Историята на канибалът от Ротенбург
Армин Майвес е германски канибал, който се сдобива с международна популярност, убивайки и изяждайки Бернд-Юрген Брандес – доброволец, когото намира в Интернет. Майвес убива жертвата си, разфасова тялото му и в продължение на известно време се храни с месото му.
На 30 януари 2004 г. Канибала от Ротенбург е осъден на 8 и половина години затвор за непредумишлено убийство, тъй като Брандес бил дал съгласието си да бъде убит и изяден, а канибализмът в Германия по онова време не се считал за престъпление. През 2005 г. германският съд решава процесът да бъде проведен отново и на 10 май 2006 г. Майвес получава доживотна присъда.
Ранен живот
Роден през 1961 г., близо до германския град Кассал, Армин Майвес имал много самотно детство. Неговият доста строг баща обикновено го игнорирал и майка му се превърнала в доминантната фигура в живота му.
Тя унижавала младия Армин, мъмрейки го пред хората, и настоявала да го придружава навсякъде. В малкото случаи, в които излизал на среща с момиче, тя идвала с тях, а когато през 80-те години започнал военната си служба, се самопоканила в казармата. Точно заради това свръхзащитено и почти лишено от баща детство малкият Армин създал „Франки“.
Франки бил измисленото малко братче на Армин. Той имал руса коса и слушал Армин, нещо, което майка му никога не правела. Това желание за братче се явява катализаторът, който довежда до неговите първи пориви към канибализма. В един момент, между 8 и 12-годишната му възраст, у Армин се развило желанието да има някой, който да „бъде част от него“.
Фантазирал си как изяжда приятелите си и вероятно дори самия Франки. Неговата майка починала през 1999 г., оставяйки вече възрастния Майвес да живее сам в голямата семейна къща, в компанията на своите засилващи се фантазии.
Търсене на жертва
Смъртта на майка му подействала опустошително на Майвес. След погребението той й направил олтар, допълнен от неин пластмасов манекен, който полагал на възглавницата в леглото й всяка вечер. Също така развил интерес към порнографията в интернет, особено към такава, свързана с мъчения и болка.
Чрез тези сайтове, насочени към любителите на необичайни фетиши, Майвес намерил път към най-различни форуми за хора, интересуващи се от канибализъм. Повечето от тях били просто фантазьори и любители на ролеви игри и не го криели, но Майвес вярвал, че сред стотиците потребители все ще намери такива, които да са готови за истинската игра.
През 2000 г. Майвес публикува следната обява във форума „Cannibal Cafe„: „Търся млад, добре сложен мъж, на възраст между 18 и 30 години, когото да заколя“. (Форумът вече не съществува, но е запазен в web.archive.org)
По-късно той твърди, че е пуснал обявата в пристъп на лудост, но колкото по-дълго седяла тя, толкова повече фантазирал и толкова по-сигурен в намеренията си ставал той. Публикувал още съобщения, пояснявайки че предпочита рус мъж, чиято „вкусна плът“ би могъл да изяде. В крайна сметка на обявата се отзовали няколко мъже.
Първият бил 32-годишният Борг Хози. Той се явил на срещата с Майвес, съгласил се да се подложи на процедурата и съблякъл дрехите си. След това позволил на Майвес да го овеси на кука за месо и после да го положи на масата за подготовка.
Майвес го намазал с олио и започнал да го маркира, забождайки с карфици по тялото му етикетчета с надписи като „филе“ и „пържола“. Изведнъж обаче Хози се оплакал, че не се чувства добре и помолил да бъде освободен. Майвес се съгласил и го пуснал да си върви.
Вторият мъж се казвал Матео. Той бил мазохист-хомосексуалист, който искал Майвес да изгори тестисите му с горелка, преди да го закове с пирони към пода и да го бичува до смърт. Тази оферта се сторила твърде безумна на начинаещия канибал и той отхвърлил Матео с думите, че го намира за „малко странен“.
Следващият мъж, отзовал се на обявата му, твърдял, че може да му намери малко момче, което да изяде, но след това се отметнал от обещанието си, обяснявайки че момчето щяло да бъде изядено на събор на руската Ортодоксална църква. Въпреки тези неудачи, Майвес продължил да публикува обявата.
Четвъртият мъж, който му отговорил, стигнал единствено до среща с Майвес. Неговото име било Андреас, а фантазията му се състояла в това да бъде качен в камион за добитък от Армин, който да бъде обут в гумени ботуши, и да бъде заклан като прасе. Когато обаче Майвес го омотал със стреч фолио и се приготвил да го убива, Андреас се отказал.
