Чудеса съпътствали съграждането на храма, наречен на преп. Йоан Рилски Чудотворец в Асеновград

На 19 октомври нашата православна църква празнува паметта на свети Иван Рилски Чудотворец, признат за всебългарски небесен молител, най-известният български светец и отшелник, покровител на българския народ. Според преданието свети Йоан Рилски Чудотворец е извършил много чудеса през живота си и след смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва чрез своята благодатна сила.

Съграждането на храма “Св. Иван Рилски Чудотворец” в Асеновград е по Божие внушение с изцяло безвъзмездния труд и доброволни средства на хората.

Завършен е само за година и е най-бързо построената църква в България. Хората, построили храма, носели в сърцата си вярата в Бога и необходимостта да го има в квартала ни “Баба Тонка”, на място, където по стародавно предание през 1469 г. са отсядали мощите на св. Иван Рилски на път за Рилския манастир.

Те пътували през Средните Родопи, пренощували точно тук, където днес се издига храмът. Всъщност в акатиста на св. Иван Рилски се упоменава, че мощите му обходили цялата страна в кръг, благославяйки я, а където отсядали, днес там се издигат храмове, носещи неговото име.

Група сърцати жени от квартал “Баба Тонка” се заемат с организацията и провеждането на строежа на храма в Асеновград. 

Днес те си спомнят, че всяка трудност и препятствие били отстранявани като по чудо

Елена Пепеланова предоставила безвъзмездно своя собствена земя за храма. Не спряло хората четиригодишното упорство пред местната управа за уреждане на цялата документация по узаконяването на строежа. Като че невидима Божия ръка направлява инициатори и извършители да вървят напред, навреме да идват средства-дарения от хората, необходими за всеки етап от него.

В квартал “Баба Тонка” в Асеновград живеят родолюбиви българи-християни, дошли от Родопите и от полските села на Тракия. Вярва се, че са далечни потомци на последователите на светите апостоли Павел и Андрей, минали през нашите земи. Архитектурният план бил дарение, започнали да събират средства с изработването на картички с лика на светията. Дават пари дори мюсюлманите в града – за Божието дело. С първите събрани хиляда лева започнали строежа. Помогнали и от общината на Асеновград, от Пловдивската семинария и обикновени граждани.

Една женица, на чиято врата потропали, извадила малко кърпено вързопче, изсипала всичките си спестени стотинки и казала: – Ето, баби, вземете. Не мога повече да дам, нямам пари! Знаех, че ще дойдете, не можех да ви върна без нищо! Та нали е за нашия храм! 

Въпреки безпощадния недоимък на 2000 година вярата им вдъхва увереност, че храмът ще бъде построен с цената на всичко! 

С първите хиляда лева от продажбата на картичките закупили желязо, дървен материал, но парите не стигали. Тогава като по чудо се обажда приятелка и казва, че на другия ден ще донесе известна сума за строежа, а тя самата пожелава да остане анонимна.

На сутринта разбрали, че дарението било точно толкова, колкото е необходимо. Тази жена продължавала да дава пари до края на строежа. Когато свършвали материали, продукти, пари, те идвали при организаторите по невероятни пътища, усещали Божията намеса. Свещеник Александър Андонов, Лора Запрянова, сърцатите Димитрина Вангелова, Недялка Григорова и много други участвали активно в различните етапи от съграждането на храма. Панайот Иванов осигурявал на склад строителни материали, багери, камиони и друга техника.

Тинка Караиванова организирала работниците, осигурявала доставката на строителните материали, грижела се за храненето на строителите, водела отчета на паричните средства. Елена Михайлова готвела в своята кухня за работниците. Ставала в пет часа сутринта, за да им приготви закуската. Хранителните продукти идвали безвъзмездно от хората на целия квартал.

Едва изричала Елена, че краставиците и доматите са на привършване, и някой вече ги носел. В началото на пролетта свършили картофите, трябвало да се закупят, но нямало средства. Тогава един селски човек дошъл на строежа на църквата. Носел в дисаги картофи за работниците, попитал кой и къде им готви. Всички били изненадани. 

Дядото споделил, че го пратила покойната му съпруга, която се явила насън на тяхната дъщеря

Казала й, че баща й трябва да занесе картофи и фасул на долната махала, защото там ще трябва да се нахранят работниците на църквата. Старецът дори не знаел къде точно е мястото, но решил да изпълни желанието на своята починала баба. 

Така Светецът се грижел нищо да не липсва по време на градежа. А майсторите били от родопските села Добростан и Югово, повечето помаци, които с доброволен труд давали лептата си за храма. Асеновградчанин от Америка, узнал за голямото дело, пратил долари, а те дошли точно в момента, когато средствата за дървения материал свършвали. С малки дарения участвало цялото бедно население на района.

В строежа на купола се включили към 50 мъже, жени, дори и деца. Мъжете пълнели кофите с баластра, предавали ги от ръка на ръка, поемали ги от майсторите на камбанарията и покрива. Празните кофи на бегом се връщали от децата – така всички помагали. Никой не останал безучастен. Имало хора и от турския етнос. Джамал Какасул, мюсюлманин, дарил 500 керемиди за покрива.

И други мюсюлмани дарявали, а когато ходели от къща на къща да събират средства за строежа, никой от тях не ги връщал с празни ръце. Марифе донесла шише с ракия на майсторите и казала: – Ето, вземете, това е за вас, защото Бог е един за всички, така както слънцето грее за всички! Дали се прави църква или джамия – все е за Бога!

Дошло време да вдигнат кръста на църквата, но отново средствата свършили. На 26 май Димитрина Вангелова се помолила пред иконата на светеца да получат помощ. Запалила свещ пред лика му, изляла молитвата си на глас, чули и останалите жени, които също се молели заедно с нея.

На другия ден сутринта, когато Екатерина Караиванова идва на строежа и запалва свещица в изповедалнята, вижда пакет пред иконата, върху касичката, в която се събирали всички доброволни средства. Сумата в плика била точно колкото е нужна 

В същия ден по време на литургията в църквата “Св. Атанас” свещеникът, отец Александър, благодарил на Бога, който внушил на човека да остави тези пари, за да бъде доизграден храмът. Стефан Вълков дарил една от камбаните на храма. Кандила, свещници, плащеница, потир, полилей, цялата църковна утвар била от дарения на вярващи енориаши.

Дърворезбата е дело на майстора дърворезбар Красимир Димитров. Възниква идеята да се направи още една камбана, за която като че Бог отново изпитва вярата и волята на всички. Направили акция за събиране на бакър и сребро в целия град. От мазета и тавани излезли бакъри, сахани, стара посуда от мед и сребро за втората камбана, тежаща 60 кг. Поръчали я в Пловдив при известните стари майстори братята Велеганови.

Много от дарителите остават неспоменати, може би и позабравени от хората, но техните имена са записани в Божиите тефтери с отчитане на тяхното дело и съпричастност. 

Храмът и днес е отворил врати за миряните си, блеснал в своето великолепие, краси квартала и града. 

Дора НИКОЛОВА