След “Кодгейт“: Йоловски пак се цани за класифицирани кодове, този път са…

Министърът на електронното управление Александър Йоловски заяви, че с две писма е искал от министъра на вътрешните работи да получи достъп не само до изходния код на системата, но и по-сериозно участие в самия процес, тъй като част от тази система предстои да бъде управлявана от Министерство на електронното управление (МЕУ). 

Това заяви министърът по време на блиц контрол в ресорната парламентарна комисия. И двата отговора са категорични – че министърът на електронното управление няма необходимост да знае, тъй като процедурата, по която се изражда системата, е ограничена по Закона за обществените поръчки, т.е. класифицирана информация, поясни той.

Според Закона за електронно управление (ЗЕУ) извън обхвата на електронното управление са системи, които обработват класифицирана информация, поясни още министърът. Разменната монета за това да бъде приет законът за киберсигурност беше да излязат част от ведомствата от обхвата на ЗЕУ, каза също той.

Въпреки двете ми писма, ние не можем да получим достъп до системата, нито сме съгласували техническата спецификация, коментира още Йоловски. Децентрализираният подход води до това – едната ръка да не знае какво прави другата, отбеляза той.

Председателят на комисия Божидар Божанов („Продължаваме промяната-Демократична България“) посочи, че Министерството на вътрешните работи (МВР) е органът, който изгражда системата. Той отбеляза, че има забавяне в процеса.

Електронното управление и киберсигурността продължават да се развиват до голяма степен децентрализирано. Този подход води до наличието на твърде много повтарящи се разходи, които са или нецелесъобразни, или неефикасни, коментира още министърът. На портала за електронно управление има значителен брой онлайн услуги – 2115, каза той. И подчерта, че въпреки това има много портали на администрацията, които дублират портала за електронно управление.

По отношение на киберсигурността Йоловски вижда като проблем, че европейският ресурс ще бъде изчерпан, а националното финансиране е „изключително ограничено“. През годините няма изградени традиции отделните органи да инвестират ресурс за киберсигурност, тъй като страдат от хронично недофинансиране дори на основните им дейности, коментира той.