ЛАЙФСТАЙЛ

Сашо Компира с уникални признания: Чувствам се спокоен, когато казвам истината!

Александър Младенов или Сашо Компира, както го познават всички, направи истински фурор в „Гласът на България“ преди седмица. Култовият глас на изпълнителя от близкото минало накара поп фолк звездата Галена веднага да се обърне и с огромна изненада да установи кой стои зад него – а именно – човекът, от когото се е учила някога на занаят!

Сашо Компира е популярен в публичното пространство с песента „Стари рани“ в дует със Софи Маринова, но всъщност неговата дългогодишна кариера няма нищо общо с тази песен, която той дори не изпълнява по участията си и към днешна дата. Причината за това е повече от покъртителна! 

Разговорът с него е истинска житейска изповед, която Сашо прави пред нас без уговорка. Разкрива дълго пазена истина, която със сигурност ще предизвика сътресение в шоу средите, ще отприщи и огромна вълна от реакции!

– Добре обмислено или спонтанно бе решението да участвате в „Гласът на България“?

– Всъщност случайно попаднах на страницата на „Гласът на България“ и малко сякаш на майтап се записах, за да видя дали ще ме одобрят.

И взеха, че ме одобриха. После видях, че Галена е част от журито и треньорите, и се зарадвах.

– На какво се дължи дългогодишната пауза, която направихте от светлините на прожекторите след популярността, която ви донесе дуета със Софи Маринова на „Стари рани“ от 1997 г.?

– Аз не съм спирал да работя през тези години, постоянно съм имал участия, пътувания нагоре-надолу. Нямах време да направя нищо, а и не ми се правеше, ако трябва да бъда честен. Не станах популярен по телевизията, но хората, които ме познават, ме викат постоянно на участия.

– Този дует навремето ли породи желанието да се занимавате с музика?

– Не. Желанието ми е още от 8-годишен, благодарение на брат ми, който беше голям певец. Той почина, лека му пръст, убиха го в казармата, защото много бягаше от там. Чу ме да си пея тогава, викна ме и ме накара да му попея, хареса му и така започна да се занимава с мен. На 9 вече започнах да пея с оркестри. Работих с един много популярен оркестър навремето, с който станах и аз много известен, защото имам глас, добър певец съм. Цяла България ме ценеше, но и аз се раздавах много.

Станах популярен с гласа си, а не със „Стари рани“. Тази песен даже не я пея и не смятам да го правя.

– Със Софи Маринова поддържате ли връзка през годините?

– Да, да, виждаме се, поддържаме връзка. Даже има една истина, която не съм я казвал. Не беше хубаво да го правя и по телевизията, но ще го споделя с теб. На самата песен аз не пея.

– А кой пее тогава?

– Моят колега Динко Михайлов.

– Но защо, при условие че имате хубав глас?

– Софи Маринова бързаше тогава да пуска песента и нямаше време да записва с мен гласа, но много държеше да съм аз. Бях подписал в онзи момент договор с Ненчо Касъмов и нямаше как да откажа, а исках, защото не е коректно спрямо момчето, с което бяхме и заедно в оркестъра. Те използваха момента, че Динко беше отишъл до Козлодуй да се оперира, дойдоха късно при мен, два часа ме молиха. Договорът ме задължаваше да го направя, въпреки нежеланието си. Участвах в клипа, но съжалявам, не е хубаво така, не се прави така.

– Чест ви прави споделеното, защото мнозина на ваше място биха премълчали и това, и много други неща, в името на славата и дивидентите.

– Така е. Мислех си даже да го кажа и в „Гласът на България“, но нещо ме спря. Щеше да стане много грозно.

Ще ти кажа и още една истина. Тези, които ме знаят и ме слушат по кръчмите, не ме знаят заради „Стари рани“. Аз пея всички стилове, много професионално и хубаво. Всъщност никога не съм разчитал на тази песен за каквото и да е. Аз се чувствам спокоен и ми е чисто сърцето, когато казвам истината.

– А не сте ли мислели за истински дует със Софи Маринова?

– Все сме си го мислели с нея, но все сме го отлагали. Сега наскоро пак се чухме и говорихме, и дори обмисляме да направим дует, който да пуснем преди Нова година.

Преди години, още в самото начало, съм минал през всички музикални компании, които съществуват у нас – „Ара“, „Съни мюзик“, „Пайнер“. Но тогава аз взимах много повече пари от известните имена, а в тези компании предлагат договори, които не ме устройват. Заявих, че няма те тепърва да ме правят популярен певец, защото ме познава цяла България и имам доста участия.

