Доклад на ISW с последни новини готви ли се Русия за нападение срещу НАТО

Руските военни мислители открито обсъждат как Русия може да започне война срещу НАТО в близко бъдеще.

Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).

Началникът на Военната академия на Генералния щаб на Русия полковник Владимир Зарудницки твърди в неотдавнашна статия в списанието на руското Министерство на отбраната (МО) „Военна мисъл“, че войната в Украйна може да прерасне в мащабна война в Европа и че краят на военните действия в Украйна няма да доведе до край на конфронтацията между Запада и Русия.

Швеция официално се присъедини към НАТО на 7 март, като стана 32-ят член на алианса.

Държавният департамент на САЩ обяви, че Швеция е изпълнила условията за членство в НАТО и официално е влязла в алианса.

Литовското разузнаване прецени, че Русия е в състояние да продължи да поддържа сегашния темп на войната в Украйна и вероятно ще има възможност постепенно да разшири военния си капацитет в близко бъдеще.

На 7 март литовското разузнаване публикува своята национална оценка на заплахите за 2024 г., в която оценява, че Русия разполага с човешки, материални и финансови ресурси, за да поддържа военните си усилия в Украйна в краткосрочен план.

Литовското разузнаване отбеляза, че през 2023 г. Русия е възстановила и увеличила разгърнатата си жива сила в Украйна въпреки понесените тежки загуби, но продължава да дава приоритет на количеството жива сила и материали пред качеството на силите.

Литовското разузнаване също така оценява, че руската отбранително-промишлена база (ОПБ) се е превърнала в движеща сила в рамките на руската икономика за сметка на други икономически сектори и че през 2023 г. Русия е отделила най-малко 10,8 трилиона рубли (около 119 млрд. долара) за военни разходи.

В оценката на литовското разузнаване се посочва, че руската икономика се развива по-добре от очакваното благодарение на високите цени на петрола и способността на Русия да компенсира западните санкции.

Литовското разузнаване направи уговорката, че краткосрочните фактори са движеща сила за икономическия растеж на Русия и че руските структурни проблеми, които налагат ограничения на краткосрочния капацитет на Русия, вероятно само ще се задълбочат в дългосрочен план.

Литовското разузнаване също така оценява, че Кремъл разглежда предстоящите през март 2024 г. президентски избори в Русия като важно събитие за легитимиране на руския президент Владимир Путин и че след изборите е по-вероятно Путин да вземе непопулярни решения (потенциално като мобилизация), което може да позволи на Кремъл да се справи с някои потенциални ограничения на дългосрочните си военни усилия.

Литовското разузнаване също така прецени, че е малко вероятно Русия да се откаже от дългосрочните си цели за подчиняване на Украйна, дори ако не успее да постигне тези цели с военни средства.

Литовското разузнаване оцени, че „Русия не показва намерение да деескалира“ войната си срещу Украйна и че е малко вероятно Русия да се откаже от оперативните си цели в дългосрочен план, дори ако претърпи военно поражение в Украйна.

Литовското разузнаване заяви, че Русия ще продължи да преследва целта си за пълно подкопаване на украинската държавност и суверенитет, налагане на неутрален статут на Украйна и унищожаване на военния потенциал на Украйна в дългосрочен план, независимо от изхода на войната в Украйна.

Според оценката на литовското разузнаване в краткосрочен план Русия също така ще продължи да полага усилия за разширяване на административния контрол на руската държава до административните граници на Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска област.

Последните официални изявления на Русия подчертават, че максималистичните цели на Кремъл в Украйна са останали непроменени от първите месеци на пълномащабната инвазия и вероятно няма да се променят, въпреки руските информационни операции, които целят да убедят западната аудитория и лидери, че Русия има ограничени цели в Украйна, за да съблазнят Запада да подкрепи преговорите, които са в полза на Русия.

Литовското разузнаване оценява, че Русия се подготвя за конфронтация с НАТО в дългосрочен план, като същевременно води войната си в Украйна.

Литовското разузнаване прецени, че Русия е отделила значителни ресурси за войната в Украйна, но запазва средствата за подготовка за дългосрочна конфронтация с НАТО в региона на Балтийско море.

Литовското разузнаване заявява, че Русия е разположила сили и средства от западните си гранични райони в Украйна и по този начин трябва все повече да разчита на въздушен и морски капацитет за целите на сигурността и възпирането на източния фланг на НАТО.

Литовското разузнаване съобщи, че Русия е разположила кораби с ракети “ Калибър“ на бойно дежурство в Ладожкото езеро край Санкт Петербург за първи път през 2023 г., вероятно в отговор на присъединяването на Финландия към НАТО, и е увеличила броя на полетите на тежките бомбардировачи Ту-22М3 над Балтийско море от нито един през 2022 г. на пет през 2023 г.

