Политологът Баджаков изненадващо обясни как съпругата на Лорер е станала жертва на руска хибридна атака

Службогонството е стара болест и това правителство трябва да покаже, че се бори с него, а не го толерира. Целта на кабинета трябва да е как да ни вмести в новия свят след рухването на Путин. Това каза пред „Марица“ политологът доц. Момчил Баджаков.

 

– Доц. Баджаков, войната, еврозоната и Шенген достатъчни ли са, та кабинетът „Денков-Габриел“ да изкара поне 18 месеца?

– Смятам, че това правителство трябва да си поставя много по-високи цели от това да се задържи на власт. То трябва да си постави за цел изпълване на четиригодишния мандат, за да свърши грандиозните проблеми, пред които е изправена България, и огромните промени, които трябва смело да се реализират.

Трябва да се вместим в съвършено новия свят след края руската агресия и неминуемия крах на путинския режим. Шенген и еврото са само видимите успехи, които биха затвърдили достойното място на България в цивилизования свят. Но преодоляването на олигархичната система е много по-сложна и трудна задача.

– Вече прехвърчат искри между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС заради назначения във властта. Може ли това да торпилира крехкия баланс в правителството още в първите му седмици?

– Може, но не трябва, накратко казано. Каквото и да ви казват, ГЕРБ направи много повече отстъпки като по-голяма и по-опитна партия. ПП е още млада партия. Кипят от енергия да решат всички въпроси веднага и с магическа пръчка.

Скоро ще разберат, ако вече не са го разбрали, че тези работи не стават така. Властта не е самоцел, а работа за общото ни благо – не личното, не партийното, не на определени социални групи, а на общото с конкретна политика, които изискват професионализъм и опит, и енергия, за да бъдат осъществени и да не останат само като добри намерения.

Задачата, която стои пред това правителство и пред това парламентарно мнозинство, е гигантска – да вкара България в поствоенния цивилизован свят, от който ние системно бяхме отклонявани през последните години на хаос и сякаш непреодолими вътрешни конфликти.

Това е свързано с преодоляване най-после на руския олигархичен модел, непреодолян единствено у нас, който ни прави най-бедни и най-нещастни в Европа. Крайно време е това да се разбере. 

– Служби за съпруги и приятелите ли ще провалят ПП-ДБ?

– Е, ако се борят за служби и съпруги – сигурно, но вие предпоставяте нещо, което не се е случило или се е случило само във виртуалното пространство на руската хибридна война против България. С дъвката за съпругата на Лорер се прикрива реалният факт кой заема сега тази позиция, как я е заел, кой сега ще бъде реално номиниран и т.н.

Службогонството е стара болест и това правителство трябва да покаже, че се бори с него, а не го толерира. И отказът от тази фалшива номинация ясно показва, че може би този път няма да се върви по отъпкания олигархичен шуро-баджанашки път.

– При отстранен Гешев искането за имунитети на партийни лидери каква сила вече има?

– Имунитетът на народните представители е даден, за да не бъдат рекетирани от недобросъвестни магистрати. Докато не се извърши цялостна реформа в право-охранителната и съдебната власт, тези имунитети ще висят като дамоклев меч.

Друг е въпросът, ако има достатъчно доказателства, че даден депутат е извършил криминално престъпление. Но ние имаме в сегашния парламент цяла парламентарна група, която явно обслужва чужда държава, която при това ни е обявила за враг и води против нас хибридна война. С тях какво правим?

– Какво именно?

– Ами разобличаваме ги в медиите. Но ако националните медии не допускат критиците на тази партия и парламентарна група, а дават думата само на нейните представители, това означава, че е пленена не само правоохранителната и съдебната, но и четвъртата власт и там също трябва да се извърши интелектуална, политическа и идеологическа лустрация.

Не може в условия на война против България свободно да се разпространява, както е у нас, вражеска антидемократична идеология и да се провежда вражеска болшевишка, нацистка и пропутинска политика.

– Депутатът Стою Стоев (ПП) от правната комисия казва, че първото вето на президента за отделянето на следствието от прокуратурата не е изненада, защото, така или иначе, очаквали да бъде отхвърлено. Защо изобщо го гласуват в този вид тогава?

– Защото бързат, без изобщо да обмислят сериозно проблема! Колко пъти след 1989 г. сменяме мястото и ролята на следствието и променяме смисъла му? И какъв е резултатът? Все по-лош.