Последно имах предложение от Митко Пайнера в дискотеката на „Мария Луиза“. Беше заедно с Преслава, която тогава още не беше известна. Дойде при мен, попита дали аз съм Сашо Компира и след това поиска да поговорим. Предложи ми работа. Попитах какви са условията, той вика – 70 на 40, благодарих, но отвърнах, че не ме устройва. На практика не аз, а той ще печели повече, което няма как да ме устройва, при условие че аз вече бях изградил името си. Затова днес не съм известен по телевизията – защото си държа на гласа, знам, че мога и съм винаги оценен.

Продуцентите просто не ценят добрия талант. Те гледат да печелят пари, пък кой пее, кой не пее – не е важно. 90% от певците в България не стават за нищо! Прогресират с реклама – мъжете с пари, жените със сексапил. Това е!

– А какво мислите за Галена, която сега е ваш треньор в „Гласът“?

– Галена я познавам още от времето, когато откриха дискотеката на „Пайнер“. Пееше с Борис Дали, но не беше още известна. Там беше и оркестъра, с който работех. И когато отидох да видя момчетата, тя попита – „Това ли е Сашо Компира?“, те отвръщат с „Да“. И дойде при мен с молба да й изпея нещо, по възможност сръбско, защото много обичала такава музика. Изпях й и от тогава тя е влюбена в гласа ми. Каза: „Ти си най-добрият певец за мен!“

Доста често се чувахме през годините. Галена е една добра певица, освен това не се е променила като характер. Сърцето й е пак добро. Тя е душичка отвсякъде.

– Не ви ли е минавала някога идеята да запишете нещо заедно?

– Не сме работили заедно, но почти всяка вечер си пеехме заедно. Казах й, че искам и едно дуетче да направим, тя се усмихна, но нищо не каза.

– Да се върнем отново на „Гласът на България“. Виждате ли се на финал?

– Ако говорим за гласове, би трябвало да стигна до финал. Но дали ще се случи, не се знае. Аз държа много на българската музика, все пак живеем в България, трябва да се слуша българска музика. Но виждам, че почти всички таланти залагат на чужда, пеят на английски. А „Гласът на България“ е най-голямото предаване за таланти у нас и би трябвало всеки да предпочита да пее на родния си език. Ние не сме американци, за да пеем на английски. Ако отидем в Америка, американците на български ли ще пеят?! Миналата година спечели едно момиче – Петя Панева, на която мога да кажа само „Евала!“.

– В началото на разговора ни споделихте за брат си, който е бил убит в казармата. Защо се е случило? И това ли е най-тежкия момент от досегашния ви живот?

– За съжаление да. Брат ми беше много добър певец. Започна да пее от 80-та година нататък. Шабан Шаулич, Мирослав Илич и много други звезди идваха в България, за да го чуят кой е, пленени от гласа му, защото пееше точно като тях. Имитираше ги толкова добре, че хората не можеха да различат оригинала.

А защо се случи това с него ли? Навремето, по комунистическо време, военните имаха голяма власт. Брат ми понеже много обичаше музиката, повече от живота си, като влезе войник, все бягаше от казармата, за да ходи да пее. Един, два, три пъти бяга, прибираха го, беше в ареста, в дисципа. И командирът го накарал да стъпва на дъска с пирони. Представи си колко лош човек е бил. И след поредното бягство, военните го прибраха от Сандански, където беше отишъл да пее на едни сватби… Но изобщо не са го прибрали в София, където той служеше. Командирът направо там го е убил – с три куршума и обяснение… че е опитал да избяга. Добре, опит за бягство, застреляй го в крака, в ръката, за да остане жив. Той имаше куршум в крака, в сърцето и в главата!

Впоследствие разбрах, че същият този командир, който убива брат ми, е убил още 10 момчета. И не е влязъл в затвора! Няма възмездие, нищо. Навремето чичо ми беше кмет в Самоков, запознат беше със закона. Опитвал се е да промени нещо, но нищо не стана.

– В „Гласът“ на сцената до вас излезе и дъщеричката ви. Тя наследила ли е вашия музикален талант?

– Тя е моят живот. Има дарба, има талант, но тепърва трябва да се развива. Но иска да пее друга музика, не като моята. Пее поп музика.

Интервю на Анелия ПОПОВА

Микроблейдинг

ПРОЧЕТИ

Back to top button