Ъруин Шоу: „Луди има навсякъде, даже и в лудницата“
Ъ́руин Ги́лберт Шамфороф или просто Ъруин Шоу е американски писател и сценарист.
Той е роден на 27 февруари 1913 година, а жизненият му път приключва на 16 май 1984 година.
Ъруин шоу е известен с романите си „Младите лъвове“, „Богат, беден“, „Просяк, крадец“ и „Вечер във Византия“. Представяме някои от най-запомнящите се цитати от негови произведения.
„Беше достатъчно интелигентен, за да знае, че интелигентността сама по себе си не е гаранция за нищо. За успеха, който родителите му очакваха, че ще постигне, беше нужно нещо повече – късмет, произход, талант.“
„Богат, беден“
Тръгваш от маса в кафе, защото всичко в Париж започва от маса в кафе. Чакаш момичето, което обичаш. Тя е млада, американка е и е съвършена. Измислил си я, защото в момента мечтаеш. Едва ли има много неща в този тъжен свят, които да са по-приятни от това да кръстосваш улиците на Париж цял един ден с такова момиче. По Сена плуват ледени блокове и дърветата са отрупани с цветове. Фонтаните на Рона-Поан подскачат и хвърлят ефирен шлейф от пръски по обграждащите ги цветя. По рафтовете са изложени десетки видове pate, алсатийски choucroute, gnocchi и охлюви. Можеш да вземеш такси до Булонския лес и да обядвате под стъклените свещници овесени направо от дърветата, да поръчаш пъстърва и бутилка вино. Ако е пролет, кестените са отрупани с бели и розови цветове. Можеш да си купиш картичка, на която с изящни букви е отпечатано поетическо обръщение от Виктор Юго към Париж, част от което звучи по следният начин: „Градовете са библии от камък“. Излизаш от Лувъра и и влизаш в най-любимия си музей в целия свят – музея „Жю де Пом“, където са събрани великите импресионисти Сезан, Реноар, Моне, Мане, Дега и Писаро.
„Париж, Париж“
И тялото на баща им, мислеше Рудолф, почива в морските дълбини.
Кейт протегна закръглените си, загорели ръце и бавно, съвсем естествено и просто, хвърли цветята.
Уесли пусна урната и капака през борда. Те веднага потънаха. Върна се в кабината и включи мотора. Яхтата се беше насочила към брега и той пое курс към входа на пристанището.
Кейт слезе долу, а Дуайър отиде на носа на яхтата; на кърмата останаха само Гретхен и Рудолф със смъртнобледи лица.
Дуайър стоеше на носа, обърнал лице към лекия ветрец, загледан в брега с големите бели къщи, със старите крепостни стени и със зелените борове, които все повече се приближаваха, огрени от яркото утринно слънце.
Време само за богати хора, спомни си Дуайър.
„Богат, беден“
В малката стаичка на горния етаж, където спеше с брат си, Рудолф търсеше една дума в англо-френския речник. Беше научил уроците си и сега търсеше думата „копнеж“. Беше проверил всичките й синоними. Пишеше любовно писмо на френски на учителката си мис Льоно. Беше прочел „Вълшебната планина“ и макар книгата да му се стори скучна е изключение на главата за спиритическия сеанс, силно впечатление му направи фактът, че любовните сцени са на френски; затова най-старателно си ги преведе. „Да се любиш“ на френски му звучеше изискано. Едно беше сигурно — в цялата долина на Хъдсън нямаше друго шестнадесетгодишно момче, което тази вечер да пише любовно писмо на френски.
„Богат, беден“
