Постоянен стрес и несигурност: Икономист алармира за задаващ се ужас с цените на тока

Няма яснота какво се случва с приетата от Народното събрание (НС) либерализация на пазара на електрическа енергия за битовите потребители до 2026 г. – каква е времевата рамка и какви стъпки ще се предприемат. Това каза Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт.

„Като говорим за енергетика традиционно се фокусираме върху големи проблеми в бизнеса, цените на борсата, миньорите и въглищните централи, но една от наистина големите теми, която засяга повече от 40 % от потреблението, е либерализирането на пазара за домакинства.

Там бяха приети промени в края на 2023 г., които предвиждат това да се случи най-късно от началото на 2026 г., но всъщност още с приемането на тези поправки парламентът даде заявка, че това не са последните поправки, тази година ще има още и всъщност другата стъпка в тази посока започва още от лятото на 2024 г.

Там продължаваме по същия начин както с териториалните планове, с въглищната енергетика, да нямаме яснота какво точно се случва, каква е времевата рамка, какви стъпки ще се предприемат и остават много висящи въпроси“, заяви Калоян Стайков, цитиран от БГНЕС.

„Това е така, защото досега крайните снабдители купуваха електроенергията за домакинствата по регулирани цени и я продаваха по регулирани цени. Сега обаче от лятото на 2024 г. те ще трябва да я купуват по свободно договорени цени и да я продават отново по регулирани цени.

Разликата между тези две величини може да бъде положителна, може да бъде отрицателна и не е ясно какво се случва с нея.

Тоест, ако купуват на по-ниски цени, то трябва ли да върнат разликата, ако купуват на по-високи цени, кой ще ги компенсира, как ще се случва всичко. Това са висящи въпроси, които имат огромно значение за тези компании, защото оборота е огромен, забавянето на плащанията съответно е голямо.

Всички тези въпроси трябва да се изчистят и това трябва да стане в открит диалог между управляващите и заинтересованите страни. За съжаление обаче сега не виждаме това нещо“, смята главният икономист в Института за енергиен мениджмънт.

Той припомни, че скоростта за приемане на миналогодишните поправки са били оправдани с това, че трябва да получим бързо второто плащане по Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

„То така и не стана, така че приехме едни промени, които на практика създават твърди ангажименти за компаниите, но нямаме механизмите, с които да гарантираме, че това няма да наруши тяхната работа и всъщност те могат да си изпълняват лицензионната дейност, защото в крайна сметка те са лицензиенти.

При нарушаване на тази дейност и условията по нея съответно регулаторът може да ги накаже финансово дори и да им се отнеме лиценза“, подчерта Калоян Стайков.

Той коментира, че тези неясноти е трябвало да се изчистят, но както с въглищните централи и тук всичко става в последния момент и никой не знае какво се случва.

„В тази обстановка започват всякакви спекулации и на практика, и хората, и бизнесът живеят в постоянен стрес и несигурност“, допълни главният икономист в Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков.

Важно е да се отбележи, че Народното събрание прие закон, който предвижда пълна либерализация на пазара на електрическа енергия за битовите потребители до 2026 г. Държавният глава Румен Радев обаче наложи вето на промените, което парламентът преодоля и промените бяха окончателно приети.