Космическият полигон “Байконур“ крие страшни тайни

В продължение на близо 70 години Байконур е синоним на съветската и руската космическа програма. За тези седем десетилетия комплексът, разпрострял се в безплодната степ на Казахстан, изстрелва стотици космически апарати и балистични ракети в Космоса.

Той става място за писане на история – оттук през 1957 г. е изстрелян първият в света изкуствен спътник – „Спутник“.

А три години по-късно излита и първият човек в Космоса – Юрий Гагарин. Но това секретно място крие много тайни, пише „Труд“. 

Богата долина

Байконур – в превод от казахски означава „богата долина“. Това е името на района, в който се намира самият космодрум.

Древните номади, които обитавали тези пустинни места, разказват интересна легенда за Черния пастир. Той си прави огромна „прашка“ от кожи, пълни я с горещи камъни и камилска мазнина и ги хвърля по враговете, които се приближават до неговия лагер.

На местата, където падат камъните, дълго време нищо не расте и по земята остават обгорени следи. Номадите смятат долината за „пъпа на земята“. Според експерти, тази легенда е на повече от десет века. Сега от гигантската „прашка“ на космодрума излитат съвсем различни „горящи камъни“ – сателити и ракети.

Ето как древната легенда намира своето отражение в огледалото на съвременността.

Строго секретно

Байконур по документи е стадион. Това е посочено в заглавната страница на книжата за строеж. Изграждането се извършва в най-строга секретност. Никой не трябва да знае какво се строи и защо. Товарът пристига в обикновени вагони, които се разтоварват под прикритието на нощта.

Строителите са убедени, че правят… стадион. И мнозина тогава, след завършване на проекта, са озадачени: С какво са заслужили медалите и грамотите, с които партията ги награждава?

Няма нужда да говорим за трудните климатични условия – пясъчни бури, сухи ветрове, студове. Отначало строителите живеят в землянки, след това постепенно се построяват казармите. До бъдещия космодрум е изграден друг, фалшив, както и цял бутафорен град с училища, жилищни сгради и други обекти.

Центърът на града, с така наречените сталински сгради, е построен да издържи всякаква атака. Там живеят предимно ветерани от Втората световна война, работници от космодрума, генерали и учени. Цивилни специалисти, пристигащи тук за временна работа, са разположени в район, наречен „Сантяго“. Това са дървени къщи на кокили.

Сергей Корольов, съветски учен и конструктор на ракетна и космическа техника, смята Байконур, Одеса, Свето-Троицката Сергиева лавра и Москва, за щастливи и дори свети места. При изкопаване на яма за бъдещия пуск „Гагарин“ на дълбочина 35 м. е открито древно огнище.

Археолозите установяват възрастта на находката като 10-35 хиляди години пр.н.е. Корольов е много доволен от тази новина и я приема за щастлив знак: „Ние строим на границата на живота. Ако тук е имало живот преди нас, значи това място е свещено.”

Главният конструктор взема за спомен въглен от този древен огън и го носи със себе си в кибритена кутийка.

Нов град

На 25 юни 1966 г. град Ленинск, на 45 км от Байконур, отново от съображения за най-строга секретност, се превръща за един ден в Звездоград. Тревните площи са набързо оформени, тротоарите са покрити с нов асфалт, ясно е, че се планира нещо важно. Така започва операция Палма-1 – грандиозно представление-демонстрация на ракетната мощ на СССР. Зрител е самият френски президент генерал Де Гол.

В операцията участват много учени, военни и всички ракетни части на Байконурската дивизия, както и Хрушчов, Брежнев, Косигин и др. Демонстрацията преминава безупречно. Де Гол е впечатлен.

Успешното изстрелване на човек в космоса предизвиква сериозен интерес в западните страни към съветските ракети. За да се избегне изтичане на информация, се провеждат серия от „екскурзии“ до космодрума за западни лидери.

Трагичен инцидент

24 октомври в Байконур е ден на траур. Това е споменът за една дълго скривана и затова малко известна трагедия.

През октомври 1960 г. се случва катастрофа – по време на електрически тестове на заредена с гориво  междуконтинентална балистична ракета, внезапно се стартират двигателите от втора степен. Избухва пожар, в резултат на който, както и от отравяне с горивни пари, загиват 76 военнослужещи и цивилни специалисти.

Сред загиналите е главнокомандващият на стратегическите ракетни сили, маршал на артилерията M.И. Неделин. Според очевидци, от маршала, който седи недалеч от ракетата на дървено столче, остава само „сянка“ и разтопено копче от униформата му, по което е разпознат.

Смъртта на главнокомандващия и бедствието са скрити. Близките са уведомени за смъртта им едва седмица по-късно. За тези, които са особено настоятелни да разберат истината, е измислена версия за пожар на варели с бензин.

Въпреки тъжните и трагични моменти, Байконур има несравнимо повече успехи. Именно от този космодрум е изстреляна първата междуконтинентална балистична ракета, първият изкуствен спътник на Земята, първото устройство, което лети до Луната – Луна-1, първият пилотиран орбитален кораб с Юрий Гагарин на борда, първата жена в космоса – Валентина Терешкова.

Космическите проекти, свързани с Байконур, правят Съветския съюз световен лидер в тази област.