ИКОНОМИКА

Жак Атали: Светът се сблъсква с продоволствена криза, какво правят правителствата

Никое правителство не е легитимно, ако не може да осигури здравословна и достъпна храна за всички свои граждани. А много правителства по света са се сблъсквали или се сблъскват с продоволствена криза. Понякога се стига и по-далеч, когато тази на пръв поглед специфична криза разкрива много по-широки проблеми. В такива случаи, без излишна игра на думи, се сблъскваме с криза на режима.

Такъв със сигурност е случаят днес. Това посочва известният френски икономист Жак Атали, цитиран от БГНЕС.

Очевидно става дума за чисто циклична криза, защото цената на енергията, плащана от земеделските производители, трябва да бъде приведена в съответствие с тази, която плащат останалите, и защото цената на пшеницата в Европа е спаднала наполовина за две години. В действителност кризата е много по-дълбока, поради безброй причини: застаряване на земеделския свят; все по-разнообразни изисквания за квалификация (административна, екологична, химическа, механична), които са далеч от самата търговия; нарастващ натиск от страна на преработвателите и дистрибуторите върху земеделските производители, което ги кара да поемат основната тежест на конкуренцията, с която самите те се сблъскват. Във Франция процентът на самоубийствата е с 40 % по-висок от средния за страната. В някои страни, като Индия, положението е още по-лошо.

Освен това има четири основни измерения, които твърде често остават незабелязани и които трябва да бъдат разгледани, ако искаме да намерим трайно решение на проблема:

На първо място, делът на домакинските бюджети, отделян за храна, намалява с всяка изминала година във всички страни, с някои редки изключения. В същото време делът на разходите за жилище, транспорт, здравеопазване и най-вече за развлечения и култура значително се увеличава: парите, вложени в закупуването на видеоигри (или, за някои, на други наркотици), не могат да бъдат похарчени за пресни зеленчуци…

На второ място, все по-малко се храним директно от земеделски продукти: защото все повече се храним извън дома (в някои страни току-що сме преминали границата от 50 % за храна, консумирана и произведена извън дома), и следователно все повече преработени продукти, основни потребители на отрови, наречени „изкуствени захари“, в които земеделските продукти играят по-малка роля и които освен това са до голяма степен отговорни за затлъстяването, злото на века, както в богатите, така и в бедните страни.

Второ, въпреки подобренията в производствените техники, производството на храни все още изисква значително количество енергия, независимо дали става въпрос за използване на селскостопански машини, производство на пестициди, напояване, преработка на храни, охлаждане, готвене, опаковане на храни или транспортиране на храни на големи разстояния с камион, лодка или самолет. Така че, въпреки че делът на бюджета, отделян за храна, намалява, енергията, използвана за производството и разпространението на храна, остава висока.

И накрая, тъй като 40 % от произведените от нас селскостопански продукти не се консумират, поради липса на складови съоръжения и местно развитие, както и поради липса на отговорност на всички нива. Цените отразяват това разхищение, разходите за което се поделят между земеделския производител и крайния потребител.

Като цяло, производителите на средства за изхранване вече не могат да се издържат, а техните естествени клиенти не могат да си позволят да купуват продукцията им и трябва да ядат продукти, които ги тровят. Става дума за криза на режимите.

Освен спешните мерки, които трябва да бъдат предприети, нищо устойчиво не може да бъде постигнато без радикална промяна в начина на живот във всички страни и особено във Франция. Трябва да отделяме много по-голяма част от личния си и националния си бюджет за храна и най-вече за селското стопанство; да консумираме повече натурални, сезонни, местни продукти, отглеждани без пестициди; да ядем по-малко и по-малко, ако изобщо ядем, преработени продукти, особено тези, в които се използват изкуствени захари; и да се борим безмилостно срещу отпадъците. Това би означавало дълбока промяна в начина ни на хранене и в начина, по който използваме времето си.

Жак Атали е френски икономист, финансист и философ. През 1991 г. става основател и първи ръководител на новата Европейска банка за възстановяване и развитие. Автор е на романи, есета и монографии, сред тях се откроява книгата „Евреите, светът и парите“, която е преведена и на български език.

Микроблейдинг

ПРОЧЕТИ

Back to top button