Посвещава се на всички, които отказват да пораснат. Защото знаят, че тогава няма да са себе си!

Някой ден ще порасна, Господи.

Ще си имам раздел за проблеми.

Ще ме мъчат сложни въпроси

и няма да ми достига времето.

Ще престана да вярвам в измислици.

Ще ми е скучно и сиво.

Ще забравя за детските приказки,

които сбъдват красивото.

Вечер – ще следя новините.

Сутрин – ще си пия кафето.

Тайните – скрити-покрити

ще търкулна във чекмеджето.

Ще се обличам вече по-семпло.

Вероятно ще спазвам диета.

Ще трябва да намаля темпото,

че кръвното ми ще скочи в небето.

Някой ден ще порасна, Господи.

Ще съм прилежна през всичките мигове.

Но сега за нещичко моля те –

да не е днес. И не утре.

Никога.

 

Мира Дойчинова