Да не забравяме таврийските българи! Онлайн информация и резюме
В навечерието на втората годишнина на завоевателната война на Руската федерация срещу суверенна Украйна нека хвърлим поглед към една от не толкова далечните, но за съжаление слабо известни български общности в чужбина – таврийските българи, живеещи вече над 160 години в украинската Запорожка област, пише „Труд“.
Наричани са и приазовски българи, тъй като селищата им са разположени в крайбрежната зона на Азовско море. Според преброяването от 2001 г. общността наброява 27 400 души – численост, която със сигурност е неточна.
В нея не присъстват поне част от родените от смесени българо-украински и българо-руски бракове, вкл. част от жителите на градовете Мелитопол, Бердянск и Приморск, на областния център Запорожие, както и представители на „собствената“ диаспора в Украйна и други страни.
Според така наречените прогнозни оценки таврийските ни сънародници вероятно са около два пъти повече в сравнение с горните данни.
В първите дни на руската агресия изпратените в Украйна български журналисти в някои случаи, най-вече от незнание, объркваха таврийските с бесарабските българи.
Както се казва, донякъде „грешката е вярна“, тъй като таврийската общност е „дъщерна“ на бесарабската.
Сред българите в Таврия историческата памет е запечатана в самите имена на около тридесетте им села в Приазовието, някои от които носят онези на родните места на предците им в Бесарабия: Бановка, Чушмелий / Степановка Друга, Трояни и др., както и исторически имена, изтъкващи изконната връзка с прародината България, например Преслав и Ботево (Ботиево).
„Раждането“ на таврийската общност е отразено в масиви от документи и разнообразни свидетелства. След поражението на Руската империя в Кримската война (1853-1856) по силата на Парижкия мирен договор от 1856 г. историко-географската област Бесарабия, дотогава в състава на империята, е разделена на две части.
Южната с около 40 български села („колонии“) е предадена на княжество Молдова, васално на Османската империя. Няколко години по-късно Молдова и Влашко се обединяват в държавата Румъния. Въпреки обещанията да бъдат съхранени привилегиите на българските „колонии“, молдавската администрация системно ги нарушава, като в крайна сметка ги отменя, което води до масово недоволство.
Напрежението достига своя връх на 8/20 септември 1860 г., когато се стига до открит сблъсък с полицията и молдавската войска в Болград (неформалната „столица“ на бесарабските българи), в който са убити и ранени около 170 наши сънародници. Кървавите събития, използвани умело и от руската агентура, стават катализатор за масовото преселване на български семейства, родове и почти цели села от Бесарабия на руска територия.
През ноември 1860 г. в Одеса пристигат представители на българските „колонии“, представляващи три хиляди семейства. Император Александър II дава своето съгласие, а държавата предоставя на преселниците съответните права: освобождаване от данъци за осем години, както и от военна служба, парична субсидия, 50 десетини земя (малко повече от 500 декара) на семейство.
Българите са заселени в тогавашната Таврическа губерния, където създават около тридесет селища между градовете Бердянск и Мелитопол. Предоставените привилегии далеч не са акт на „благотворителност“, а израз на желанието за привличане на трудолюбиво българско население за разработването на приазовските степи.
През есента на 1861 г. потеглят първите кервани, а масовият „поток“ е през пролетта – есента на 1862 г. Числеността на преселниците е определяна на около 40 хиляди души. Създаването на общността на българите в Таврия и нейната история е изследвана от мнозина изследователи: академик Николай Державин, Борис Дякович, Атанас Марков, Стоян Райчевски и др., както и от „местни“ български автори: Мишо Хаджийски, проф. Васил Митков, проф. Владимир Милчев, от краеведи и активисти на самата общност.
Ще посочим издадената през 2007 г. в Мелитопол книга „Възникването на българските села в Северното Приазовие (1861-1863 г.)“ с автор таврийският българин доц. Сергей Пачев от Мелитополския университет.
