Проф. д-р Лъчезар Гроздински, д.м.н.: Заради гигантския стрес от последните 34 г. повече българи ще развият атеросклероза

„Последните 34 г. с този гигантски стрес, който преживя нацията ни, се отразиха много тежко и следващите години повече хора ще развият атеросклероза. Тя стана много по-често срещано заболяване, с повече инфаркти, инсулти, смъртоносно развитие. Всичко това е от много тежкия стрес, на който беше подложена нацията ни, за да се направи този преход от социализъм към демокрация.

Не че толкова са умирали от глад хората, колкото тежкият стрес”, каза проф. д-р Лъчезар Гроздински, д.м.н., началник на Отделението по ангиология и флебология към „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център”. Един от най-добрите ни ангиолози прави скрининг с еходоплер и в МЦ „Дорис клиникс“ – специализиран за лечение на съдови заболявания. На тел. 0879851557 можете да получите повече информация за кампанията за профилактика на атеросклерозата.

Атеросклерозата е хроничен процес, който протича с отлагане на плаки в съдовата стена. Плаките постепенно стесняват лумена на стената и вече при настъпване на атеросклеротични стеснения повече от 70% започват оплаквания при натоварване, има недостиг на кръв в съответната структура, която се храни от артерията, и при пълно запушване, т.е. при тромбоза, се развиват инфаркт на сърцето, на мозъка – инсулт, или инфаркти във вътрешни органи и черва, гангрена на крайници.

„Би могло с някои медикаменти да се намалят образували се плаки в артериите. Реално обаче, плаката сама за себе си, ако е под контрол и се задържа процесът, тогава рисковете за пациента са нищожни. Аз успокоявам пациентите, обяснявам, че, ако се лекуват и променят някои свои навици, като пушене, обездвижване и неправилно хранене, ще стопират процеса и ще си живеят нормално.

Виждал съм и 90-годишни хора, без никаква атеросклероза. Иначе повечето хора след 50-60 г. имат лека атеросклероза. Вероятно 10-20% от хората над 60 г. имат и тежка атеросклероза”, коментира топспециалистът.

Той допълни, че ковид е един от малкото вируси, които имат тромбогенен характер. Пораженията, които нанася върху съдовите стени, често водят до тромбози – артериални и венозни.

„Това даваше тази голяма тежест на вируса – едно, че атеросклерозата много по-бързо прогресира, но самият той носеше увреждания в малките съдове на белия дроб, сърцето и на мозъка, с микротромбози, това не е типична пневмония. Така или иначе, ковид стимулира и активизира атеросклерозата. Не само заради стреса, който причини пандемията, но и поради своята тромбогенност”, обобщи проф. Гроздински.

Маргарита Благоева