ВСС отказа да спре подбора на съдебни медиатори заради важни държавни интереси

Снимка Pixabay

Съдийската колегия отказа да спре подбора на медиатори за т.нар. центрове за съдебна медиация, въпреки че Конституционният съд (КС) единодушно допусна за разглеждане искането на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) да бъде „отменена“ съдебната медиация, която е предвидено да започне да се провежда по определени граждански и търговски дела от 1 юли 2024 г.

ВАдС сезира колегията, че процедурите по определяне на медиатори и на комисии, които да проведат атестирането им трябва да бъдат спрени на основание чл. 54, ал.1, т. 4 АПК  – „Административният орган спира производството, когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон“.

Предложението за спиране обаче беше подкрепено само от Олга Керелска и Севдалин Мавров, а останалите шестима членове на Съдийската колегия гласуваха „против“.

Даниела Марчева аргументира отказа процедурата да спре и се позова на чл. 54, ал. 2 АПК – разпоредбата позволява производството да продължи, когато го спирането му може да застраши важни и обществени интереси. Тя изтъкна, че въвеждането на съдебната медиация е реформа, предвидена в Плана за възстановяване и устойчивост и от нейното осъществяване зависи второто и най-голямо плащане по него за над 630 млн. евро.

Що се отнася до това какво ще се случи, ако КС „отмени“ съдебната медиация, а междувременно са създадени центрове в окръжните съдилища и са подбрани медиатори, Марчева заяви: „Решенията на КС действат за в бъдеще и дори в случай на пълна отмяна, това не отменя задължението на ВСС на 1 юли 2024 г. да е готов. Освен това и към момента съществуват центрове за медиация към съдилища в София, Перник, Варна, Пазарджик и Бургас и считам, че дори да се стигне до пълна отмяна, ще имаме нови 23 центъра за медиация, извън тези пет“.

Както „Лекс“ писа, малко след произнасянето на КС на 28 март 2024 г. от Съдийската колегия съобщиха, че са открили процедури за подбор на медиатори за центровете в 28 града – общо 254 души. Най-много медиатори е предвидено да има в София – 50 (колко са в останалите градове виж тук).

Затова Висшият адвокатски съвет попита колегията как са определени тези бройки и защо въобще е открита процедура за определяне на медиатори, при положение, че наредбата за подбора още не е влязла в сила.

Марчева отговори, че няма как наредбата да е в сила, щом се издава за прилагането на законови разпоредби, които все още не са.

„По отношение на това как са изчислени бройките за медиатори, адвокатите са се притеснили, че са твърде малко. Изключително много държим на обучението на съдебните медиатори и няма как изчислените бройки от над 1700 медиатори, да ги подберем и обучим до 1 юли, затова подчертавам, че ще бъдат правени допълнителни процедури“, каза тя. А колегията гласува да бъде изготвен обстоен отговор до ВАдС.

Както „Лекс“ писа, адвокатурата атакува в КС всички разпоредби от Закона за медиацията (ЗМ) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се регламентира новата процедура. Оспорени са чл. 19, чл. 20, чл. 21, чл. 22, чл. 23, чл. 24, ал. 1 и чл. 25 от Закона за медиацията и чл. 78а, чл. 140а, чл. 140б, чл. 267, ал. 3, чл. 314а, чл. 341а , чл. 374а от ГПК. В искането си ВАдС излага аргументи, че тази процедура противоречи на правото на защита и на достъп до съд. Съветът изследва не само изискванията на Конституцията и спазването на гарантираните от нея права, но и правото на Европейския съюз, както и практиката на съда в Люксембург, който е изработил изисквания за въвеждането на процедура по задължителна медиация (повече виж тук).

В писмото си до Съдийската колеги от ВАдС заявяват, че продължават да считат, че съдебната медиация във вида, в който е предвидено да се осъществява у нас от 1 юли 2024 г., не съответства на идеята медиацията да бъде доброволен и извънсъдебен способ за уреждане на спорове и по същество ограничава достъпа до съд и възможността на страните да получат решение в разумен срок.

За пореден път от адвокатурата излагат и възраженията си срещу процедурата по подбор на медиатори. Като подчертават, че се създава двоен статут на медиаторите – едните са фаворизираните медиатори към съдебните центрове, а другите са действащите самостоятелно. От ВАдС заявяват, че с предвидения статут на „съдебните медиатори“ и с факта, че подборът им се осъществява и урежда от ВСС се създава натрапчивото усещане, че всъщност медиаторите към съдебните центрове са третирани като „съдебни служители“, което противоречи на правото на ЕС.