Втората война в Украйна се развихри, хората едва оцеляват

В заложната къща Treasure в Киев, 40-годишната Александра, добре изглеждаща жена с вълнено палто с качулка и маратонки Nike, идва да откупи шевните си машини. Като всички, които посещават магазина, тя не иска да назове фамилията си, пише dnes.bg.

Когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г., тя е работила като счетоводител във фирма, в която работят 14 души.

Всички обаче са били съкратени поради конфликта. Оттогава тя се бори да си намери постоянна работа. С изчерпване на спестяванията, подобно на много други в Киев, тя се объръща към залагането на вещите си, за да преживее. Едва година по-късно Александра се намира работа, а това й позволява да поиска обратно машините си.

Докато Александра си тръгва, стискайки вещите си, с изключение на мобилния телефон, който е решила да не изкупува, касиерът Александър Степанов отбелязва зад витрината си със закалено стъкло, че в натоварен ден в магазина могат да дойдат 50 души, за да предадат мобилните си телефони и домакински уреди.

Тези, които могат да си го позволят, казва той, ще се върнат да си вземат стоките до две седмици. Почти половината обаче няма да го направят, оставяйки Treasure да продава артикулите. „Хората се борят заради войната. Те нямат пари“, казва Степанов пред The Guardian. Мнозина са загубили работата си, обяснява той, докато цените са скочили до небето дори за тези, които имат работа.

Сцената в заложната къща илюстрира кризата на нарастващата бедност в Украйна, чиято реалност е в контраст с повърхностната суматоха на оживените ресторанти и барове в Киев, където често е трудно да се намери маса.

Бедността се е увеличила от 5,5% на 24,2% в Украйна през 2022 г., тласкайки още 7,1 милиона души към бедност, като най-лошото въздействие е скрито в селските райони, според скорошен доклад на Световната банка. При неофициална безработица от 36% и инфлация, достигнала 26,6% в края на 2022 г., регионалният директор на институцията за Източна Европа, Аруп Банерджи, предупреди, че бедността може да скочи.

Зад прозореца си в Treasure Степанов описва трудностите, които изпитват дори онези, които имат работа. „Цената на всичко се повиши. Храната е най-скъпа, а след това е горивото. Някои неща са поскъпнали с 40-50%. Преди войната жена ми отиваше в супермаркета да пазарува и всичко струваше 200 гривни, а сега в същият магазин оставя 400-500“.

За тези в най-трудното положение това означава да разчитат на подаяния, независимо колко малки са. В град Ирпин, точно до Киев, където се водят тежки боеве в началото на войната, докато руските бронирани колони се опитват да превземат столицата, разрушеният мост, който е бил използван като път за бягство от бягащите бежанци, се възстановява.

На други места се ремонтират повредени сгради, кранове и eкипите работят. Но докато наземната война отдавна се оттегли от Ирпин, икономическите последици от конфликта все още се усещат остро в град, където населението е нараснало от вътрешно разселени лица, бягащи от фронтовите линии на юг и изток.

Най-видимият признак на кризата с бедността може да бъде намерен в протестантска църква в града, където свещениците са създали шест разпределителни центъра за безплатен хляб в района. През повечето дни на опашката за безплатен хляб се редят около 500 души, а маси и шатра, поставени извън центъра, предлагат безплатни обувки втора употреба, дрехи и детски играчки.

Една жителка на Ирпин, Вероника Правик, разглежда дрехите и се опитва да намери безплатни пелени и бебешко мляко за малкото си дете, които понякога са налични, но не и днес. Тя разказва типична история. Работейки в търговията на дребно преди войната, 30-годишната жена губи работата си и бяга със семейството си в Испания за шест месеца, където  спестяванията й свършват, преди да се върне в Украйна през есента.

„Аз не работя, но съпругът ми работи“, казва тя. „Но всички цени се повишиха поради войната и заплатата на съпруга ми купува по-малко, отколкото преди, поради падащия курс на долара. Все още трябва да намерим пари да платим апартамента си и да го отоплим през изминалата зима. Просто никога не съм си представяла, че ще живеем така. Преди войната успявахме с всичко. Много е трудно и всички страдат еднакво.“

В кабинета си в църквата пасторът Виталий Колесник, който организира раздаването на хляб, което се извършва пет дни в седмицата, заедно с колегата си Василий Острий, описва ситуацията в Ирпин. Един от най-големите частни работодатели, казва той, е бил дърворезбарски бизнес с работна сила от 400 души, разпределени в три обекта, но фабриките му са били сериозно повредени по време на боевете.

Заради това фабриката се мести в Западна Украйна и в резултат на това работниците в Ирпин са съкратени. „Много хора са готови да работят за фъстъци тук“, казва той. „Заплатите вече са по-малки, отколкото бяха. Но хората ще направят всичко, за да спечелят пари.“

Въпреки че казва, че някои от идващите за хляб са вътрешно разселени, той предлага анекдот, който описва как хората се опитват да управляват намаляващите си ресурси. „Виждате някои хора да идват с коли за безплатен хляб, който струва 1 долар. Това ви дава представа колко внимателно хората следят всяко похарчено пени. Ние говорим и се молим с хората за това, което се случва. Те говорят за икономиката и ни казват колко трудно е станало.“

Икономистът Олена Билан вижда задълбочаваща се криза, но казва, че без огромен пакет от финансова подкрепа от международната общност, включително обещания на стойност 43 милиарда долара (34 милиарда паунда), ситуацията би била по-лоша.

„Видяхме спад на БВП с 30% до голяма степен, защото Украйна изнася 80% от своите стоки през пристанища, до които вече няма достъп. Имахме инфлация от 26%, която можеше да е по-лоша, но заплатите на хората също останаха непроменени и валутата се обезцени спрямо долара с 20%. Най-голямото предизвикателство ще бъде как да създадем нови работни места.“

В Ирпин дългата опашка, виеща се под дърветата, за да вземе хляб с надпис „победа“, оредява. На един от щандовете за дрехи църковният доброволец, 58-годишната Лариса Кужел, не е оптимистично настроена.

„Мисля, че ще стане по-трудно, особено за по-младите. Пенсионерите, които виждате тук, получават подкрепа. Това е само $50 на месец, но е нещо. Но по-младите хора, които са загубили работата си, са тези, които наистина страдат“, казва тя.