Каримански накара всички българи да посърнат с тези думи за еврото

За шансовете на България да влезе в еврозоната от 1 януари 2025 г.

и какви промени ще са необходими, говори финансиста Любомир Каримански. Той разкрива ще има ли предпазни мерки, за да не се увеличи инфлацията, както и ще поскъпнат ли стоките при въвеждането на еврото, пише Труд бг.

– Господин Каримански, има ли шанс България да влезе в еврозоната от началото на 2025 г., при положение, че не изпълнява критерия за инфлацията?

– Да бъдем приети в еврозоната на 1 януари 2025 година ще е изключително трудно с минимални шансове, които ще зависят по-скоро от политически пазарлъци – много често скъпо струващи на страната ни, отколкото от изпълнение на ясно зададени критерии.

Не бива да забравяме, че се изготвят два доклада за конвергенция – единият е съставен от ЕК, а другият от ЕЦБ. Освен изпълнението на критериите, в тях ще стане дума отново за икономическата и правна конвергенция на страната ни. Икономическото сближаване на страната ни към страните от еврозоната е не по-малко важно от изпълнението на критериите.

Както в предишни доклади, вероятно и в този, който ние очакваме, ще бъде разгледано дали е постигнато висока степен на устойчива икономическа конвергенция, както и съответствията на националното законодателство с правните норми на ЕЦБ.

В докладите на ЕЦБ ясно се подчертава, че „икономическото развитие на държавите – обект на прегледа, се разглежда ретроспективно, обхващайки по правило последните десет години.

За да има повече ползи отколкото рискове от присъединяването ни към еврозоната, трябва да бъдат изпълнени голям брой предпоставки (инфлация, сближаване на стандарта на живот до средния за ЕС/еврозона и т. н.) и след това да се говори за дата, тоест датата не следва да е приоритетна.

– Как влизането в еврозоната ще се отрази на инфлацията в България?
– Силно се надявам влизането на страната ни в Еврозоната да се отрази положително на икономическите процеси, както и на хората като цяло.

Има достатъчно механизми за управляване на инфлацията, стига да не е сбъркана основата, на която е разположен инструментариум за действие.

Да не забравяме, че с влизането ни в еврозоната, реално страната възстановява паричната си политика, тъй като валутният борд повече няма да съществува.

Да, парична политика, зависима от ЕЦБ, но няма да е както при валутния борд. Това означава, че ако двете основни политики, важни за икономиката на държавата – фискалната и паричната се управляват с цел намаляване на инфлацията и вървят в една посока – няма да има от какво да се притесняваме.

В същото време, наблюдавайки нещата до този момент, би било трудно да сме спокойни, тъй като фискалната политика на държавата съвсем не се движи в посока, в която се движи паричната политика на ЕЦБ, целяща намаляване на инфлацията.

Макар да са независими една от друга, и фискалната, и паричната политики са изправени пред предизвикателства, които ги карат да се движат в една посока.

Необходимо е от сега да се помисли, че когато влезем в еврозоната ще има една стратегия за парична политика и много фискални политики. В този контекст е много важно страната да е максимално подготвена за присъединяването, за да може то да е свързано с най-малко рискове и да допринесе за повече ползи отколкото рискове и негативи.

– Предвижда ли се да има държавен орган, който да следи за неоснователно повишение на цените, или единственото изискване ще бъде в преходния период цените да бъдат обявявани в левове и евро?

– Поне на мен не ми е известно да се предвижда специализиран орган, освен досега действащата Комисия за защита на потребителите, чиито резултати гражданите трудно усещат.

Още преди две години, когато преговаряхме за съставянето на коалиционното управление (кабинетът Петков), предложих да се запише в

Програма „Финанси“, раздел Контрол, следната точка: „ Публични заседания на Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната и за инфлационните процеси в страната (минимум заседания на 3 месеца), който да следи и процеса по въвеждане на еврото.

Динамиката и нивото на наблюдаваната инфлация да бъдат предмет на обсъждане на съответните заседания.“ За съжаление, нищо от това не се изпълни. Дори мисля, че не съществува вече и като запис за изпълнение от настоящото правителство.

– При влизането на Хърватия в еврозоната бяха предприети мерки за задържане на инфлацията, сред които беше въвеждане на таван на цените на определени храни. Необходимо ли е да бъде подготвен такъв вариант и в България или ще се разчита само на добрата воля на търговците да не вдигат цените?

– Винаги е добре да се поучим от добрите практики до момента, още повече от страни, близки до България по отношение на икономическо развитие.

Виждаме, че инфлацията през последната година започна да спада. Необходимо е обаче освен външните фактори, които допринасят затова, да не допуснем вътрешното? подхранване.

Когато едно правителство знае как да минимизира спекулата и неговите регулаторни и контролни органи си вършат ежедневно работата, а не тенденциозно и спорадично, то не е необходимо да се предприемат някакви драстични мерки. Именно това би било добре да се оценява и в т. нар. Конвергентни доклади на ЕК и ЕЦБ, в които да става ясно, дали в страната ни действат тези механизми за недопускане на спекулативни цени и борба с инфлацията.

– Как ще стане техническата смяна на левовете с евро при пазаруване в магазините – ще може ли например човек да плати сметка от 25 евро с две банкноти от 20 лв. и 20 евро?

– Както знаете беше разписан Национален план за въвеждане на еврото в Република България (НПВЕРБ). В него са предвидени два сценария – единият е „Сценарий без преходен период“, а другият „ Сценарий с преходен период“. Доколкото е ясно страната ни се стреми да приложи първия („Сценарий без преходен период“) и в краен случай втория. Както е казано в самия документ за „Сценарий с преходен период“

– „Този сценарий обаче се препоръчва в краен случай, и то само ако възникнат неочаквани трудности при прилагането на първия сценарий.“ Първият сценарий предвижда в рамките на един месец, от датата на въвеждането на еврото, да можете да използвате и двете валути за разплащане – и левове и евро, което означава, че от 01.01.202X до 31.01.202X ще може да използвате и двете валути.

