Срещата на Пърси Фосет с тайнствено племе от полухора, полуживотни
Пърси Фосет и тайнственото племе от полухора, полуживотни. В продължение на стотици години, малко изучаваните джунгли на Южна Америка са източник на истории за странни същества, включително и за огромни маймуни.
Между другото, големи маймуни като горили, шимпанзета или орангутани, никога не са били откривани в Южна Америка, а най-големите примати там са с тегло между 6-8 кг (HiddenTruth.site).
Ако легендите споменават големи човекоподобни същества, които приличат на маймуни, то това определено е нещо много необичайно.
В легендите, ръстът на тези същества варира от 3 фута (90 см) до невероятните 12 фута (3,6 м). Те определено не били животни, тъй като използвали каменни оръдия и ловували с лъкове и стрели. Те имали свой собствен език, който се отличавал с изобилие от свирещи и хъркащи звуци.
Местните жители наричат тези същества по различен начин, но най-често се използва думата Maricoxi. Първият бял човек, който е разбрал за тях, е легендарният авантюрист-пътешественик Пърси Фосет (Percival Harrison Fawcett), който по-късно изчезва в южноамериканската джунгла по време на последното си пътуване.
В книгата си “Lost Trails, Lost Cities”, Фосет пише, че тези космати хора са живели близо до горското племе Maksubi. Самият Фосет е чул разкази за Maricoxi и лично ги е срещнал през 1914 г., по време на експедиция в района на Мато Гросо (Mato Grosso).
Фосет и екипът му преминали през джунглите на Боливия, а след това се изкачили по бразилската река Гуапоре. Именно в тази област те чули от местните племена истории за получовеци, полуживотни.
По-късно, по време на по-нататъшното преминаване по пътека в джунглата, Фосет и екипът му видели две мистериозни фигури. Те се движели пред тях и говорели на необичаен език. В ръцете им имало лъкове и стрели, с които от време на време стреляли.
Четете още: Жена разказва за приятелството си със семейство Йети (видео)
Отначало Фосет решил, че това са местни жители, но след това разбрал, че греши. Той пише:
„Не ги виждахме ясно в сянката, но ми се струваше, че са много големи мъже, покрити с козина и с много дълги ръце. Челата им бяха наклонени назад, а над очите им имаше огромни вежди. Изведнъж, те се затичаха и се скриха в храстите. Разбрахме, че е безполезно да ги преследваме.”
След това, за известно време, тези диви хора преследвали екипа на Фосет, а Фосет ги чул, че свирят, все едно като с рог. Те изоставали само, когато пътниците влизали в горичка от трънливи храсти. През цялото време на преследването, Фосет постоянно чувал речта им на неразбираем и странен език.
Пърси Фосет пише още:
“Сутринта отидохме по-далеч и след четвърт миля стигнахме до малко селище на поляна. Това бяха примитивните жилища на тези диваци, които бяха външно сред най-грубите диваци, които бях виждал. Някои от тях седяха и правеха стрели, а други просто мързелуваха. Те бяха големи маймуноподобни същества, които изглеждаха сякаш едва са се развили над нивото на животно.
Подсвиркнах и веднага един от тях скочи на крака. Започна да танцува, скачайки от крак на крак и държейки лък и стрели в ръцете си. Неговите силни кряскащи писъци звучаха като: „Ъх!”. Изведнъж, всички храсти наоколо бяха пълни с тези отвратителни маймуни, които също викаха: „Ъх!”. Изглеждаше много лошо за нас и дори помислих, че краят е дошъл при нас.
Започнах да говоря с приятелски тон на местен диалект, но те не ме разбраха. След известно време, съществото, което скочи пред нас, най-накрая спря. Извади лък и го насочи към мен със стрела към гърдите ми. Погледнах право в пигментираните му очи, едва забележими под тежкото чело. Знаех, че няма да пропусне. Обаче той отпусна лъка си и отново започна да крещи: “Ъх!”.”
Съществото скочило още няколко пъти, после спряло и загледало Фосет. Той решил да ги изплаши и стрелял със своя Маузер в земята, близо до краката на дивака. Той ужасно се уплашил и веднага избягал в гъсталаците.
Фосет и групата му тръгнали по пътя. Зад гърбовете им за известно време чували виковете на диваците, които ставали по-тихи и по-тихи.
За тези същества пише и криптозоологът и натуралист Айвън Сандерсън, който през 30-те години на ХХ век пътувал до Южна Америка и чул за тях от местните жители.
Племето Maksubi гледало на тях като на отвратителни и примитивни хора. Смятали, ловуват хора за храна. Били високи, много тъмни и покрити с черна козина.
Слагали човешките тела на бамбукови шишове и ги изпичали на огън. След това ги изяждали, като откъсвали парчета месо от тях. Те живеели в дупки в земята, от които излизали най-вече през нощта.
Историята на Фосет за косматите диваци, през тези години била взета много скептично. Мнозина казвали, че е преувеличавал всичко. Други го обвинявали в расизъм, казвайки, че се е сблъскал с обикновени индианци. След това, заради разбиранията си, им е добавил космати тела и примитивни черти на лицето.
Айвън Сандерсън вярва на 100 % на Фосет. Но, от гледна точка на общоприетата наука, Сандърсън е „фалшив учен”, т.е. криптозоолог, който вярва в съществуването на митични животни.
Следователно, възможността примитивните хора, външно подобни на питекантропите или австралопитеките, живеели в южноамериканската джунгла в началото на двадесети век, никога не са били разглеждани сериозно. А наистина ли трябва да е така?
ИЗТОЧНИК:Срещата на Пърси Фосет с тайнствено племе от полухора, полуживотни
