ЛЮБОПИТНО

Урок по история: Знаете ли кой е войводата Костадин Нунков и го свързва с една от най-обичаните песни у нас ВИДЕО

Преживяла буреносния XX век, българската народна песен „Слушай как шумят шумите“, която възпява героичната гибел на „Костадин, войводата, капетанот“, продължава да звучи навсякъде не само в България, но и в т.нар. днес държава Северна Македония.

Народният гений е сътворил безсмъртната песен – метафора за „Син ти се, майко, ожени, за една македонка, поробена“, т.е. лирическият герой дава своя живот за поробена Македония! Но на кой войвода-капетан е посветена песента? Легендите са повече от една.

Барелефа на чирпанлията войвода в Македония Костадин Нунков, открит в родния му град, дело на известния чирпански художник Владимир Кондарев, уточнява „Телеграф“.

Първата

Първата легенда е, че народната песен е съчинена от момите на созополското село Равадиново и е посветена на капитана от българската войска Костадин Попниколов, загинал в Първата световна война на македонския фронт през 1918 г. Костадин Попниколов е роден в село Карахадър, Лозенградско, в днешна Турция.

Още като дете семейството му се преселва в село Равадиново, близо до Созопол, където той израства. Красивият и напет момък става любимец на момите от родното си място.

Младият мъж посвещава живота си на военното дело и защитата на отечеството. Като командир на рота в Първата световна война капитан Костадин Попниколов загива в сражение през 1918 г. на македонския фронт. Действието се развива в днешното село Шума, Годечко, което днес е в пределите на Сърбия.

Чирпанлия   

Има и друга легенда за героя, възпят в българската народна песен. Става дума за войводата Костадин Нунков, родом от Чирпан и загинал за свободата на Македония.

Редица изявени български историци са привърженици повече на легендата за войводата Нунков. Костадин Нунков е роден в Чирпан на 21 май 1877 г. Учи в Пловдив от 1891 до 1892 година, съученик и приятел е на поета Пейо Яворов, с когото делят една квартира.

В Пловдивската гимназия „Александър I” двамата се възхищават от „учениците, изключени от Солунската гимназия, които насаждат там бунт срещу тиранията над Македония“, свидетелства сестрата на Нунков Райна Дешковчева. Изключените ученици остават завинаги в българската история като Солунските съзаклятници. 

Костадин също е изключен от гимназията заради участие в ученически бунт. „Висок, строен и извънредно пъргав младеж, Нунков беше с горещ темперамент, търсеше истината и правдата, на които служеше без корист и не можеше да търпи търгашеството“, пише за него журналистът и революционер Стефан Аврамов, също от Чирпан.

Известно време Костадин Нунков е печатарски работник в Пловдив и София. Осемнадесетгодишен, бъдещият войвода участва в т.нар. Четническа акция, организирана през 1895 г. от Върховния македонски комитет.

През същата 1895 г. поетът Пейо Яворов посвещава на своя другар стихотворението „Напред“.

Няколко години Коста Нунков пребивава в Швейцария, където дружи с руски революционери анархисти и изучава занаята на „динамитаджиите“. През 1902 г. публикува брошурата „Взривните вещества и тяхното употребление“, наръчник за революционерите от ВМОРО. 

Комита

Коста Нунков се завръща в България и през 1901 г. влиза с чета в Пиринска Македония. За Горноджумайското въстание, в което участва, пише спомените си „Въстаническото знаме“, публикувани във „Войнишка сбирка“ през 1901 г.

През януари 1902 година е в революционния пункт на ВМОРО в Проглед и проучва условията за извършване на атентати в Ксантийско и Ахъчелебийско.

На Пловдивския конгрес през 1902 година ВМОРО му възлага организационната работа в Гюмюрджинско и Дедеагачко. През декември 1902 година пристига заедно с Димо Николов, Петър Чапкънов и Теню Колев от Аладаа в Дедеагач. Снабдени с адски машини и 100 килограма динамит, подпомагат Марин Чолаков, като проучват възможностите за атентати по железопътната линия.

По време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Нунков прави неуспешни опити за атентати. През юли 1904 година е войвода в Кумановско, където се сражава срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония. На 2 януари 1905 година е делегат на скопския конгрес на ВМОРО във Кнежево.

Сборната чета на Скопския конгрес, 2 януари 1905 г.: Войводите Ефрем Чучков, Мише Развигоров, Атанас Бабата, Стефан Димитров, Кръстьо Българията, Петър Ангелов, Коста Нунков и други.

Гибел

На 8 февруари 1905 година край село Кутлибег след петчасова битка с турски аскер 27-годишният войвода Костадин Нунков загива ведно със седемчленната си чета и четирима милиционери от съседните села. 

Христо Силянов пише за него: „Коста Нунковъ отъ Чирпанъ, високъ, съ блага усмивка, която никога не изчезваше отъ брадатото му лице, винаги загриженъ за хода на комитетскитѣ работи и винаги заетъ съ приготовления за заминаване отвѫдъ…“

През 2011 г. в Чирпан, на мястото, където някога е бил родният дом на войводата Костадин Нунков, е открит барелеф на този малко познат герой, паднал за свободата на поробените ни братя в Македония. Барелефът е дело на известния чирпански художник Владимир Кондарев. 

Оригиналният текст

Слушай, как шумат шумите

Слушай как шумат шумите, буките 

Слушай как шумат шумите, плачат за войводата, капетанот! 

Другари верни, другари, другари

Кога през село минете, пойдете

Кога през село, минете со коне да не тропате, ама тропате.

Со коне да не тропате, со пушки да не фърлате, ама фърлате.

Да не ве чуе майка ми, старата! 

Да не ве чуе майка ми, ке ве праша за мене, ама за мене! 

Каде е син ми, Костадин, Костадин? 

Каде е син ми, Костадин, Костадин войводата, капетенот? 

Син ти се, бабо, ожени! 

Син ти се, бабо, ожени за една македонка, поробена! 

Фалшификация

Разбира се, скопяните сърбомани (във Вардарско разговорно казват „скопените“) не подминаха да македонизират и тази българска народна песен, възпяла български герой. През 2017 г. скопският вестник „Вечер“ приведе като аргумент за „македонския“ произход на песента запис в мрежата YouTube. Следвайки обичайните си кражби и фалшификации на българската история, текстът на песента е „поправен“: 

Slusam Kaj Sumat Sumite

…Другари, верни другари, македонци 

кога низ село врвите, соконьи да 

не тропате,

со пушки да не фърлате, не фърлате…

Разбира се, премълчават истината кой е  „Костадин войводата, капетанот“?! Не бива да се знае, че песента е посветена на български войвода, който дори не е родом от Македония!

*Във Вардарско на „скопяните“ казват „скопените“.

Микроблейдинг

ПРОЧЕТИ

Back to top button