Каримански: Имаме 6 процента ръст на БВТ

Кадър Нова нюз

Финансист обяви добра новина за брутния вътрешен продукт.

Макроикономическият план на страната е с висока степен на несигурност. Всичко, свързано с фискалната позиция на страната, показва силно притеснение, че няма да има бърз спад на инфлацията. Ако за 2023 г.

сме постигнали 3% дефицит на касова основа, а през 2025 г. отиде на 3,9%, ще нарушим Закона за публичните финанси. Това заяви финансистът и бивш депутат от ИТН Любомир Каримански за „Денят на живо“ по Нова нюз.

„Може да последва задържане на темпа на инфлацията сравнително висок, а освен монетарните мерки, нужни са и фискални. Те трябва да са ясно таргетирани и да се приложат най-накрая така, че да повлияят на икономиката. Един от начините е правилно бюджетиране на инвестициите. Явно се търсят варианти бюджетът да не е само поправка на едно число или на няколко съотношения, а да има доза реализъм, който да бъде вързан с прословутите 3% дефицит. Остават три месеца след приемането на бюджета, така че да се фокусираме върху цялата тригодишна прогноза. Тя не е много удачно да е до 2025 г., защото макрорамката е хубаво да е до 2026 г. Сегашният дефицит ще се покрие с приходи от високата събираемост.“, обясни той. И допълни, че от началото на 2024 г. е заложено връщане на ДДС и акцизите, а дори да не са намалени, ще бъдат вдигнати.

По думите му максималният осигурителен доход изглежда нелепо да е изравнен с максималната пенсия.

„Никъде няма такова нещо. Доходът трябва да е по-висок, иначе как ще постъпват пари, важно е да има икономически ръст, стабилен и устойчив. Промените във втората година на майчинството и отпускът по бащинство превръщат бюджета в социален, а разходите нарастват значително. В хазната намаляват постъпленията, ако разчитахме на увеличената инфлация, нямаше да успеем. Дългът също нараства – до 2025 г. отива 29% от БВП. Приходите от ДДС може да не са достатъчни“, заяви Каримански, пише novini.bg.

Според него 174 млрд. беше БВП през есента на 2022 г., през пролетта на 2023 г. вече беше 185 млрд. – 6% ръст. „Икономическият ръст в едната прогноза е 1,6%, а в другата – 1,8%. Тоест той е с 0,2%, а имаме 6% ръст на БВП. Ако това правителство стъпваше на пролетната прогноза, бюджетът би трябвало да стъпи на нова макрорамка, но това не се случва, а стъпват на критикуваната от тях рамка на служебния кабинет“, подчерта финансистът. И уточни, че няма как при неиздаване на касов бон, но осъществена консумация, да не се плати сметката. „Такова правило не може да има, това е доста наивно. Касовият апарат може да не работи, а може и да няма ток“, смята той.