Ето с какви коварни схеми ни мамят при кредитирането

В България кредитирането трайно се утвърди като метод за финансиране на нуждите на потребителите, като покупки на електронна техника на изплащане, финансиране на почивки, плащане на сметки и други, съобщава Plovdiv24.bg.

Кредитирането има многопластова същност, защото позволява на потребителите да се сдобият с нужните вещи, но същевременно играе жизненоважна роля в поддържането на икономическия растеж и благосъстоянието на обществото. От значение е участието на кредитните институции и в регулацията на държавната власт.

Отговорното кредитиране е концепция, която се отнася до практиките на кредиторите да действат в най-добрия интерес на клиентите.

Това включва предоставянето на справедливи и прозрачни условия без уловки, които са в съответствие с потребностите и финансовата ситуация на потребителя.

Основният принцип на отговорното кредитиране е, че кредитите трябва да бъдат предоставяни по начин, който е справедлив и не води до прекомерно задлъжняване. Затова от „Активни потребители“ разкриват принципите на отговорното кредитиране, както и последиците от неспазването на тези принципи.

Принципи на отговорното кредитиране

Отговорното кредитиране е основано на няколко ключови принципа, които са създадени с цел да защитят интересите на заемателите и да поддържат устойчивостта на финансовата система.

Прозрачност: Кредиторите трябва да предоставят ясна, точна и разбираема информация за всички аспекти на кредитните продукти и услуги, които предлагат. Това включва информация за лихвите, таксите, сроковете на плащане, условията по отказ от кредита, предсрочна изискуемост и рисковете, свързани с кредита.

Справедливост: Кредиторите не трябва да използват заблуждаващи или нелоялни практики, които могат да нанесат вреда на заемателите. Това означава предлагане на кредитни продукти и услуги, които са подходящи за финансовата ситуация на заемателя, и избягването на практики, които могат да доведат до прекомерно задлъжняване поради незаконосъобразни практики.

Законност: Всеки един договор за кредитиране трябва да бъде в рамките на нормативно позволеното и да не накърнява добрите нрави на правовата държава.

Банковите институции са под стриктен надзор, докато небанковите финансови институции не подлежат на такъв строг регулаторен контрол, което позволява да се експлоатират „дупки в закона“.

Устойчивост: Кредиторите трябва да предлагат продукти и услуги, които са устойчиви както за заемателите, така и за самите кредитори. Това означава, че кредитите трябва да бъдат предоставяни по начин, който е в съответствие със способността на заемателя да ги обслужва, без да се излага на прекомерен риск – тоест кредитът следва да се оскъпява в рамките на разумното и справедливото.

Социална отговорност: Кредиторите трябва да поемат социална отговорност за своите действия и да защитават правата на заемателите, като предприемат мерки за предотвратяване на злоупотреби с право и манипулации в своя бранш. Това включва предоставянето на ефективни механизми за обработка на жалби и извънсъдебно решаване на спорове, както и защита на личните данни на заемателите.

Лош пример

Ситуация: Потребител сключва договор за кредит за сумата от 500 лева за срок от 6 месеца и финансовата институция е сметнала, че дължимата сума ще бъде 976,17 лева за това кредитиране.

Правен поглед: Законно позволимата сума за 6 месеца е 166 лева или общо с главницата 666 лева, но заобикалянето на тази сума е възможна (но незаконна), тъй като потребителите не са запознати с правата си. (Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК – максималния процент на разходите на година е пет пъти законната лихва, което се равнява към този момент на 66,45% на година.) В съдебната практика е пълно с такива случаи и в 99% от случаите, решението на съда е в полза на потребителя.

Увреждане: Това уврежда потребителя, защото плаща суми, които по право не дължи, и същевременно се влошава финансовото състояние на този човек поради незаконната практика на финансовата институция.

Защо се случва: Финансовата институция съзнателно заобикаля закона с различни правни трикове и увеличава двойно и тройно печалбата си, като „сметката“ се плаща от всеки един добросъвестен заемател, който си плаща „до последната стотинка“ онова, за което се е задължил.

Това, което потребителят не е наясно е, че е подписал  договор, чийто клаузи нарушават закона. Когато такъв договор нарушава закона, потребителят се счита, че никога не се е задължавал на тази незаконна клауза и не е обвързан с нея.

Заключение: Правното невежество на потребителя е чиста печалба за финансовите институции, които упражняват такива незаконни практики.

Когато тези принципи не се спазват, възникват потенциални финансови рискове като прекомерно задлъжняване на голям брой хора, кредиторите започват да губят повече пари поради неспособност на заемателите да погасяват своите вноски и икономиката се свива.

Нашите наблюдения за потребителското кредитиране.

В последните години наблюдаваме значителен ръст в сферата на потребителското кредитиране и отдаването на суми до няколко хиляди лева от небанкови финансови институции (т.нар. фирми за бързи кредити). Тези финансови институции са регулирани от Закона за кредитните институции и Наредба № 26 от 23 април 2009 г. за финансовите институции, с което се поставят изискванията към тези търговски дружества като – 1 милион лева минимален капитал, изисквания към дейността на институцията, в кои случаи се отписват от регистъра и други.

Тези небанкови финансови институции отдават кредитни средства на потребители, с което влизат в рамките на нормативното действие на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Този закон има за цел да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.

Със Закона за потребителския кредит са предвидени механизми, с които да се осигури защита на потребителите, като се предотврати злоупотреби с прекомерно задлъжняване на потребителите.

Законът предвижда лишаване от възнаграждение за търговците, когато не спазят определени задължения (чл. 22 от ЗПК), като некоректно уведомяване на потребителя за общата сума, която ще дължи, за предоставения кредит.

Тези санкции се изразяват в лишаване на търговеца да получи възнаграждение за договора за кредит, като потребителят трябва да върне само колкото е взел от търговеца.

Законът за потребителския кредит е добре замислен в защита на потребителите и внася баланс в една иначе икономически небалансирана среда. 

В съвкупност с останалите български закони, които регулират дейността на тези фирми за бързи кредити, обаче се явява недостатъчна законодателната рамка да предпази от незакономерни търговски практики българския потребител. За жалост не се открива механизъм, който да санкционира финансовите институции, които системно нарушават разпоредбите на ЗПК.

Заключение

Отговорното кредитиране е от пряко значение за покупателната способност на потребителите и цялостното благосъстояние на потребителите на този тип услуга.

Следвайки този извод е нужно да отбележим, че е от съществено значение функцията на кредитиращите дружества да бъде съсредоточена към отговорно кредитиране, като всяко нарушение на правата на потребителите да се счита за косвено нарушение на финансовата стабилност на държавата.

Очевидна е нуждата от правен анализ на ситуацията и от обществена дискусия по темата за потребителските кредити. Разпознаване и дискусия по конкретни проблемни зони в кредитирането на потребителите ще даде възможност за законодателни промени и по-добър регулаторен контрол. Несъмнено се усеща от българските потребители нуждата от подобряване на условията, при които се получават потребителски кредити.