Искрата пред … Обикновено мъжът е ловецът, а жената – плячка, но видях какво е обратното

Повече от две години прекара Iskrata извън музикалната сцена като солов изпълнител. Докато пазеше медийна тишина, един от най-добрите български хитмейкъри премина през трънливи пътища, репетиции, тренировки и дълги нощи в подготовка на новата си музикална визия.

“Черният Път” е първият резултат от това ново начало – сингъл, подписан със запазената му композиторска висококачествена марка, но и обновената му концепция на изпълнител със силна, безкомпромисно наелектризираща и смислена музика. Наш репортер се свърза с него, за да разберем какво се случва с неговия професионален и личен живот, а той бе откровен до болка и на моменти дори ни втрещи с отговорите си: 

– Къде се изгуби в последните две години и какво наложи тази музикална пауза?

– Световните катаклизми се отразиха доста на нашия бранш, съответно и на мен като изпълнител и творец.

Затова реших да използвам това време за композиране, репетиции, писане и тренировки. Успях да създам нови песни, които предстои тепърва да споделя с аудиторията си, така че никак не съм скучал през този период.

– „Черният път“ как се роди и може ли да се каже, че вече стъпваш по асфалта? Трудно ли беше началото в музиката?

– “Черният Път” беше първият ми проект след паузата и определено се оказа черен път. Имахме доста спънки до реализацията му – многократни записи на аудиото, дъжд по време на снимките, който ни попречи да заснемем всички планирани кадри, после имахме проблеми с разпространението поради провокативното съдържание. Също така и профилът ми в Instagram беше премахнат. Имайки предвид и сформирането на нов екип, приемам този момент като ново начало.

– Като солов изпълнител по-лесно ли ти е? Какви са предимствата и недостатъците да бъдеш в група?

– Досега не съм бил в група, затова нямам и тази база за сравнение. Видял съм най-вече разликата между музикален продуцент/автор и певец/изпълнител. В началото правих песни само за други хора, впоследствие започнах и за себе си. Съвсем различно е, когато ти си лицето отпред, а за интроверт като мен се оказа още по-предизвикателно.

Предимство и недостатък е разпределението на отговорността. Когато си в група – имаш гръб и компания на сцената, но и позитивите се разпределят помежду всички. Когато си солов изпълнител – ти си център на вниманието, но и трябва да обираш сам евентуално възникналите проблеми.

– Как се запали по бийтбокса и кога установи, че те бива в това?

– Като дете видях видео на един австралиец бийтбоксър на концерт в Сидни и започнах да го имитирам. Започнах да се упражнявам по-често, сам вкъщи. После се престраших да си измисля свои ритми и да ги изпълня на сцена и се оказа доста атрактивно за публиката, която реагира бурно. Малко по-късно се записах и на първото си състезание. Там се срещнах с други зарибени хора по бийтбокса и започнахме да обменяме умения и нови звуци. Три години ходих на състезания, като накрая успях да стана републикански шампион. Това ми даде възможността да участвам и на две световни първенства в Берлин. Може би чак тогава си казах, че ме “бива в това”.

– Имаш ли вредни навици? Какви?

– Имам и си признавам веднага – липсата на достатъчно и регулярен сън. Заспивам доста късно, ставам сравнително рано. Знам, че в дългосрочен план това е нездравословно, така че работя по въпроса. За щастие нямам други вредни навици – храня се здравословно, спортувам редовно, не пуша, пия много рядко, така че компенсирам някак.

– Слушаш ли попфолк и би ли направил проект с някоя от представителките на този жанр?

– Рядко слушам попфолк, но периодично преслушвам всички текущи хитови песни в жанра. Смятам, че имат сериозна преднина откъм бизнес, музика и опит спрямо поп и рап изпълнителите, така че има какво да се научи от тях. Тук трябва да допълня, че уважавам и адмирирам работата на Даниел Ганев и Деян Асенов – двамата от музикалните продуценти и хитмейкъри в попфолка. Към момента имам два реализирани проекта с попфолк изпълнители – единият е Азис, другият е с Анелия (съвместно с Дамян Попов), но те звучат повече като регетон. Ако намерим и създадем интересен начин за колаборация, съм отворен към експерименти.

– Имаш ли си гадже и какви качества трябва да притежава една жена, за да спечели сърцето ти?

– Имам си. Смятам, че във взаимоотношенията противоположностите се отблъскват в дългосрочен план. Затова трябва да има сходства в начина на мислене, навиците, моралните и житейските принципи. Качествата, които уважавам в една жена, са нейната женственост, грижовност, силен характер, интелект, усет към изкуството, увереност, излъчване.

– Попадал ли си в ситуация, в която си усещал, че дадено момиче е с теб, защото си известен?

– Да, случвало ми се е няколко пъти. И усещането е различно, защото обикновено мъжът е ловецът, а жената – плячка. Но така придобих и другата гледна точка. След първия такъв случай вече можех да го надушвам още в началото, но въпреки това съм го допускал. Разбира се, говоря за краткотрайни афери, няма как да поддържам взаимоотношения с такъв тип хора. Приемам като свой дълг да колекционирам разнородни преживявания, тъй като няма как да бъда интересен творец, ако съм скучен човек.

– А ти с коя известна личност би си опитал късмета?

– Добре, че съм добър в заобикалянето на неудобни въпроси, а и сте ми оставили поле за двусмислен прочит (смее се) Бих си опитал късмета в една готина музикална колаборация с Миро, защото смятам, че с него ще сътворим нещо много силно, както вече показахме с песента “Очите”, която спечели награда за песен на годината през 2020 г. А относно другия смисъл на въпроса – не разчитам на късмет, а на чар и остър ум.