The Washington Post: Доларът е нашата суперсила, а Русия и Китай я заплашват

Най-интересният резултат от тридневната среща на върха между Владимир Путин и Си Дзинпин получи ограничено медийно внимание. Описвайки разговорите им, Путин каза: „Ние подкрепяме използването на китайския юан за разплащания между Русия и страните от Азия, Африка и Латинска Америка.“

По този начин втората най-голяма икономика в света и нейният най-голям енергиен износител активно се опитват да намалят господстващото положение на долара като основа на международната финансова система, пише колумнистът Фарид Закария за „The Washington Post“.

Доларът е суперсилата на Америка.

Той дава на Вашингтон неоспорим икономически и политически мускул. Съединените щати могат да забиват санкции на държавите едностранно, изолирайки ги от големи части на световната икономика. И когато Вашингтон харчи на воля, той може да бъде сиурен, че дългът му, обикновено измерващ се трилиони, ще бъде изкупен от останалия свят.

Нов шамар за Вашингтон! Бразилия и Китай се отказват от US долара

Санкциите, наложени на Русия заради инвазията ѝ в Украйна, в комбинация с все по-конфронтационният подход на Вашингтон към Китай, създадоха перфектната буря, в която Русия и Китай засилват стремежа си да се диверсифицират извън долара. Техните централни банки държат малка част от резервите си в долари, а по-голямата част от търговията помежду им се разплаща в юани. Те също така, както отбеляза Путин, правят усилия да привлекат и други страни да ги последват.

Администрацията на Байдън провежда икономическата война срещу Русия крайно ефективно, изграждайки коалиция в подкрепа на Украйна, която включва почти всички развити икономики в света. Това поставя затруднение да се избяга от долара към други ценни и стабилни валути, като еврото, паунда или канадския долар, защото тези държави също се противопоставят на Русия.

Това, което може да бъде остър обрат в ролята на долара, е решението на президента Доналд Тръмп от май 2018 г. да излезе от Иранската ядрена сделка и да наложи санкции. Европейският съюз категорично се противопостави на този ход, тъй като господството на долара означаваше, че Иран незабавно ще бъде изключен от голяма част от световната икономика, включително от търговските си партньори в Европа. Жан-Клод Юнкер, тогава председател на Европейската комисия, предложи засилване международната роля на еврото, за да защити континента от „егоистичната унилатералност“. Комисията набеляза път за постигането на тази цел.

Това не се случи. Остават твърде много фундаментални съмнения относно бъдещето на самото евро. Доминацията на долара е здраво вкопана, поради множество основателни причини. Глобализираната икономика има нужда от една единствена валута, за да бъде лесна и ефективна. Доларът е стабилен, можеш да го купувап и продаваш по всяко време и той се управлява основно от пазара, а не от капризите на правителството.

Поради това и усилията на Китай да разширят международната роля на юана не проработиха. По ирония, ако Си искаше да причини огромна болка на Съединените щати, той трябваше да либерализира финансовия си сектор и да направи юана реален съперник на долара, но това би го завело в посоката на пазара и отварянето, които са противоположни на неговите вътрешни цели.

Предвид на всичко това, превръщането на долара в оръжие през последните десетилетия принуди множество важни страни да търсят начини да не изпаднат в положението на Русия. Дялът на долара в глобалните резерви на централните банки падна от приблизително 70% преди 20 години, на по-малко от 60% днес, и продължава стабилно да пада. Европейците и китайците се опитват да изградят международни системи за плащане извън доминираната от долара SWIFT система.

Саудитска Арабия флиртува с идеята да продава петрола си в юани. Индия урежда повечето си покупки на нефт от Русия в недоларови валути. Дигиталните валути, които бяха проучени от повечето държави, могат да бъдат друга алтернатива. Всъщност китайската Централна банка създаде такава. Всички тези алтернативи са по-скъпи, но последните няколко години би трябвало да са ни научили, че държавите са все по-склонни да плащат, за да постигнат политическите си цели.

Продължаваме да търсим единствения заместител на долара, но такъв няма да има. Възможно ли е обаче тази валута да претърпи хилядократно отслабване? Това изглежда доста вероятен сценарий. Писателят и инвеститор Ручир Шарма посочва: „В момента, за първи път, по мои спомени, ние имаме международна финансова криза, в която доларът по-скоро отслабва, отколкото се засилва. Чудя се, дали това е белег за предстоящи събития?“

Ако е така, Америка би трябвало да се обезпокои. Миналата седмица писах за лошите геоплитически навици, които Вашингтон е развил поради неоспорвания си еднополярен статут. Това поведение е още по-вярно в икономически аспект.

Политиците на Америка свикнаха да харчат, без привидно да се притесняват от дефицитите – публичният дълг се е увеличил пет пъти, от около 6,5 трилиона долара преди 20 години до 31,5 трилиона днес. Федералният резерв реши серия от финансови катастрофи като надхвърли баланса си с огромните 12 пъти, от около 730 милиарда преди 20 години на 8,7 трилиона долара днес. Всичко това работи само поради уникалния статут на долара. Ако това изчезне, Америка ще се изправи пред равносметка, каквато не е правила никога преди.

Източник: washingtonpost.com