“Бурканбанк“ възкръсва: Напълнихме сейфовете с кеш и злато Онлайн информация и резюме

Банковите сейфове за съхранение на пари и други ценности са на изчерпване. Истински късмет е, ако човек успее да се вреди за някоя малка касетка в трезора на банка. Дефицит има във всички големи градове.

„Нямаме свободни, проверявайте регулярно“ – това е най-честият отговор на банковите служители на въпрос за наемане на банков сейф.

Големият бум в наемането на касети в трезорите дойде по време на пандемията. Тогава, заради ограниченото пазаруване и ниските лихви по спестявания, хората се втурнаха да съхраняват ценните за тях неща в трезори, обясняват банкери от Пловдив, пред „Марица“.

Отгоре на всичко, банките започнаха да налагат такси за свръхналичности по сметки, което още повече изяждаше спестяванията на хората. Те бяха въведени по Коледа на 2021 година, действаха като стопиращ фактор и много пари излязоха от банките.

Точно в този момент, пак поради гореизброените причини, хората започнаха ударно да инвестират в покупка на физическо злато, което също трябваше да се съхранява някъде. А третият фактор, заради който се стигна до дефицит, са украинските граждани, бягащи от войната. Те пристигаха у нас с пари кеш, инвестиционно злато, бижута, семейни ценности, важни документи и наемаха ударно сигурни места за съхранение.

Високорискова дейност

Предлагането, поддържането и охраната на банкови сейфове за граждани и фирми е странична дейност за търговските банки. Тя е високорискова заради изискванията за сигурност и немного доходна – таксите, въпреки ръста си, са поносими. Не всички банки поддържат трезори именно поради тези причини. Банка ДСК например има три в Пловдив, Пощенска банка – един, ОББ също един.

Нещо повече, със специално съобщение до клиентите си ОББ, която в момента е №1 по активи у нас, уведоми, че от септември миналата година излиза от този бизнес и преустановява предлагането на услугата за нови клиенти.

На доверие

Депозирането на ценности, злато или пари кеш в трезора става на принципа на „честна дума“. Клиентът попълва декларация какво ще съхранява в сейфа си, но физическа проверка не се прави – нито на съдържанието, нито дали обявената стойност отговаря на действителната.

Проблем е обаче, ако декларирате, че ще съхранявате 5000 лева и две златни кюлчета от 1 грам, а всъщност сложите 50 000 лева и инвестиционно злато от по 100 грама – в случай на обир на трезора например ще търсите обезщетение само върху декларираната сума. Иначе в Общите условия за предоставяне на услугата банките са заложили обща сума на съдържанието до 10 000 лева.

Два ключа и тъмна стаичка

Когато наемате банков сейф, получавате ключ за него. Той обаче не е достатъчен, за да бъде отворена касетата със съдържанието. Винаги има още един в банката. Сейфът се отваря само с двата ключа. Наемателят има право да преглежда съдържанието сам в т.нар. тъмна стаичка.

От съображения за сигурност той не бива да влиза в помещението с обемисти чанти, а във вътрешните правила на някои банки е записано, че не е разрешено да води и разговори по мобилен телефон, докато е в тъмната стаичка.

Наемателите на сейфове в България се знаят поименно. БНБ поддържа такъв регистър, в който се записват трите имена на наемателя и евентуалните му пълномощници, които имат право да се разпореждат със съдържанието.

Цени

И за тази услуга цените в последните години имат ръст, който се подхранва и от засиленото търсене, и от инфлацията. В ОББ например сейф с размери 45/30/50 см струва 960 лева за 6 месеца. В Пощенска банка пък най-малките струват 150 лева също за срок от шест месеца, а най-големите – 450 лева. Увеличаващите се цени и дефицитът карат все повече дребни спестители и инвеститори в злато да купуват собствени, домашни сейфове. Или, както се шегуват хората – „пак се връщаме към бурканбанк“.