Хората забравихме какво е да се радваме на цветовете, защото самите ние станахме едни такива безцветни, апатични и навъсени…
„…Хората забравихме какво е да се радваме на цветовете, защото самите ние станахме едни такива безцветни, апатични и навъсени. Защото все някой ни е крив пред погледа, защото вместо да се усмихнем на вятъра в косите ние се дразним, че ни се е развалила прическата.
Ей такива работи, хлапе…
Добре, че не ги разбираш.
И ако утре или след време някой намусен възрастен започне да ти разяснява с равен и дуднещ тон, че панталоните ти не са на раирани карета а трябва да бъдат, отминавай по-бързо. Не се опитвай да разбираш хорските приумици и недомислия. Никога не си губи времето да убеждаваш някого, че усмивката е по-важна от изтърканите обувки. Който е останал ЧОВЕК няма нужда да му разясняваш цветовете на сърцето ти, защото предварително ще ги е видял и ще им се е зарадвал…“
Из „Слънчогледови истории“