Естонската служба за външно разузнаване (VLA) също така наскоро оцени, че руските военни формират Ленинградския военен окръг и Московския военен окръг отчасти с цел позициониране срещу Финландия и НАТО.

На 7 март китайският външен министър Ван И отново призова за мирни преговори между Русия и Украйна; Русия вероятно ще продължи да използва тези призиви, за да популяризира дългогодишни информационни операции, целящи да накарат Запада да направи отстъпки.

Ван заяви, че Китай поддържа обективна и безпристрастна позиция по отношение на войната в Украйна – реторика, която е част от дългогодишните усилия на Китай да се представи като независим посредник в предвидения амбициозен преговорен процес.

Заместник-министърът на външните работи на Русия Михаил Галузин и специалният представител на Китай по евразийските въпроси Ли Хиу се срещнаха в Москва на 2 март, за да обсъдят желанието на Китай да улесни мирните преговори между Русия и Украйна.

Китай не е разяснил публично конкретиката на неясния мирен план от 12 точки, който публикува в началото на 2023 г., и руските официални лица вероятно ще продължат да се ангажират с китайските призиви за преговори, за да насърчат информационните операции на Кремъл за мирните преговори.

Галузин и Ли отбелязаха, че е „невъзможно“ да се обсъжда уреждане на конфликта в Украйна без участието на Русия и без „да се вземат предвид интересите на [Русия] в сферата на сигурността“ – твърдения, които Кремъл рутинно използва, за да прехвърли тежестта за преговорите върху Запада.

Губернаторът на проруската молдовска автономна област Гагаузия Евгения Гуцул се срещна със заместник-ръководителя на руската президентска администрация Сергей Кириенко в Русия на 7 март, когато молдовските власти обявиха, че наказателното дело срещу Гуцул скоро ще бъде внесено в съда.

Гуцул се е срещнала с Кириенко на Световния младежки фестивал в Сочи и според съобщенията са обсъдили „подкрепата, която Русия може да окаже на Гагаузия“, и „политическата ситуация“ в Молдова.

Гуцул е поискалa от Кириенко да помогне на гагаузите да открият руски банкови сметки „за социални проекти“, да отмени руското ембарго върху вноса от Гагаузия и да помогне за преговорите с руската държавна енергийна компания „Газпром“ за доставка на газ за Гагаузия на преференциална цена. Съобщава се, че Кириенко отговаря за множество комитети на Кремъл, които ръководят информационните операции и хибридните операции срещу Запада, включително Молдова.

Изпълняващият длъжността главен прокурор на Молдова Йон Мунтеану заяви на 7 март, че молдовските власти разполагат с достатъчно доказателства за участието на Гуцул в неуточнени престъпни деяния, финализират наказателното дело срещу Гуцул и скоро ще внесат обвиненията в съда.

Молдовските власти започнаха наказателно дело срещу Гуцул за незаконно финансиране и подкупване на избиратели по време на предизборната ѝ кампания през 2023 г.

Преди това Гуцул се кандидатира като кандидат на вече забранената партия „Шор“, ръководена от санкционирания от САЩ прокремълски молдовски политик Илан Шор.

На 7 март Шор отрече да е финансирал незаконно молдовски политически партии и заяви, че молдовските власти ще арестуват Гуцул при завръщането ѝ в Молдова.

Междувременно тя разговаря и с Путин. Той обеща пълна подкрепа за нея, така и за справедливите и изконни права на местното население.

Засиленият фокус на Кремъл върху отношенията с Гагаузия след неотдавнашния реторичен фокус върху другия проруски регион на Молдова – сепаратистката Приднестровска република, продължава да показва, че Кремъл се надява да използва и двата региона, за да оправдае хибридните операции, насочени към дестабилизиране и по-нататъшно поляризиране на Молдова преди преговорите за присъединяване на Молдова към ЕС и президентските избори в Молдова по-късно през 2024 г.

На 7 март руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) обяви, че е неутрализирала терористична клетка на „Ислямска държава“ (ИД), която е подготвяла нападение срещу синагоги в Москва.

ФСБ заяви, че е неутрализирала клетката на ИДИЛ в Калужска област, но не уточни размера ѝ.

На 3 март Руският антитерористичен комитет (НАК) съобщи, че ФСБ е провела локална антитерористична операция срещу предполагаеми бойци на „Ислямска държава“ в Карабулак, Република Ингушетия.

Руските правоприлагащи органи обичайно приписват терористична дейност в Русия, и по-специално в Северен Кавказ, на „Ислямска държава“, когато бойците може да са свързани с ИДИЛ или с друга терористична организация.