На конкретния примерен въпрос – отговорът е, че в рамките на един месец от въвеждането на еврото, човек би трябвало да може да плати сметката си от 25 евро и с двете банкноти 20 лева и 20 евро.

След изтичането на този един месец, той няма да може повече да плаща в лева. Що се отнася до търговците и рестото, което трябва да връщат е предвидено: „търговците трябва да връщат рестото на клиентите си изключително в евро, освен ако не могат да го направят от практически съображения.“

По-скоро сериозен проблем виждам в срока за обмяна на банкнотите и монетите, които са в населението и бизнеса. Ще трябва да се съберат тонове монети! Безплатната обмяна, която се предвижда за срок от 6 месеца, ми се струва крайно недостатъчна за хората и бизнеса. Не бива да забравяме, че има населени места в България, където на големи разстояния има само един или два клона на банки, при това с минимален брой служители.

– Какви промени в софтуера си трябва да направят фирмите, за да бъдат готови за влизане в еврозоната?

– Необходимо е всички системи да работят със софтуер, който обслужва паричната единица евро. Много е трудно да се обобщи какви промени са необходими, но е важно в системите за управление на дейностите, както и във финансовите модули на софтуерите всичко да бъде базирано на еврото.

В зависимост от това една част от софтуерите ще могат да бъдат адаптирани, но вероятно друга част трябва да бъдат напълно сменени, за да могат да се интегрират и да са оперативно съвместими със системите за отчетност и контрол в публичната администрация. Ще ви дам пример с банкоматите. Необходимо е техният софтуер и хардуер да бъде адаптиран за работа с евробанкноти.

Защо казвам софтуер и хардуер, тъй като касетките, които се зареждат с банкоматите ще трябва да бъдат съобразени с размерите на евробанкнотите.

Важно е да се подчертае, че НПВЕРБ предвижда за частните фирми следното: „Представителите на частния нефинансов сектор следва да започнат работа по адаптацията на своите ИС и да тестват новия хардуер и/или софтуер възможно най-рано преди въвеждането на еврото. Компаниите ще поемат разходите си за промени в техните ИС и всички други корекции, свързани с въвеждането на единната европейска валута.“.

– Как трябва да бъдат настроени касовите апарати, така че да отчитат плащания и с левове и с евро в преходния период, когато ще може да бъдат използвани и двете валути?

– Необходимо е касовият модул да може да отбелязва и двете валути върху касовата бележка. В Националния план за въвеждане на еврото е предвидено счетоводната отчетност при приемането на еврото да бъде уредена в т. нар. Закон за въвеждане на еврото в РБ.

В този закон би трябвало да се приемат и нормативни промени свързани с процедури по превалутиране на капитала и акциите на дружествата в евро, както и процедури по вписване на операции с касови апарати по време на преходния период, в който се приемат плащания в левове и евро.

– Кога трябва да започне настройването на касовите апарати, така че да са готови за 1 януари 2025 г.?

– Възможно най-рано, за да имат компаниите време поне три месеца преди въвеждането на еврото за тестване.

– При какъв курс на лева към еврото ще влезем в еврозоната?

– Още във въведението на Националния план за въвеждане на еврото в Република България е дефинирано, че курсът трябва да бъде запазен – 1.95583 лева за 1 евро. Той трябва да бъде потвърден с изменение на Регламент (EО)? 2866/98

– Ако преди влизането ни в еврозоната една стока е струвала 10 лв., а след влизането ни в еврозоната цената стане не 5,11 евро (колкото би трябвало да е по фиксирания курс), а например 5,99 евро, хората ще могат ли да се оплачат на някого?

– Правилно. Ако една стока е струвала 10 лева преди влизането на страната в еврозоната, след приемането на еврото – тя трябва да струва 5,11 евро. Не е ясно кои контролни органи са отговорни, ако има разминаване в цените от фиксирания курс.

За момента не са ми известни ясно дефинирани правомощия на административен орган, натоварен да контролира този процес.

Това е много сериозен проблем. Вероятно трябва да попитате правителството. Към момента цялата публичност и прозрачност по приемането на еврото е доста мъглява. Липсват обществени дискусии с отделните браншове, създаването на клъстери и хъбове за дискусионни проблеми и потенциал за прилагане на най-добрите практики.

– След влизането ни в еврозоната всички заплати само в евро ли трябва да бъдат изплащани. Възможно ли е магазин, който дава заплати от реализирания оборот, да изплати например половината от заплатата в евро, а другата половина в левове?

– Смятам, че след влизането на страната в еврозоната всички заплати е необходимо да се изплащат само в евро и да не се допуска изплащането на заплати в евро и лева. Нали точно затова е необходим тестовият период, за да могат работодателите да интегрират системите си, включително и модула за работните заплати

Кой е Любомир Каримански?

Любомир Каримански е банков и финансов професионалист с над 20 годишен опит в развитието на финансовия и банков сектор и успешно приложен лидерски опит. Има две магистърски степени – едната от УНСС – катедра “Финанси”, а другата Магистър по бизнес администрация от HULT International Business School в Лондон.

Работил е в няколко търговски банки в България. Бил е член на Съвета за управление на SEPA схемите към Европейския платежен съвет, както и член на Групата на участниците от банковия сектор към Европейския банков орган, където е ръководил подгрупа за “Дигитално банкиране, разплащания и финтех”.

В две последователни Народни събрания е председател на Комисията по бюджет и финанси. В момента работи върху изследване, свързано с дигиталната финансова стратегия на ЕС.