Защо Цар Освободител освобождава руснаците от крепостното робство

Кадър: Селянин напуска стопанина си, картина на руския художник Сергей Иванов

Към 1857 година 23 милиона души или една трета от общо 62-милионното население на Руската империя е съставено от крепостни роби.

Крепостното робство в Русия е форма на робство, при която хората могат да бъдат продадени между руските господари аристократи само заедно с земя, към която са били „прикрепени“.

През 19-ти век крепостните са практически неразличими от робите, които се продават на бройка. 

Премахването на крепостничеството или Отмяната на крепостничеството в Руската империя е най-съществената от великите реформи на император Александър II, за което той се сдобива с името „Освободител“ (б.

ред. противно на наложеното в България, че Освободител е заради Освобождението на България).

На 3 март (19 февруари стар стил) 1861 г. император Александър ІІ издава „Манифест за всемилостиво даряване на крепостните с правото да бъдат свободни селски жители и за устройството на техния бит“, както и „Положение на селяните, излизащи от крепостни зависимости“.

Поводът за отмяна на крепостното право изобщо не е издигането на някакъв хуманизъм.

Русия хлътва в Кримската война, която губи по унизителен начин от Османската империя, Франция и Британската империя..

Войната причинява пълно опустошение на руската хазна и води практически до разрушаване на руската финансова система.

Крепостното право се превръща в тежко бреме за тялото на толкова хилава икономика — и решават да го отменят.

Разбира се, никой не казва на крепостните селяни, че цялата работа опира до икономиката, че и до Крим. Всичко е представено като височайша царска милост.

При това тази „свобода“ не е много по-различна от предишната несвобода — да, престанали са да продават хората, но сега те са били задължени да плащат на помешчика данък за използването на неговата земя или да полагат безвъзмезден труд. 

Крепостните са представлявали значителна част от населението на големите градове в Руската империя.

Пред 30-те години на XIX век населението на Петербург е наброявало 450 000 души от които 200 000 са били „господарски роби“.

Крепостните са били държани в постоянен страх, според предписанията те трябвало „да живеят тихо, мирно и в постоянен страх от наказание“.

За да се предотвратят бягствата на крепостни, не са им били издавани паспорти — съвсем същото е направено със селяните десетилетия по-късно, в Съветския съюз.

В градовете крепостните са работели на големите строежи — точно те са построили повечето монументални сгради в Петербург, който в средата на XIX век впрочем е бил малоетажно градче, повечето къщи са били от дърво, а не от камък.

На големите строежи работниците са били следени от надзиратели и десетници – те често са били свободни хора и чужденци „от немците“.

Както и в сталинския СССР, крепостните са живеели в големи бараки на групи или са наемали големи помещения, също групово.

Едно от общежитията – на Сенния площад, се е състояло от големи стаи с по няколко прозореца, с руска печка в ъгъла, а край стените са се простирали нарове на етажи, на които са спели крепостните.

В стая с площ 30-40 квадратни метра са живеели от 40 до 60 души — мъже, жени и деца.

Петербургските крепостни са се хранели много лошо — всекидневната храна е бил черен хляб, който са взимали със себе си на работа. В най-добрия случай към хляба е имало парченце масло или лук. Вечерта на печката в общежитието са се готвели някакви зеленчукови супи — най-често само от разрязан на 4 части кочан зеле, сварен в осолена вода.

Как са търгували с хора в Петербург

Вестниците от края на XVIII век и началото на XIX век са били изпъстрени с обяви с „хора за продан“. В обява в един от вестниците помешчикът разпродава „имуществото“ си: „Вече всичко е продадено, останаха само дойна крава и момче, умеещо да реши“. В съседна обява се продава „момче на 17 години и комплект мебели“. В друг брой на вестника се съобщава, че се продава „мома на 30 г. и млад кафяв кон“. Във вестник от 1800 г. се продават „мъж с жена му, на 40-45 години, с добро поведение, и млад кон, шоколадов на цвят“. Продавачите без притеснения дават цветисти описания на „стоката“ си: „девойката е с хубаво лице и е снажна“, „момчето работи изкусно, умее да прави ботуши“, „жена на 40 години, не отстъпва на придворен готвач в приготвянето на храна“.

Наред с продажбите на селяни по обяви са съществували и истински пазари за роби — организирали са ги предприемчиви хора, по подобие на източните пазари. Те са се разполагани на видни и оживели места в руската столица — например, при Поцелуевия мост или на Лиговския канал. Купувачите са идвали, избирали са си „стока“, при което са се държали като при покупка на кон — смятало се е за задължително крепостният да бъде опипан, за да се види дали няма телесни повреди, както и да се огледат зъбите му.

Каква е била цената на крепостните? През различните десетилетия тя се е променяла. Най-скъпо са стрували майсторите в някакъв занаят, фризьорите, а най-евтини са били немощните селяни, „не можещи да работят“. В края на XVIII век крепостните са стрували по няколко десетки рубли — през 1782 г. е направен опис на имуществото на капитан Зиновиев, в който са включени и селяни: „Леонтий Никитин, 40 години, оценен на 30 рубли. Има жена – Мария Степанова, на 25 години, оценена на 10 рубли. Ефим Осипов, на 23 години, оценен на 40 рубли. Той има жена – Мария Дементева, на 30 години, оценена на 8 рубли“.

Към края на XIX век цените са започнали да растат и крепостните вече са се продавали по няколко стотин рубли „за душа“, особено високи са били цените в столицата.

Краят на крепостничеството и „Крим е наш“ през XIX в.

Колкото и да е странно, поводът за отмяна на крепостното право изобщо не е издигането на някакъв хуманизъм (той е се е изповядвал от шепа интелектуалци, четящи книги и пишещи статии във вестниците), а банален недостиг на пари — няколко години преди 1861 г., когато се провежда знаменитата Селска реформа, отменяща крепостното право, Русия хлътва в Кримската война, която губи по унизителен начин.

Войната причинява пълно опустошение на руската хазна и води практически до разрушаване на руската финансова система. Русия е принудена да прибегне до печатането на необезпечени облигации и рублата се обезценява двойно (това ми напомня нещо). Крепостното право се превръща в тежко бреме за тялото на толкова хилава икономика — и решават да го отменят.

Разбира се, никой не казва на крепостните селяни, че цялата работа опира до икономиката, че и до Крим. Всичко е представено като височайша царска милост — един вид, събудил се царят сутринта и решил от душевна доброта да пусне всички на свобода. Манифестът (за отмяна на крепостното право – б.р.) така и е наречен — „За всемилостивото даряване на крепостните хора с права на свободни селски жители“. В превод от царски на руски език това означава, че несвободните селяни вече са приравнени към свободните.

При това тази „свобода“ не е много по-различна от предишната несвобода — да, престанали са да продават хората, но сега те са били задължени да плащат на помешчика данък за използването на неговата земя или да полагат безвъзмезден труд. Изобщо, дори „окончателното придобиване на Крим“ не направило крепостните щастливи…