Този българин е спасил милиони хора, но днес никой у нас не говори за него
„Граждани! Да помним и да разказваме, че иначе няма да ни има!
Това е известният по света и почти неизвестен у нас учен – проф. Димитър Чернев. Какво толкова е изобретил? Ами например магнетофонната „компакт-касета”, онази същата, на която поне моето поколение слушаше музика на „касетъчни касетофони”. Но да караме подред.
Това пише в профила си във Фейсбук актьорът и директор на Сатиричния театър Калин Сърменов.
Съдбата на Димитър Чернев започва съвсем обичайно. Той е роден във Варна през 1930 година, а през 1952 година завършва електроинженерство в Sofia, Bulgaria. И тук следва първия проблясък на геният му на изобретател.
При дипломирането си само на 22 годишна възраст, представя „електромагнитен запис върху целулоиден носител”, технология, която в този период (според някои това негово изобретение е от 1955 г.) е разработвана в света само от две западногермански фирми, като едната е могъщият концерн BASF.
Обаче изобретението му минава някак си тихомълком и той започва работа като техник в телефонната централа в Стара Загора, а после в БНР – Радио София. Причината за това е фактът, че баща му е бил деец от БЗНС „Никола Петков” и е „засегнат от мероприятия на народната власт”.
Все пак през 1956 г. Димитър Чернев печели конкурс и започва работа в Българска академия на науките – БАН. Заради съдбата на баща си и вероятната липса на научно бъдеще у нас, младият Митко използва една командировка в ГДР и емигрира в Западна Германия. След това заминава за САЩ, където реално започва бурната му научна кариера.
Там гениалните му способности са оценени от самия д-р Денис Габор, който го прави свой асистент в Стамфорд. А кой е Денис Габор? Това е бъдещият лауреат на Нобелова награда по физика и автор на теорията за холограмата.
Скоро българинът, в екип с д-р Нийл и д-р Ешке, създават магнетофонната „компакт-касета”. Следва поредица от научни разработки в най-престижните американски технологични институти (в Масачузетс и Калифорния) и още по-големи достижения.
Димитър Чернев ще създаде катодна тръба (кинескоп) със специфични параметри за предаване на изображения с изключително висока резолюция, а годината е едва 1958. Но всъщност този „супер кинескоп” и „касетата” не са най-важните изобретения на Чернев.
Той има големи постижения в „космическите, лазерните технологии и новите енергийни източници”, които са използвани от НАСА в мисии до Венера, Марс и Луната. Особени са заслугите му за създаването на марсоходите и предаването на изображения от спътници чрез лазерни технологии.
Брилянтният учен регистрира над 60 патента, но това не е точната цифра, тъй като голяма част от работата му е засекретена. По света обаче става известен с нещо друго, което ще му донесе голяма популярност и името „Спасител на Африка”.
През 1974 година Димитър Чернев създава прочутия слънчев хладилник, който работи на основата на природните зеолити. Това изобретение ще спаси стотици хиляди човешки животи, заради възможността за съхранение на лекарства при ниски температури в територии без критична инфраструктура и ще промени живота на милиони хора.
След 1989 година Димитър Чернев възстановява българския си паспорт и обича често да пътува до Варна, където си купува жилище. Помага на много български учени и институти в областта на експерименталната физика и минералогията. Отива си тихо и спокойно от този свят на 5 септември 2012 г.
Защо ви разказвам тази история? Защото, Димитър Чернев е велик учен, за когото необяснимо защо у нас почти не се говори. Той наистина е работил най-вече извън България, но е направил много за това името „българин” да звучи гордо и престижно. Такива красиви български умове, заслужават за тях да знаят повече хора.“