Според Майвес, двамата след това отишли да пият бира, да ядат пица и да се забавляват. Следващият мъж, на име Алекс, искал да бъде обезглавен, но Майвес му отказал под предлог, че е „твърде дебел за ядене“.
Оптимистът Майвес се срещнал с шести мъж, Стефан, с когото стигнал до фазата с висенето на куката за месо. Щял да го убие, но на Стефан му станало твърде студено и поискал да си тръгне. Седмата потенциална жертва бил 27-годишният лондончанин Дърк Молър. Този път Майвес стигнал още по-далеч.
Той вързал мъжа за леглото си и отново маркирал тялото му за разфасоване. Молър обаче се уплашил и след като бил освободен от оковите си тръгнал. Последният мъж, който отговорил на обявата, бил Бернд-Юрген Брандес.
Убийството
Брандес бил 43-годишен инженер от Берлин. В деня на Свети Валентин през 2001 г. той писал на Майвес, използвайки псевдонима „Катор“, че би се съгласил да бъде изяден при условие, че Майвес го направи по точно определен начин. Последвала поредица от имейли, в които двамата дразнели и гъделичкали фантазиите си.
В един от тях Брандес предлагал на Майвес да използва черепа му като пепелник и стигнал дотам да заяви, че тъй като той самият бил пушач, се надявал неговият потенциален убиец да обича пушено месо.
След около месец двамата си уговорили среща. Брандес продал цялото си имущество, изтрил всичко от твърдия диск на компютъра си и си взел почивен ден от работата под предлог, че трябва да реши някакви „лични въпроси“.
Според Майвес, когато се срещнали на гарата, Брандес бил казал: „Аз съм твоят Катор. Аз съм твоята плът“.
По пътя към къщата на Майвес се оказало, че двамата се разбират много добре. Според Майвес само си говорили и не били правили секс. След като се уверил, че Брандес наистина е готов да го направи, Майвес му дал да изпие двайсет приспивателни таблетки, едно шише сироп против кашлица и малко шнапс.
След като жертвата му загубила съзнание, Майвес настроил видеокамерата си, отрязал пениса на Брандес, превързал раната му и фламбирал отрязаното с чесън.
Според някои сведения Брандес е бил буден през това време и даже се опитал да яде от собствения си пенис, преди да вземе приспивателните. Но месото било твърде жилаво и в крайна сметка Майвес го хвърлил на кучето си.
След хапването Майвес качил Брандес на горния етаж и го положил във ваната, пълна с топла вода, за да може да „изкърви“. Това отнело около десет часа. Майвес убивал времето, четейки някаква книга за Стар Трек, но накрая го обзело нетърпение и той промушил няколко пъти Брандес във врата.
След като убийството приключило, Майвес свалил трупа на долния етаж и настроил радиото на лека музика, която да слуша, докато сваля от тялото приблизително 30 кг плът. Пакетирал месото и го скрил във фризера, под пиците. През следващите 18 месеца доста често вечерял с жертвата си и дори веднъж направил опит да смели костта от ръката, опитвайки се да получи брашно.
Макар първоначално да съществували сериозни подозрения за наличието на още жертви, полицията скоро изоставила тази линия на разследване, след като проучила кореспонденцията в компютъра на Майвес. Там били открити също хиляди порнографски снимки на изтезания. На полицията й били необходими седем месеца, за да сглоби случая си и на 17 юли 2003 г. Майвес бил официално обвинен в убийство. Делото било насрочено за 3 декември.
През ноември Майвес дал интервю за германския вестник „Welt am Sontag“, в което изразил съжаление за стореното и казал, че не може да върне обратно стрелките на часовника. Казал също, че не би искал някой друг да стори същото като него и призовал хората, обладани от подобни желания, да потърсят професионална помощ преди всичко да излезе от контрол.
С наближаването на процеса се оказало, че в Германия не съществува закон срещу канибализма и ще се наложи Майвес да бъде обвинен в престъпването на рядко използван закон, забраняващ „нарушаването покоя на мъртвите“.
Когато процесът започнал, защитниците на Майвес разкрили, че поради наличието на неопровержими доказателства под формата на видеозаписа, показващ че акта на убийство е бил съгласуван с жертвата, възнамеряват да се борят за обвинение в убийство от състрадание – едно престъпление, което според германските закони може да доведе до присъда от шест месеца до пет години.
