Мистерията на летящия монах Джузепе от Купертино
Мистерията на летящия монах Джузепе от Купертино …
През цялата история на човечеството има съобщения за хора, които могат да левитират или да летят на големи разстояния.
В историята, много случаи на левитация се считат за измама, но един от най-известните и често обсъждани случаи изглежда напълно реален, тъй като е потвърден от много външни свидетели.
Този човек е известен като Джузепе от Купертино или Йосиф от Купертино.
Купертино е малък град в регион Пулия, Италия. Джузепе е роден в бедно семейство през 1603 година. Майка му е домакиня, а баща му умира преди да се роди.
Като дете, Джузепе е смятан, меко казано, за не особено умен. Хората около него често го наричат „тъпак“ или „глупак“, но всъщност Джузепе е различен. Като момче той започва да вижда странни видения, които допълнително убеждават другите, че той е „чудак“.
Дори собствената му майка го мразела и редовно го биела. Съседските деца му се подигравали, обиждали го и хвърляли камъни по него. Но, колкото по-голям ставал той, толкова по-ярки били виденията … Той ги приемал като божествени откровения.
През 1620 г., младият Джузепе кандидатства в францискански манастир, но получава отказ, тъй като няма образование и все още има репутацията „на глупак“.
Тогава той се обръща към монасите капуцини. Те го приемат, но скоро стигат до извода, че той е неподходящ за монашески живот. Тогава Джузепе отново отишъл при францисканците, които го наемат на работа в конюшнята.
Постепенно Джузепе успява да покаже, че е много набожен и трудолюбив. През 1625 г. монасите го приемат в техния орден и само три години по-късно Джузепе е ръкоположен за католически свещеник. Така той постига това, за което отдавна мечтае.
Още от детството си, Джузепе може да влезе в транс. Състояние, поради което е смятан за „изрод“, а с възрастта това негово умение става все по-активно. Той можел да бъде напълно неподвижен с часове, а тялото му да е твърдо като камък.
В друг случаи, бил „имунизиран“ срещу болка. По време на транс, той бил убождан с игли или му слагали в ръцете горящи въглища, но той не помръдвал, не крещял от болка и изобщо не показвал, че го боли, а по кожата му нямало изгаряния.
Най-често, Джузепе изпадал в този транс по време на молитва. Един ден, той започнал да се моли съсредоточено пред много очевидци, когато изведнъж всички видели, че той се издига във въздуха. Издигнал се на около 10-15 см над пода и всички хора наоколо били изключително изумени от видяното.
Когато транса постепенно свършил, Джузепе леко паднал на пода, а когато го попитали как го е направил, той не разбирал за какво говорят. Оказва се, че изобщо не е усетил левитацията си и не си спомня как се е издигнал във въздуха. Едва когато първосвещениците потвърдили, той повярвал, че е левитирал.
Четете още: Зловещи странни същества са заснети в Аржентина и Бразилия
След този случай, Джузепе започва все по-често да изпада в транс и да левитира. Понякога се издигал на около 15 см над земята, но друг път се издигал с няколко метра или повече. Той не просто се издигал нагоре, но и можел да се движи, като леко помахвал с ръце.
Веднъж, пред очевидци, той полетял високо … Излетял през прозореца, минал пред храма и „кацнал“ върху клон на маслиново дърво, за да си почине. Клонът бил тънък, но не се огъвал под тежестта му.
Съобщава се за случай, при който Джузепе полетял, за да помогне на работниците да сложат голям каменен кръст в перваза на стената. В друга история, очевидци разказват как „се възнесе в небесата и прелетя над града, над главите на уплашените жители“.
Всички тези събития били много смущаващи за Джузепе. Той правил всичко това несъзнателно и не помнел нищо за полетите си, когато излизал от транса. Започнали да го наричат „светец и пратеник на Бог“, но той се страхувал от тези думи и буквално мразел да ги чува.
Разказва се, че той лесно можел да се издигне до височината на 2 или 3-етажна сграда. Можел да се катери по покривите на храмовете и да се скита отгоре. Такива състояния продължавали от няколко минути до няколко часа.
В историята са записани около 150 случая на полет на Джузепе пред много очевидци.
Той правил такива полети през целия си живот. Понякога, за да не отвлича вниманието на другите служители на църквата със своите „странности“, властите му забраняват да ходи в класовете на хоровете или в трапезарията.
Хора от различна възраст и различен произход са виждали тези полети. Най-известният очевидец, вероятно е папа Урбан VIII (Urbanus VIII), който поискал лична среща с Джузепе, когато го видял да витае във въздуха над статуята на Дева Мария в Асизи.
Джузепе започнал да показва чудодейни способности, като да лекува слепите и сакатите. Сред обикновените хора той се превърнал в нещо като супергерой. Всички го уважавали …
Но, „началниците му“ все повече се тревожели от това възхищение.
В онази епоха, границата между светец, който върши чудеса, и магьосник, който използва дяволска сила, била много тънка.
Джузепе привлича вниманието на инквизиторите, които го затварят и го съдят за магьосничество. Съдът признава Джузепе за невинен и му позволява да се върне в монашеската си общност.
Но, времето, прекарано в затвора, несъмнено се отразява на психическото и физическото здраве на Джузепе. Той се завръща в манастира през 1657 г., а 6 години по-късно умира. През 1767 г. е канонизиран.
В наши дни, скептиците се опитват да обяснят по различни начини „полетите“, които Джузепе е правил от Купертино.
Някои твърдят, че всичко е било ергот, което причинява халюцинации, докато други твърдят, че всичко това е масова истерия и силно преувеличение.