Следователно с палиативни мерки не става. Може да сложим следствието където си искаме, но ако то не работи с качествени професионалисти, какво правим? Може да махнем институцията главен прокурор, но ако местните прокурори заемат неговата роля на недосегаеми, това ще подобри или ще влоши ситуацията? За тези работи трябва да се мисли предварително.

И най-важното – без професионализъм, който се добива в СУ, НБУ, в сериозни университети, а не в Симеоново, не може да искаме интелектуални и професионални качества в прокуратурата.

Освен това главното сега е кардинална промяна в смисъла на разделението на властите – това не означава те да са противопоставени една на друга, а някои и на практика недосегаеми – като президентската и прокурорската власт, както е сега, а трябва взаимно да се контролират и балансират.

Нещо като сегашното парламентарно мнозинство и излъченото от него правителство – четирите партии ще бъдат успешни, ако взаимно се контролират да не злоупотребяват с властта.

Такива съмнения винаги сме имали, откакто има демокрация в България, и винаги ще има, докато не се промени балансът и взаимният контрол между трите власти. А и мястото и ролята на „четвъртата власт“, на образованието, на правилата на правене на бизнес и т.н.

– Заговори се открито за кандидат-кметове на местните избори, зад които стои президентът Румен Радев. Какво би накарало един успешен кмет от ГЕРБ да приеме такъв съюз?

– Един успешен кмет от ГЕРБ не би бил толкова глупав да приеме такъв съюз под каквато и да е форма. Виж, един неуспешен кмет на ГЕРБ би го приел, защото знае, че така или иначе, няма да бъде издигнат отново от партията си. Но цялата тази работа с крадене на кметове, депутати, експерти и електорат много ми прилича на ромска, да не кажа българска работа.

Но нали и мастити социолози и „пророци от телевизора“ ни убеждават напоследък, че пред българина имало след „ерата на Борисов“ само два реални избора – между Радев и Костадинов. Това ми напомня 2006 г., когато трябваше да избираме между Първанов и Сидеров. А аз си мислех, че не трябва да правим избор между чумата и холерата.

– Това опит за повторение на успешната стратегия на ГЕРБ ли е – първо печелене на избори по места, а после – на национално ниво?

– Посткомунистическата проруска олигархия нищо ново не е научила и нищо старо не е забравила. Манипулацията на електоралните нагласи не е от вчера. Но да, смята се, че първо трябва да се овладее провинцията и така после ще се завладее и центърът на властта.

Но сметката е погрешна – за да овладееш провинцията, трябва да създадеш структури, които да се впишат в сегашния олигархичен модел на развитие, означава да подчиниш местното население по начина, по който това бе правено досега от БСП, ДПС и ГЕРБ.

Само че Радев няма този партиен ресурс и неговият нероден още проект ще се спихне, щом излезе от матрицата на президентската власт.

Да не забравяме, че той е първият президент, който още в края на първия си мандат има по-ниско одобрение, отколкото неодобрение, а сега вече тази ножица между заеман най-висок държавен пост (ползващ се по инерция с най-висок рейтинг) и държавнически и лидерски качества е вече разчекната.

Всички подобни постпрезидентски проекти се провалиха – и на Желев, и на Първанов, а оставането на Стоянов и Плевнелиев привързани към партията, издигнала ги за президент, не доведе до тяхното цялостно реабилитиране дори в собствените им партийни редици. С Радев положението е още по-трагично, защото той се скара с всички партии, включително и най-вече с БСП, а това в тези среди не се прощава.

– Някой изследвал ли е на каква подкрепа при създаване на собствена партия може да разчита президентът? Все се казва, че той има най-високо доверие от политиците, но това доверие ще се припокрие ли с реална подкрепа за политически проект?

– „Нероден Петко“ винаги има рейтинг до пет пъти по-висок от реалния „Петко“, като се роди. Не зная за такива изследвания, но от времето, когато Решетников на практика реши след дълбочинно социологическо проучване кой да е българският президент, удобен за путинския режим, мина доста време.

И мисля си, че българите все пак малко са поумнели. А и видяхме съдбата на първата протопрезидентска партия на първия служебен премиер-министър на Радев – даже и името й вече не се чува.

Доц. д-р Момчил Баджаков е завършил философия в СУ „Св. Климент Охридски“, специализира философия на историята, социология и политически науки. Става доктор по философия през 1989 г. Работи в БАН, ЮЗУ „Неофит Рилски“, а от 2006 г. е редовен доцент в департамент „Политически науки” на Нов български университет. Автор е на няколко книги и научни студии, сред които „Непублична политика, конспиративизъм, политическо задкулисие“.