Това ли е първото българско законодателство?
Крумовите закони са символ, който всички българи познават. Те се обвързват с владетеля хан Крум, с неговото безстрашие и силна воля. Но дали те наистина са съществували или са просто мит – днес ще разгледаме кой каква информация дава за тях, съобщава Poznanieto.bg.
Откъде знаем за Крумовите закони
Основно информацията за тях идва от византийската енциклопедия Свидас, която е съставена през 10 век.
Там се съдържат много статии за различните народи още от времето на Античността. В раздела българи се споменава историята за хан Крум. Той събрал аварски пленници и ги разпитал защо тяхната държава се е разпаднала. На базата на техните отговори, създал своите закони. Запазени са 5 норми от тях:
Интересното е къде точно е описано това законодателство. След като е описан хан Тервел и неговото богатство, веднага след това се споменава историята за хан Крум. По старите български историци – тези работили веднага след Освобождението – приемат, че тези закони съществуват и са създадени от Крум. Но доста историци почват да отричат това законодателство.
1500 лева Бонус за Онлайн Казино Игри!
Тъй като сборникът е съставен около 150 години след смъртта на Крум е трудно да бъдем сигурно доколко информацията е вярна. Така или иначе, със сигурност е имало необходимост да се създаде общо законодателство между българи, славяни и другите по-малки народности включени в България. Въпросът вече дали това се случва още по времето на Тервел или се изчаква чак до Крум, който се опитва да реши този проблем.
Създал ли е Крум Крумовите закони
Има голяма вероятност да приемем това твърдение. Причините са свързани с биографията на хан Крум. Най-вероятната хипотеза за неговия произход е свързан със земите на днешна Унгария(Панония).Смята се , че той се е опитал да вдигне местните българи на бунт, но той се е оказал неуспешен и бяга в Дунавска България. По тези земи са били наследниците на Куберовите българи.
След като застава начело на страната, хан Крум успява да се възползва от разпадането на Аварския хаганат и да установи обща граница с Франската империя. Тоест, България се разширява значително на запад и включва много нови земи. Това води след себе си до много проблеми, свързани с администрирането на територията и налагане на силна местна и централна власт на България.
Друг аргумент в подкрепа на тезата на византийската енциклопедия е , че там се споменава, че тези закони били обсъждани и приети на народен събор. Това е нещо като голямо събрание на всички поданици, заемащи високи позиции в централната и местна власт. Използването на този термин ни подсказва, че най-вероятно е имало подобен тип събитие.
Но вече идва самият спор – дали това се е случило по времето на хан Крум. Трябва да имаме предвид, че ромеите биват много наплашени от този наш легендарен владетел. След като убива византийския император Никифор Геник на бойното поле, нещо което се случва едва за втори път в историята на Източната Римска империя – страхът към хан Крум придобива огромни размери. Това означава, че на него му се преписват всякакви качества и деяния без значение дали ги е извършил той.
Ако трябва да обобщим какво е най-вероятното се е случило – отговорът ни трябва да е следният. Подобен тип законодателство е с голяма степен на вероятност да бъде прието в България, но дали това се случва по времето на хан Крум – трудно можем да бъдем сигурни. Така или иначе, това остават първите сведения за българското законодателство, което ни поставя много пред останалите народи.
