Много лоши новини за хората, които се смятат за “нощни птици“

„Нощните птици“ или „сови“ не са изложени на повишен риск да умрат по-млади в сравнение с „чучулигите“, ако не прекарват дългите си вечери в пиене и пушене, предаде Франс прес, позовавайки се на дългосрочно изследване. 

Предишно проучване с данни за близо половин милион жители на Великобритания на възраст между 38 и 73 години установи, че рискът от смърт поради каквато и да е причина е с 10 процента по-висок за „совите“, отколкото за „чучулигите“, за период от шест години и половина.

Британското проучване, първото по рода си, което изследва риска от смъртност, не взема предвид фактори като алкохола, които могат да бъдат свързани с преждевременните смъртни случаи.

Водени от желанието да научат повече, изследователите този път са проследили 24 000 еднополови близнаци във Финландия, помолени през 1981 г.

да посочат дали са „сови“ или „чучулиги“. Една трета описват себе си по-скоро като „нощни птици“, 10 процента се определят като същински „сови“, а останалите – като „чучулиги“. 

Тенденцията да се определят като „сови“ е наблюдавана повече сред по-млади хора, които също така са пиели и пушели повече от останалите. Когато изследователите са пристъпили към анализ на данните през 2018 г., над 8700 от близнаците вече са били починали, съобщава БТА.

За тези 37 години изследователите са изчислили, че при същинските „нощни птици“ рискът от смърт поради каквато и да е причина е бил с девет процента по-висок, отколкото при останалите. Според специалистите тази разлика се е дължала главно на цигарите и алкохола. При „совите“, които не са пушили и са пиели малко, не е наблюдаван повишен риск от по-ранна смърт в сравнение с „чучулигите“.

Според водещия автор на изследването Кристер Хублин от Финландския институт по професионално здраве хората, които се определят като същински „сови“, трябва да се замислят сериозно за консумацията на алкохол и тютюн, ако ги употребяват.

Само по себе си, независимо от други фактори, времето, по което хората са склонни да си лягат – техният „хронотип“, оказва слаб или никакъв  ефект върху смъртността им, казва още Хублин.