонизация.

– Застрашени ли са открити вече процедури по НПВУ?

– Не, открити вече процедури не са застрашени, имаше изказване от ЕК, че евентуално предоговаряне няма да има ефект върху плащания и вече съществуващи и напреднали ангажименти.

– Дължим ли глоби на ЕК, ако не си намалим въглеродните емисии според поетия ангажимент?

– Не мога да кажа. Нашите анализи показват, че ние сме си намалили въглеродните емисии спрямо изискванията на ЕК. Дори сме преизпълнили изискванията. Нашата позиция е, че България си изпълнява целите, които са в европейските регламенти и директиви. Което все пак е водещото за ЕК.

Това, което в момента дискутираме, е какво ще предложим в замяна. Затова е важно да имаме широко обединение както от страна на експертите, така и от страна на политическите партии.

За да може ЕК да има сигурност, че когато обявим нашите приоритети и нашия план, той ще бъде продължен и след служебното правителство.

Искаме да представим на ЕК ангажименти, ясна визия, обоснована с анализи и разрези. За разлика от досегашните ангажименти, които нямат икономически анализ, нито техническа обосновка как това може да се постигне.

Да вземем завода за батерии – някой знае как може да се построи. Най-големият завод за батерии, за който обявиха преди няколко месеца, че влезе в експлоатация в Англия, е за 196 мегавата, а ние искаме да построим за 6000 – 30 пъти по-голям.

Проект за геотермална електроцентрала – в България такъв ресурс няма. Всички други проекти са подобни – те са някакви идеи, които абсолютно никой не знае как може да се осъществят и какъв ще бъде ефектът от това. Ние не правим някакви кардинални промени в Плана – същите са приоритетите с ясно обосновани проекти как да постигнем целите и как да усвоим средствата по максимално ефективен начин.

Това предлагаме на ЕК. Аз знам, че преговорите с ЕК ще са сложни, но имаме логика и аргументи за това, което предлагаме и то е изцяло в европейски интерес и изцяло съвпада с целите за декарбонизация и зелен преход на Европа.    

Микроблейдинг

ПРОЧЕТИ

Back to top button