Въпреки отдалечеността от България (разстоянието от Бердянск до София е над 1500 км) на тяхната „трета родина“, таврийските българи поддържат връзки с прародината България, както и с „втората родина“ Бесарабия. Във времето на съветския режим тези контакти са прекъснати, още повече че Бесарабия е в пределите на Румъния.
Все пак, като отражение и на вижданията на Ленин и Сталин за нацията, в Приазовието са създадени два български национални района: Ботиевски и Коларовски, в които има български селски съвети и училища, издава се литература на български език. Всичко това не може да компенсира репресиите над таврийските българи, както и системната политика за тяхната „съветизация“, в крайна сметка русификация, водена системно от болшевишката власт.
Д-р Владимир Калоянов, таврийски българин, историк, поет и публицист, е автор на емблематичната книга „Цената на българщината в Таврия (1917-1945)“ (София, издателство на БАН, 2022 г.), в която са приведени ценни свидетелства за съдбата на таврийските българи през посочения период, вкл. за драматичните изпитания по време на Гражданската война в Съветска Русия, насилствената колективизация, насилията над „кулаците“ (заможните селяни, каквито в мнозинството си са нашите българи!), хилядите жертви от масовия глад в Украйна (една от най-ужасяващите прояви на геноцид през ХХ в.) – т.нар. Голодомор през 1932-1933 г., сталинските „чистки“, и т.н., т.н.
Особен интерес представлява опитът за масово завръщане на таврийските ни сънародници в прародината България по време на Втората световна война. Неин инициатор и „двигател“ е писателят Мишо Хаджийски (1916-1944), „таврийският Йовков“, „гласът на таврийските българи“… За неговия невероятен патриотизъм и трагична съдба си струва да разкажем в друг епизод от нашата поредица.
В крайна сметка, в невъзможните условия на световната война Мишо Хаджийски, подкрепен от българската държава, организира преселението на над 2 хиляди таврийски българи в прародината, а хиляди други са готови да предприемат тази съдбоносна крачка!
В края на войната обаче пристигналите в България таврийци по волята на съветския окупатор са депортирани обратно в Съветския съюз, обявени за „предатели“, подложени на поредните нечовешки репресии. Мишо Хаджийски загива при неизяснени докрай обстоятелства в Белоградчик на 17 декември 1944 г. на 28-годишна възраст.
Официалната версия е самоубийство, но не е изключено да е „самоубит“ в обичайния маниер на съветските служби и българската Държавна сигурност… Ще припомним книгата и документалния филм на историка Радослав Симеонов „Депортацията на таврийските българи през 1945 г.: Премълчаната история“ (Добрич, 2015 г.), в която е демаскиран зловещия мит за руските и съветските „освободители“.
Вече две години таврийските българи са на територията, окупирана от агресора, а връзките с тях, меко казано, са проблематични… Някои от представителите на общността в началото на агресията намериха убежище в свободните земи на Украйна, други – в България. Сред тях са и някои представители на тамошната българска интелигенция, пристигнали при роднини и приятели в София, Варна, Благоевград, Сливен…
Подкрепата от страна на Агенцията за българите в чужбина, Дружество „Родолюбец“, от немалко съвестни и честни хора у нас е факт. И все пак, таврийските ни сънародници все още са слабо познати за нашето общество, особено в днешните военни условия.
Откъслечните новини, идващи чрез личните контакти на пристигнали в България бежанци или чрез студенти, учещи у нас, свидетелстват за невъзможните условия, в които са принудени да живеят нашите сънародници – разрушени и изоставени домове, насилствено раздаване на руски паспорти, мобилизация на мъжете в армията на „освободителите“, фактическо закриване на българските училища и културни центрове.
The post Да не забравяме таврийските българи! appeared first on 7DENA.COM Прочети.
Ако Да не забравяме таврийските българи! представлява интерес за вас, може да погледнете връзката
Гледай Да не забравяме таврийските българи! Онлайн , в която да получите повече информация за филма, възможности за гледане и разбира се превод на български език.
Не забравяй да споделиш публикацията с твоите приятели в социалните мрежи !
ИЗТОЧНИК:
Гледай Да не забравяме таврийските българи! Онлайн
