Защо февруари е най-късият месец?

Всеки знае, че февруари е най-късият месец и може да има 28 или 29 дни в зависимост дали годината е високосна. Но знаете ли защо е така? Да, свързано с въртенето на Земята, но как точно? Време е за кратък урок по история.

За всичко са „виновни“ римляните. При първия си цар – Ромул, годината е била разделена на 10 месеца – от март до декември.

По онова време той, и неговият народ смятали времето между декември и март за маловажно, защото няма нищо общо с жътвата.

По-късно обаче вторият цар на Рим, Нума Помпилиус, решил да направи календара по-точен, като го синхронизира с действителната лунна година, която е около 354 дни. Нума добавил два нови месеца – януари и февруари – след декември, за да отброява новите дни.

Римляните вярвали, че четните числа са „нещастни затова всеки месец е имал нечетен брой дни, редуващи се между 29 и 31. Но за да има изравняване на 355-те дни е било нужно единият да е с 28 и това бил февруари.

Смята се, че този избор може да се дължи на факта, че римляните са почитали мъртвите и са извършвали ритуали за пречистване през февруари – думата „februare“, означаваща „пречистване“ на диалекта на древното сабинско племе.

Сезоните обаче са започнали да се разместват. За да спре изместването на сезоните великият Юлий Цезар въвежда нов календар с 4-годишен цикъл, в който има една високосна година. Юлианският календар добавя малко повече от 10 дни към всяка година, правейки всеки месец 30 или 31 дни, с изключение на февруари.

До 1500 лева Бонус за Онлайн Казино Игри! Бонусите са важни!
 

За да се отчете цялата година с дължина 365,25 дни, един ден се добавя към февруари на всеки четири години, сега известен като „високосна година“

– И така месец февруари остава най-късият и до ден-днешен – 28 дни в нормална година и 29 през високосните. Въпреки това, в историята е имало няколкослучая, когато в някои страни февруари е имал официално 30 дни, уточнява Glasnews.bg.     

– През 1699 г. Швеция решава да премине от юлианския към григорианския календар, като пропусне допълнителните дни за високосните години след 1700, в продължение на 40 години. Така 1700 г. не е високосна в Швеция, но това е единствената променена година, защото въпреки първоначалния план, 1704 и 1708 г. са високосни. През този кратък период шведският календар е един ден напред спрямо юлианския и 10 дни назад спрямо григорианския.    

– През 1711 г. Швеция решава да се върне към юлианския календар и затова на следващата 1712 година месец февруари има два допълнителни дни – 29 и 30 февруари. Тази дата е отговаряла на 29 февруари от юлианския и на 11 март от григорианския календар. Приемането на григорианския календар в Швеция става окончателно през 1753 г.    

– През 1929 г. Съветският съюз въвежда революционен календар. По този начин годините 1930 и 1931 официално съдържат 30 февруари.    

– През 1932 г. календарът е изоставен и месеците възвръщат обичайната си дължина.