Въпреки това обвинението вярвало, че Майвес е твърде опасен, за да бъде освободен и продължило да настоява за обвинение в предумишлено убийство.
На 29 декември психиатърът професор Георг Столпман заявил пред съда, че макар Майвес да страдал от шизоидно разстройство, той не е болен и би могъл да бъде изправен на съд. Според него Майвес бил неспособен да показва „топли и нежни чувства към околните“. Това твърдение било подкрепено на 23 януари от втори лекар.
През целия месец януари били призовавани различни свидетели, сред които Борг Хози и Дърк Молър, като свидетели на защитата, а като свидетел на обвинението партньорът на Брандес, който заявил, че неговият починал приятел никога не е таил мисли за самоубийство и той самият не можел да повярва, че любимият му би могъл да се съгласи доброволно на подобно нещо.
На 26 януари Майвес се изправил пред съда и казал, че съжалява за стореното и никога не би убивал отново. На 30 януари съдът взел решение. Майвес бил признат за невинен в предумишлено убийство и вместо това бил обявен за виновен в непредумишлено убийство и нарушаване покоя на мъртвите. Той бил осъден на осем и половина години затвор.
Три дни след обявяването на присъдата, обвинението поискало обжалването й.
След осъждането му Майвес се превърнал в нещо като култова личност. Песента на група Rammstein „Mein Teil“ е вдъхновена от него, а историята му продължавала да интригува и отвращава мнозина. Превърнал се в един от най-прочутите мъже в Германия и на него са посветени хиляди интернет сайтове.
Нов процес и нова присъда
През април 2005 г., след като обвинението успяло да обжалва нищожната му присъда от осем и половина години затвор, германският съд разпоредил ново разглеждане на делото срещу Майвес. Според прокуратурата той трябвало да бъде обвинен в предумишлено, а не в непредумишлено убийство и да получи доживотна присъда.
Сред въпросите, на които се дал отговор в съда, бил въпросът дали Брандес е бил съгласен да бъде убит и дали е бил в умствено и физическо състояние да вземе подобно решение в момента на убийството му, като се има предвид вероятно неадекватното му умствено състояние, вследствие на поемането на значително количество алкохол и лекарства.
Другите аспекти от новия процес успели да установят, че Майвес е убил, за да задоволи собствените си желания (в частност сексуалните такива), а не защото е бил помолен да го направи, което самият Майвес неколкократно отричал по време на показанията си. Един от призованите психолози заявил, че Майвес би могъл да убие отново и че все още „таи фантазии, касаещи поглъщането на плътта на млади хора“.
На 10 май 2006 г. съдът във Франкфурт обявил Майвес за виновен в предумишлено убийство и го осъдил на доживотен затвор.
Канибал-вегетарианец
20 ноември 2007 г.
Бившият канибал Армин Майвес е вече вегетарианец. Мъжът, който уби, разфасова и изяде човек, когото бе намерил чрез обява в интернет, сега е лидер на група за опазването на околната среда в затвора, където излежава доживотната си присъда.
Четиридесет и петгодишният Майвес, който казва в своята книга, че човешката плът има вкус на свинско месо, е избран за ръководител на клон на „Зелената партия“ в затвора с максимална сигурност в Касел. Групата е съставена от убийци, педофили и дилъри на наркотици, а сега нейният лидер е канибал.
Групата се събира всеки вторник и обсъжда данъците и политиката на околната среда. Герхард Калер, който е представител на „Зелената партия“ и работи със затворниците, казва: „Армин не е глупак. Той умее да пише и говори добре. Групата го уважава и затова го избраха за свой лидер“.
Според радио „Бавария“, друг затворник бил споделил, че Майвес се е заклел да не яде повече месо, прегръщайки новата си роля на природозащитник. „Той намира идеята за индустриалното фермерство за толкова отблъскваща, колкото е било и неговото престъпление. Сега се придържа към зеленчуковите ястия“.
Но макар Майвес да твърди, че е променил характера си – в своята книга „Разговори с един канибал“ той съветва хората да не го имитират – официалната „Зелена партия“ в Германия не иска да има нищо общо с него.
Нейният представител Кай Клозе казва: „Г-н Майвес никога не е бил и няма да бъде член на партията“.
Герхард Калер допълва: „За мен той е нормален затворник, който е извършил неописуемо престъпление“.
kriminalnidosieta.com
ИЗТОЧНИК:Историята на канибалът от Ротенбург
