Драконите – реални същества или плод на въображението?
Драконите са митични същества, които се появяват в легенди и фолклор по целия свят. Те често са изобразявани като големи влечугоподобни зверове с крила, рога, нокти и огнен дъх.
Но защо толкова много различни култури имат истории за дракони, въпреки, че се твърди, че те никога не са съществували в действителност?
Едно възможно обяснение е, че древните хора са тълкували погрешно вкаменелостите на изчезнали животни, като динозаври, и са си ги представяли като живи чудовища.
Адриен Майор, класически фолклорист и историк на древната наука в Станфордския университет, твърди, че така е възникнал митът за грифона – хибрид между лъв и орел. Тя предполага, че хората в Централна Азия са се натъкнали на скелетите на Протоцератопс, динозавър с човка, и са им дали митична самоличност.
По същия начин хората, които са намирали костите на Тиранозавър Рекс или други големи хищници, може да са си ги представяли като дракони. Това може да обясни защо някои митове за дракони включват подробности, които приличат на палеонтологични факти, като наличието на люспи, зъби и нокти.
Друго възможно обяснение е, че драконите са архетип, който отразява човешкия инстинкт за страх от опасни хищници.
В своята книга „Инстинкт за Дракони“ антропологът Дейвид Джоунс твърди, че хората са еволюирали, за да разпознават и избягват определени характеристики, които сигнализират за заплаха, като „остри зъби, дълги опашки и пронизващи очи“. Той предполага, че драконът е комбинация от тези характеристики, съчетавайки елементи от крокодили, змии, хищни птици и големи котки.
Според Джоунс „архетипът на дракона е заложен в човешкото подсъзнание и се появява в сънищата и фантазиите“. Той твърди, че това е причината митовете за драконите да са толкова широко разпространени и устойчиви в различните култури и периоди от време.
Въпреки това, не всички митове за дракони са еднакви. Различните култури придават различни значения и роли на своите дракони, в зависимост от техния исторически и екологичен контекст.
Например в Европа драконите често са разглеждани като зли създания, които трупат съкровища и тероризират хората. Много истории включват герои, които убиват дракони, за да докажат своята смелост и добродетел.
За разлика от това, в Източна Азия драконите често са разглеждани като доброжелателни същества, които символизират власт, сила и късмет. Те се свързват с водата, дъжда и плодородието, и са почитани като Пазители на небето и земята. Някои истории включват хора, които се сприятеляват или дори се женят за дракони, за да спечелят тяхното благоволение и мъдрост.
Четете още: Мистерията на реката от живак под Пирамидата на бог Кетцалкоатъл
В Мезоамерика драконите също са свързани с водата и сътворението. Едно от най-известните божества е Кетцалкоатъл – Пернатата змия, за който се смята, че е създал хората от собствената си кръв. Той е Бог на вятъра, учението и цивилизацията.
Тези примери показват, че митовете за драконите са не само продукт на човешкото въображение, но и отражение на човешката култура. Те разкриват как хората са се опитвали да осмислят своя свят и своето място в него, създавайки истории за фантастични същества, които въплъщават техните надежди и страхове.
Има ли доказателства, които да доказват, че драконите са съществували? Отговорът на този въпрос зависи изцяло от Вашата гледна точка. Няма научни доказателства, които да предполагат, че драконите са съществували по начина, по който обикновено са изобразявани в митологията и фантастиката, с крила и способността да дишат огън.
Въпреки това много култури имат митове и легенди за дракони, които може да са базирани на реални животни или събития, които са преувеличени с времето.
Романистът Райън Кинсгроув, който изследва темата за дракона от 17 години, обяснява това по следния начин:
„Мисля, че е напълно възможно да съществува някаква форма на митологичен дракон. Това не се основава толкова на твърди доказателства, колкото на това колко малко знаем за света. Само около 5 % от океанското дъно е картографирано. Океанът заема 70 % от земната повърхност. И така, кой може да каже, че няма същество, което да отговаря на описанието на митологичен дракон.
Друга възможност е те да са съществували, но да са изчезнали. Къде са доказателствата? Имаме кости от динозавър навсякъде, но нищо, което да прилича на дракон. Къде са доказателствата? Търсим на грешното място. Антарктида е петият по големина континент на планетата, покрит с 1,2 мили лед.
Това, което знаем за Антарктика, се измерва в същото количество като океаните. Не знаем какво е заровено под леда. Вероятно няма да го направим през живота си, но един ден ще се открие съвсем друг свят на този континент.
За това има няколко други неща, в които трябва да вярвате. Метафизическият, разбира се. Това вярване включва, но не се ограничава до: Бог, Богове и Богини, Ангели, задгробен живот, било то Рай или Ад, или някоя от другите интерпретации, прераждане, минали животи и множество други неща.
Някога драконите са били живи дишащи същества, почитани като Богове и също толкова могъщи. Но се случва някакво бедствие и то унищожава драконите. Магическата им същност остава. Тези драконови „призраци“, поради липса на по-добър термин, виждат хората като начин за потенциално съживяване на тяхната раса.
Те обвързват същността си с човешка душа и в тази душа снасят яйце. Те знаят, че яйцата никога няма да се излюпят в живота на един човек, но ако има сто или хиляда човешки живота, ще порасне, узрее и ще се излюпи, и ако този човек е готов и желае, тогава драконът може да се прояви и да стане истински отново.
Така душите на драконите остават при хората, към които е свързано тяхното яйце. Те преминават през този процес всеки път, когато душата на този човек се преражда, надявайки се един ден да намерят правилната вариация на тази душа и да видят как крилата на децата им са широко разперени.
Последна бележка, драконите обвързват душите си с много ограничен брой хора. Не тези около 9 милиарда души, които има сега. Душите, носещи драконовите яйца, са разпръснати надлъж и нашир, като може би 1 на всеки 100 000 души е надарен с яйцето.
Това е само част от моята система от вярвания.“
Драконите от мита и легендата съществуват точно толкова днес, колкото и в миналото. Те съществуват като част от тези истории, които са се предавали от поколение на поколение и сега са се вкоренили в поп културата. Опитайте се да намерите някой, който не знае какво е дракон. Обзалагам се, че задачата ще бъде почти невъзможна.
И така, съществуват ли драконите? Какво мислите Вие?
Следвайте ни в Instagram, Twitter и Youtube за интересно и мистериозно бонус съдържание!
ИЗТОЧНИК:Драконите – реални същества или плод на въображението?
