Теди Кацарова пред … Най-после открих човека който ме разбира на 100%!

Вълнението още държи Теди Кацарова, от скорошния й концерт пред родна публика. Като човек, живял дълги години в Скандинавия, певицата определено има как да направи паралел – и го прави без да пести нито щрих.

Въпреки че Теди е човек, който обича да пази личния си живот далеч от публичното пространство, пред нас тя отвори душата си и сподели съкровени неща за човека до себе си. Дава отговор и на въпроса ще вдигат ли двамата скоро сватба!

– Теди, наскоро имаше концерт, сега готвиш и турне.

Завръщаш ли се активно на родната сцена и за човек, живял години наред в чужбина, как ти се струва родната публика?

– Българската публика е доста по-капризна и ако те приеме, значи си покрил всички стандарти. Работила съм много дълго време в Скандинавия. Там хората са много по-леки, в смисъл, че не отиват някъде, за да те оглеждат, да те критикуват. Повече ги интересува това да се забавляват. За тях музиката е средство за отпускане, място, където ще релаксират, ще видят приятели, ще си пийнат.

В този смисъл ние, българите, сме доста по-големи перфекционисти, просто защото имаме по-голямо сито, през което трябва да минем.

– Преди около два месеца, когато отпразнува рождения си ден, призна, че за първи път организацията не е била твоя, а в ръцете на твоя приятел, който те заведе неочаквано в Рим…

– Да, наистина беше така и беше уникално изживяване. Беше абсолютно непланувано! Една прекрасна изненада, защото ми се сбъдна мечтата да се събудя на рождения ми ден в Рим, с любимите ми кроасани, които те така хубаво приготвят, с уханното кафе.

Всичко в Рим е една емоция и една любов. И когато отидеш там, буквално все едно се потапяш в някакво магическо място.

– Аз пък мисля, че си била в магия не само заради Рим, но и заради човека до теб?

– Така е, права си! (усмихва се) Благодарение на него имах този вълшебен миг и всъщност три дни, в които наистина се насладихме на всяка крачка и на всяка хапка.

– Ян ли е точният човек, който се е появил в точното време за теб, както има една приказка? Особено за човек като теб, който в миналото е имал не само любовни разочарования, но и разочарования по отношение на доверието си към хората…

– Много е трудно да си в шоубизнеса, на сцената и да намериш половинка, защото работата е свързана с постоянни отсъствия, освен това заради обстоятелствата човек много трудно поддържа дори дома си. На мен много често ми се случва да не разопаковам багажа – само заменям с чисти дрехи.

Животът ми е на колела, на практика, но това ми доставя удоволствие, прави ме щастлива. Работата ми е и мое хоби, защото е изпълнена с всичко, което обичам. Не ходя по задължение, както казват и се оплакват много хора. Хората, които творим, имаме късмета и шанса да си обичаме работата и да я работим с удоволствие.

Винаги съм си мислела, че точно това ще е много трудно за партньора до мен, защото е съобразяване, в която не присъства традиционната стабилност, това спокойствие, при което да не се бърза за някъде. Но хубавото е, че Ян е спортист и знае какво означава този ритъм. Между спорта и сцената има много големи прилики – и откъм дисциплина, и откъм себеотдаденост. В негово лице най-после открих човека, който на 100 % да ме разбира!

– Значи Ян напълно те подкрепя в професията ти, освен, че е успял да спечели сърцето ти?

– Да (усмихва се). И хубавото е, че стана част от големия екип на татко – музикалната ни компания, която се занимава с изграждането и осветлението на много големи сцени. То стана като на шега, но на Ян му доставя огромно удоволствие да е част от екипа. Всъщност, винаги сме си мечтали за семеен бизнес, в който всички да сме заедно.

– Родителите ти веднага ли го приеха или имаха едно на ум в началото?

– О, те го приеха като свое дете. Майка ми даже обича да се изразява, че това е синеокият ангел, за който винаги сме си мечтали. Тя обикновено говори в множествено число, не знам защо (смее се).

– Има предвид теб със сигурност…

– Да, права си (смее се). И двамата с татко много го обичат! И аз съм много щастлива, защото буквално с него вече гоним едни и същи цели, имаме едни и същи стремежи, радваме се на моментите заедно – аз съм отпред на сцената, той е зад кулисите. Много е хубаво и си мисля, че това е истината зад една дългогодишна връзка и хармонията, която хората откривам помежду си. Тази хармония се задържа, когато двойката има еднакви цели за бъдещето.

Аз също се радвам на такава любов от страна на родителите на Ян, когато отидем на гости при тях в Чехия. Те много ме обичат и са ме приели.

– Успя ли да научиш Ян да говори поне мъничко на български?

– В музикалната компания на татко всички говорят изцяло на български, така че той, ще, не ще, започва да разбира, и да учи по-малко български (усмихва се). Много е забавно, защото постоянно има някакви нови думи – между български и чешки, които се получават. Забавляват се сериозно (смее се).

– А ти помниш ли коя беше неговата първа дума на български?

– Амиии… с него много се смеем с нашето куче Ема, която обикновено винаги прави бели вкъщи и той я нарича „посранка“ (смее се). Даже вече започнахме да ползваме еднакви думи с него, което е много хубаво.

– Знам какво мислиш по въпроса за сватбите, но само ще попитам още ли е така?

– Ами да, още е така. Мисля си, че ако човек е щастлив, щастието обича тишината. Сватбата не може да те направи по-щастлив. Да, може да докаже пред вас двамата, че сте свързани в свещен съюз, но вие сте си свързани така или иначе, щом сте се отдали един на друг.

Сватбата за мен е по-скоро успокоението за близки и роднини, че нещата се канализират и вървят по стандартния начин – спазване на традиции и т.н. В днешно време обаче, е много по-важно да успееш да закрепиш връзката, която имаш с другия човек, между тези четири стени, и да знаеш, че можеш да разчиташ на него, той на теб, че ще правите компромиси и се обичате. Това е най-важното, другото не.

Виждаме и колко медийни личности има, които се женят и след няколко месеца се развеждат. Кому е нужно?! За мен това е едно шоу, което изобщо не е най-важното.

Разбирам, че младите момичета искат да се видят в булчинска рокля, като принцеси, това е и мечтата на много жени. Но при нас с Ян е друго – може би защото и двамата сме разведени, минавали сме го това и сега искаме да избегнем всички грешки от миналото, да запазим всичко, което имаме в момента като чисти взаимоотношения.

Познавам и много двойки, които си живеят дълги години без да са сключили брак. И продължават да са щастливи. Може би за много хора сватбата действа и по един такъв начин, че усещането им е такова, все едно влизат в окови. При нас никога не е било така. Има такива хора. Около нас даже се смеят, че всяка организация за концерт, която правим, е като организация на една малка сватба, да не кажа и по-голяма.

– А мислили ли сте си да станете трима в даден момент?

– (усмихва се) Божа работа е. Това, което ни е писано, ще се случи. Явно ни е било писано да се срещнем, срещнахме се. Всяко нещо си идва на мястото в един пъзел, наречен живот. Винаги казвам, че човек трябва просто да следва инстинктите си, душата и сърцето, защото много често, когато слушаме чужди съвети, правим грешки.

Моят съвет към всички е – слушайте инстинктите си, слушайте това, което сърцето ви говори и няма никога да сбъркате. Когато има един страх или някой те натиска нещо да свършиш, не го прави, защото нещата няма да станат така, както трябва да станат, защото може би някъде там те чака някакъв много по-добър вариант.

Интервю на Анелия ПОПОВА